Lupin III ep. 1-14 - от доста време планирах да гледам телевизионните серии, но все не намирах мотивация, защото са доста, някъде към 228. Дори в миналото съм правил опити да започна втори сезон, но не останах с добри впечатления. Нужно ми беше правилното настроение, а то дойде от съвсем неочаквано място - поради липсата на превод на Sabu to Ichi Torimono Hikae.
За моя изненада се оказа, че между Sabu to Ichi Torimono Hikae и първи сезон на Lupin III има известни сходства. Въпреки, че са правени от различни студия, различни екипи и по-старото е чернобяло, а по-новото цветно, те са продукт на един и същи етап в развитието на аниме индустрията. Анимационните технологии, фоновете, визуализацията на определени идеи, разкадровката и въобще начина по който се разгръща историята пред очите на зрителя си приличат много. Звуковата картина и играта на сеютата също - те силно ми напомнят радио театър. Сходства най-добре личат в епизодите, където Гоемон е антагонист на Люпен, заради самурайските теми и арт. Историята в голямата си част е различна, но атмосферата залъга глада ми по Сабу и Ичи.

За самия фернчайз на Люпен Трети това е важен сезон, защото тук е дефинирана митологията, която силно влияе следващите заглавия в поредицата. Ако не друго ми демонстрира, как се променят героите през годините.
Освежаващо е да видя един не толкова отракан Люпен. Той често извършва немислими за по-късния му образ грешки или се проваля, заради сблъсък с по-хитри от него противници. Понякога е по-брутален и по-безскрупулен отколкото го помня. Има случаи, когато се оставя настроението да командва действията му.
Джиген май си е същият.
Идеята сюжетно да трансформират Гоемон от антагонист в протагонист е интересна, но може би тук не е много добре изпълнена.
През годините има много предистории за това, коя е и откъде идва Фуджико, но всичко това в алтернативните светове. Тук с любопитство разбрах, че е бивша наемна убийца. Затова е по-добра с оръжията от Люпен и отстъпва само на Джиген.

Сюжетно първи сезон е абсолютна каша. Може би за това е виновно решението всеки епизод да е отделна история - често времето не стига и трябва да се претупат/прескочат важни връзки. Чел съм и друго, че подходът на Миязаки и Такахата е първо да измислят анимационните секвенции, а после да оформят сюжета около тях. Може би не най-правилният начин да се работи по ТВ сериал, където сроковете са кратки. Резултатът е странен и понякога подобен на сън - с резки промени в последователността и логиката. Има епизоди с добра история, но глупави сцени или пък обратното тъпа история, но едно-две страхотни изпълнения, които компенсират.

Част от удоволствието е да се видят станали популярни по-късно идеи, които тук са още в зародиш. Примерно тук Миязаки за първи път се заиграва с часовникова кула, в чийто механизъм може да се влиза, като в лабиринт и се съдържат различни загадки и пъзели. По-късно това е реализирано в още по-голям мащаб за филма Cagliostro no Shiro. Винаги съм си мислил, че Kaitou Kid на Гошо Аояма само заимства една от концепциите в Lupin III (която от своя страна е взета от Арсен Люпен), но тук може да се види, че направо копира почти цели епизоди.
От друга страна влиянията върху Люпен Трети са доста очевидни не само за челите книгите на Морис Льоблан, но и за гледалите най-популярните шпионски, приключенски и военни екшъни от 60-те години на 20-ти век.

Не съм фен на музиката от този сезон, особено на insert песните. Бих казал, че хем не ми харесва изпълнението, хем модата от която са повлияни не е най-любимата ми. За слушане стават само традиционните японски музикални мотиви, които влизат в употреба при появата на Гоемон.
Символичната за поредицата музика се появява чак в следващия сезон.

В крайна сметка не е най-доброто аниме, което съм гледал, но голяма част от недостатъците му се дължи на времето, в което е правено. Може да се каже, че е класи над заглавията от периода. Ако човек е в ретро настроение Lupin III от 1971 е приятно и атмосферно преживяване.
Боя се, че качеството не е толкова високо в продължението от 1977.

Lupin III ep. 15-23 - шантаво и експериментално до края. Липсват му кохерентност и на места структура, но е идиотско и забавно, особено ако вече харесваш френчайза от други негови заглавия.

Lupin III: Part II ep. 1-10 - спомените не ме лъжат, тъпичък е този сезон, грозноват и на места излишно разточен. Лошите черти изпъкват особено грозно в сравнение с предния сезон. Не само сюжетите са глупави, но и героите са леко затъпели. Струва си обаче, защото на всеки 2-3 серии се среща и по някоя сцена (не е задължително да работи в епизода), която е добре замислена, а сеютата играят в абсолютен синхрон.
Изкараха още една серия на тема Формула 1, явно е бил доста популярен спорт в Япония по онова време.


Kindaichi Shounen no Jikenbo (TV) ep. 112-113 - може би един от най-семплите случаи, но и от най-работещите и логичните. Както съм споменавал друг път най-ценното в Kindaichi е атмосферата и в настоящия арк е прекрасна.
За съжаление изкуствено разточиха нещата след средата на 113-ти епизод и заключението ще е чак в 114-ти, а него кой знае кога ще го преведат.

Fate/Apocrypha ep. 25 - както и се очакваше протагонистите успяха да outcheat-нат cheater-ите, защото ако има някакво правило във Fate, това е че превилата могат да се разтягат до безкрайност.
Пояснението за разликата между Летиция и Жана Д'Арк мисля, че не е изненада никого.
В крайна сметка излишно аниме. Струваше си само заради някоя и друга интересна от анимационна гледна точка сцена, примерно онзи недовършен епизод беше забавен по свой собствен начин и ме върна с носталгия към Tetsuwan Birdy Decode.
Другото почти интересно нещо бяха камеотата от Уейвър, Артуриа и Синята брада aka Жил дьо Ре. Последният дори се стегна пред своята Жана и извърши поне едно добро дело.
Сейбър от Червения отбор заедно с шефчето си Шишиго имаха потенциал, но ги показваха твърде рядко.


Sora yori mo Tooi Basho ep. 1 - засега е лигавщина от типа на K-On, но като арт и анимация е странно и недодялано. Може би това, че героите изглеждат, като ваденки върху едва-едва фотошопираните снимки на фона, може да мине за "артистичен избор", но определено си е начин за пестене на пари от страна на MadHouse.
Основното качество на анимето е, че сеютата успяват да превърнат ретардщината на главните героини в забавление. Избрани са най-добрите: Инори Миназе, Саори Хайами, ХанаКана, Юка Игучи и т.н.


Lupin III: Part II ep. 11-13 - определено по-тъпия сезон, но в сравнение с предния музиката е в пъти по-добра и по-добре използвана.
Всъщност точно 13-ти епизод беше съвсем поносим, ако игнорираме края му. Известено е изказването на Спилбърг, че е черпил идеи от Lupin III: Cagliostro no Shiro, но въпросната ТВ серия съдържа множество сходни елементи с Indiana Jones и особено с Temple Of Doom. Според мен спокойно може да се каже, че цялата Lupin III поредица е била вдъхновение.
Прави ми впечатление още и колко много сюжетни идеи от оригиналните сезони рециклира сериалът от 2015: Lupin III: L'avventura italiana.

Lupin III: Part II ep. 14-20 - обичайната смесица от добри и отвратителни идеи. Най-зле става, когато почнат да ползват готови сегменти от известни филми, като примерно Розовата пантера или Великият диктатор. По принцип от такива елементи е изграден целият сериал, но в тези конкретни серии преадаптирането е извършено мързеливо и с мизерни резултати.
Прекаляват и с номерацията: Шерлок Хоумс Трети, Лорънс Арабски Трети, имаше един граф, който беше Тринадесети, като Гоемон и т.н.

Grancrest Senki ep. 1 - шаблонно, безлично и относително нискобюджетно фентъзи. Имах някаква надежда в мацката главен герой, но тя върши пълни глупости, които се предполага да минат за хитри интриги, а и скоро се пръкна същинският протагонист - поредният кух идеалистичен младеж.


Itazura Majo to Nemuranai Machi - очаквах повече от премайза, но това е грозно, тъпо и CGI-нато, а американците са смехотворни карикатури. Не видяn и никакви достойнства в протагонистката японка. Полу-злодейката Либърти се предполагаше да e симпатична и секси, но е реално е една разглезена айдълка с магически сили.
Само мечката ставаше, но както подобава нd плюшена играчка нямаше особено ярка индивидуалност.
По замисъл заглавието е детска фентъзи заигравка с коледната символика и съдържа комичен екшън в духа на старите Ghost Busters, но де факто е пълен кич и нищо повече.


Kokkoku ep. 1 - интересно почна. Логично в стазисния свят обикновените хора имат проблеми с мутрите, точно като в нормалния свят. Подхвърлиха мрачна и любопитна митология зад магическите способности и групите, които знаят за тях и ги експлоатират.
За съжаление керъктър дизайнът и анимациите са грозна CGI полюция, като Seikaisuru Kado. Музиката също не ме радва.


Gintama.: Shirogane no Tamashii-hen ep. 1 - повече шонен-шит отколкото ми е конфортно, но поне не превъртат през историята на бързи обороти, като в Gintama..
Може би ще спретнат нещо от типа на арката с убийството на Шогуна.


Lupin III: Part II ep. 21-37 - нямам думи колко е зле този сезон, но тук-таме изпада по нещо любопитно. Примерно 36-ти е поносим (вече съм споменавал, че всички серии с Гоемон в центъра на историята ми напомнят приятно за Sabu to Ichi Torimono Hikae) и е един от моделите, който се следва по-нататък във филмите и спешълите.
Забавно е и да откривам познати елементи, които не се свързани сюжетно, а просто са рециклирани по-късно: като кланът нинджи Фума от въпросната серия, катедралата Саграда Фамилия и т.н. и т.н.

Kindaichi Shounen no Jikenbo (TV) ep. 114 - и преди писах, че аркът става, а триковете са по-приемливи от обичайните, защото са простички. Единственият проблем е, че единият изискват метеорологичните явления да се случват, като по часовник, което е по сценарий и местните жители знаят за този феномен.
Не знам, пък може наистина да има такива мета, но се съмнявам.
Едно е времето в селището от арката с фестивала на светкавиците (и в България имаме такива), друго е да разчиташ снегът да падне в точно определена част на деня и дъждът да го стопи след това.
В тази серия отделиха време за малко повече от личния живот на Киндайчи, като очилатата мацка определено ревнуваше от Миюки, жалко че я няма в по-новите сезони, защото тя е по-свестен персонаж от идолката.
Мисля, че все пак можеха да вкарат тази история в три, че дори и в две серии, а не да я разточват така.

Следващият път ще участва и онова досадно хлапенце братовчедката на Киндайчи.


Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 1 - това е поредното кодомо с реклама за играчки, но интересът ми се запали от това, че става дума за трансформиращи се в пилотируеми роботи скоростни влакови мотриси, а артът и анимацията са приятни.
Бонус е и че бащата на главния герой се играе от Томоказу Сугита.
Засега доста ми прилича на GaoGaiGar (един от елементите там беше точно shinkansen локомотив) и Chousoku Henkei Gyrozetter - темата, същите клишета, подобните сцени на трансформация и пр.
Засега е забавно, дано преводът продължи, защото е доста непопулярно в MAL.


Lupin III: Part II ep. 38-41 - стандартните тъпизми. Тук поне в два случая Люпен се измъкна с плячката, а в един му я отмъкна Фуджико.

Sora yori mo Tooi Basho ep. 2 - анимето в геговите си моменти страшно прилича на K-On. Планът за отиването до Антарктида всъщност бил относително смислен (без един конкретен детайл). Проблемите със спонсорираното на предишната неправителствена експедиция също вкарват известно доза реализъм. Нашите намериха трети човек, а и се мерна четвъртата кандидатка.


Kaijuu Girls: Ultra Kaijuu Gijinka Keikaku 2nd Season ep. 1 - почна малко мудно за short, а и този cliffhanger накрая не ми хареса.
Бях забравил един от бонусите - при трансформациите мацките ги рисуват не-чиби, детайлно и изненадващо секси.
Надявам се, че сезонът ще е поне на нивото на предния.


Lupin III: Part II ep. 42-44 - както обикновено струват си само определени сцени, като примерно тази, в която австралийските полицаи при изчезването на бронираната кола бяха в състояние "Fushigi-desu ne?".

Lupin III: Part II ep. 45-51 - обичайното, но поне от време на време оставят Люпен да вземе плячката без Фуджико да му я грабне от ръцете. Намекнаха, че има скривалища с натрупани богатства по всички континенти. Това е важен момент, защото съдейки по първи сезон и видяното от втори, преобладават историите с комичен провал или пък когато нашите хора вършат геройства вместо грабежи. Като крадци идват леко неудачници въпреки невероятните си умения. Информацията, че във времето, когато не ги гледаме имат успехи е донякъде успокояваща.
Сериите 50-51 са опит за арк, но историята с бившата изгора и зомбитата е твърде изтъркана и фрашкана с клишета. Дори сеюто на Люпен проплакваше "Корнелиааа" по-скоро комично отколкото драматично.

Violet Evergarden ep. 1 - всъщност не е зле. Атмосферата и сетингът ми напомнят за Toaru Hikuushi e no Tsuioku, но за разлика от там тема е възстановяване, адаптиране и интеграция в обществото.
Артът и анимацията са прекарсни, но усилията изглеждат похарчени напразно за такъв вид почти камерна история.
Още ми е странно да слушам гласа на Чина от Gundam Build Fighters в такава роля (гласът на Микаса не го помня, но беше по-различен и май по-подходящ), а очите и погледът ми напомнят за Читанда от Hyouka. На моменти се получава дисонанс с персонажа. Може би проблемът не е в артистите (сею, художници и аниматори), а в решенията на режисьора.


Death March kara Hajimaru Isekai Kyousoukyoku ep. 1 - почна интересно, главният е OP и се ориентира бързо (защото знае как работи играта), а не е стандартният сополивко. За съжаление обикновено първите епизоди са за зарибявка и нищо чудно анимето да изтъпее до елементарен харем, както намеква ending-ът.
Един безспорен плюс: по-адекватно е на тема RPG от двата сезона на SAO взети заедно.


Miira no Kaikata ep. 1 - какво е това? Сериозно, някой да ми обясни безумието стоящо зад създаването на този идиотизъм!
Дали се предполага да е урок за читателите/зрителите, как да се грижат за домашен любимец? А може би говори за толерантност и емпатия към болните и различните? Дори да е така, защо мумия и защо джобен формат? Мозъкът ми е неспособен да възприеме концепцията.
Беше ясно, че анимето ще е странно, но не подозирах, че ще ми е чак толкова неразбираемо.

Beatless ep. 1 - кухо и елементарно. Поредният учтив и безполезен младеж. Поредните свърх сексуализирани лоли роботи, които тероризират града, но всъщност били мнооого добрички. Поредната зла корпорация с абсолютно неадекватен план (не че корпорациите не са зли, просто правят така, че да печелят, а не сами да се прецакват).
Дроп.


Dagashi Kashi 2 ep. 1 - толкова безсмислено е, колкото го помня, но напълно изкукалите рекламни тиради на Хотару са все така забавни. Нямам логично обяснение - просто ме кефи тази идиотка.
Има и една промяна, вече покрай обичайните неща рекламират и продукти, които не са произведени от сладкарската промишленост...но пак са фрашкани с въглехидрати.


Darling in the FranXX ep. 1 - ъъъ, някаква евангелионщина е това. Светът е интересен, но героите и сюжетът преливат от прекалено много емоции. Досадно е да ги филтрираш, а след процеса не оставя много.
Някои от дизайните на механизмите, света и чудовищата се вижда как идват от Trigger/Gainax и са добри, но почвата да ми писват да ги гледам все същите насам от Nadia: The Secret of Blue Water или примерно Magical Shopping Arcade Abenobashi. Още повече, че наскоро rewatch-нах FLCL. Без завладяваща история и герои вече ми доскучават.


Grancrest Senki ep. 2 - върви си тъпо, като в началото - напълно идиотски сюжетни обрати. Не съм гледал Лодос, което е по същия автор, но съм зачитал мангата и някаква подобна глупост беше.


Hakata Tonkotsu Ramens ep. 1 - в ядрото си идеята е интересна, но всеки герой да е карикатура на убиец, най-лошите да са толкова елементарни и всичко да е разиграно като цирк, се оказва напълно мизерен начин да се реализира.
Донякъде прилича на Durarara, но може би повече на Hamatora.
Дроп.


Hakumei to Mikochi ep. 1 - това е SOL и DL в приказен свят населен с говорещи животни и други същества от японския фолклор. Засега ме кефи, защото е сладурско и разтоварващо.


Mobile Fighter G Gundam ep. 1-2 - почнах го и това. Оказа се по-нелогично и безумно отколкото очаквах. Мъжкареене, пози, спорове които могат да се решат само в двубой: всички бойни шонески клишета и докато се бият извън мековете (включително боксов мач), и докато се млатят с тях.
Механичния дизайн определено не ме кефи, а и анимацията е под нивото характерно за Gundam поредица от 90-те години на 20-ти век, но да видим нататък.
Подобно на по-старите Gundam заглавия зрителят е хвърлен в ситуация, която не разбира с персонажи, които не познава. Обяснението е чак във втора серия...и е доста странно: колониите използват Земята, като арена за бойните си състезания .
Обаче за моя изненада аз познавам главния герой. Той е учителят на Секай и Джуния от Gundam Build Fighters Try по бойното изкуство Джиген Хао и евентуално ползва същото тук. Ако не друго машината му се казва Shining Gundam и техниката която ползва е Shining Fingers.


Detective Conan ep. 887-888 - нелош арк с Кайто Кид, който обаче бях забравил, че го има в мангата - не е чак толкова впечатляващ, като другите с него.
Следващият път анимето продължава с адаптацията на оригинала - появата на новата даскалка.


Mobile Suit Gundam Thunderbolt: Bandit Flower - за разлика от предишния филм, този съдържа повече допълнителни сцени спрямо ONA-та на която е базиран.
Някои неща са малко по-добре обяснени, примерно отношенията между пилотите на борда на Спартан, повечето ненавиждат Йо . Още битката върху и под леда беше по-дълга и Йо срещна по-голяма съпротива, но пък изби повече народ и вкара в действие ново оръжие.
Определено си заслужава, колкото и да са кратки добавките.


Lupin III: Part II ep. 52-56 - обичайните несвързаности. Камео от Емануела, която тук са я направили внучка на Поаро (което пък е невъзможно, защото той си остава ерген до последната книга с него, където се самоубива). За мен е изненада, защото досега гостуваха персонажи от заглавия доста по-подходящи за семейна публика.
Камео и от някакъв детектив, който явно е доста популярен в Япония.
Може би най-забавни бяха петимата крадци в стил кабуки театър, но пък историята с тях беше тъпа и изкарва Гоемон пълен идиот.

Kokkoku ep. 2 - разбрахме някои от правилата на стазисния свят, както и малко за сектата на Истинската любов (тя дори има фракции). Някои странности от предния епизод бяха обяснени, но възникнаха още повече въпроси. (Примерно, защо сектата не залови нашите хора в нормалния свят?)
Плюс е реалистичността, в това как протагонистите се опитват панически да реагират на странната ситуация и понякога вършат елементарни грешки. Същото важи и за лошковците, невинаги са подготвени за странните закони в спрелия свят.


Gintama.: Shirogane no Tamashii-hen ep. 2 - типично по гинтамски цялата драматична кулминация води до сцена с посиране на гащите и от двете страни на преговорите.


Lupin III: Part II ep. 57-60 - нехарактерно поведение на героите в тази част. Примерно в една от сериите Зенигата наруши закона, без усилие победи Гоемон, Джиген, Люпен и накрая участва в обир с Люпен, а след това изгуби супер силите си. В друга серия Гоемон стана експерт по свръхестественото. Най-абсурден ми дойде епизодът в Индия. Доста брутален - маса хора бяха принудени да се самоубият, дори един слон (защото Индия). Зенигата направи два опита да се застреля и пропусна, защото хем е лош стрелец (всъщност по канон не е), хем темето му е невъзможно плоско . Самоубийствените желания се инициираха с лъч, но можеха да се предават да кажем и чрез ухапване . Покрай суисидалните тенденции Люпен придоби и убийствени. Междувременно лошковците успяха да прекопаят цяла Калкута докато траеше къпането в Ганг (по-точно ръкава и Хугли) и да открият това, което търсят (сандъци с диаманти...е всъщност с кравешки фъшкии). Накрая лечението на състоянието без да е голяма изненада за зрителя се оказа консумация на кравешки фъшкии. Звучи малко, като епизод на Gintama, но без ясната декларация, че се майтапят с клишета и расови карикатури.

Sora yori mo Tooi Basho ep. 3 - беше най-добрият епизод с най-шантавите гегове, докато онази патка артистката не се разциври. Още и е някак гаден урок на тема "приятели с интереси". От друга страна може би ще я научи, че отношенията между хората не са толкова идеалистични, колкото и се иска. Евентуално е по-добре с фалшиви приятели отколкото без никакви извънслужебни социални контакти.


Kaijuu Girls: Ultra Kaijuu Gijinka Keikaku 2nd Season ep. 2 - сякаш предният сезон беше по-забавен.
В момента главната героиня е все още новобранец и най-безполезното кайджу, но ме кефи непукизмът и липсата на емоция, с която го приема.


Lupin III: Part II ep. 61-66 - почвам да подозирам наркотици или тежък алкохолизъм. Изключително странни сюжети и сюжетни обрати.
Май видях произхода на една от идеите зад Skypiea арката в OnePiece.
Ебавка с Tiffany и скъпия луксозен живот в Ню Йорк, както контраста му с бедняшките квартали. В същия епизод препратка към Star Wars.
Ебавка с Мръсния Хари и бруталността с която убива престъпниците без съд и присъда.

Godzilla: Kaijuu Wakusei - някак става за гледане и на места е забавен спектакъл. Визуално е близко до Blame и в някои сцени (които не представят хора отблизо) дори се справят малко по-добре (ама малко). Обаче най-големият му минус е определено дизайнът на Годзила, най-грозният който съм виждал. По-грозен и от оригиналния: човек в гумен костюм.
Сюжетно има някои интересни моменти, примерно отчаянието на земните колонизатори или нововъведенията в митологията на фернчайза, но като цяло не се навързва в нещо смислено. Особено досадно е как определени персонажи лансират и помагат на главния герой. Тези, които му пречеха пък го правеха глупаво и със странни мотиви. С други думи основният конфликт в лагера на протекционистите е лошо замислен и изпълнен. На практика той е куха драма и начин за протакане на времето до основния екшън. Още и подозрително много удобни случайности за главния герой, примерно сцената след финалните надписи.
Е, ако не друго накрая поставиха добър cliffhanger водещ към втория филм.

Violet Evergarden ep. 2 - обясниха какво е Auto Memories Doll и като видях как ги ползват тези нещастни машинописки и какви абсурдно високи изисквания имат към тях не само епизодът, но концепцията за сериала ми се стори абсолютна скука. Анимацията вече не е, като в първи епизод, остана си само хубавият арт дето все пак сме му свикнали в заглавията на KyoAni. Може да се каже, че тук има твърде малко неща за мен.
Дроп.


Death March kara Hajimaru Isekai Kyousoukyoku ep. 2 - това е такъв боклук. По-зле е и отколкото очаквах.
Реално трябваше да съм го дропнал, но ще изтърпя още един епизод, просто от любопитство дали няма да деградира още.


Lupin III: Part II ep. 67-70 - пак на приливи и отливи. Версията на персонажите рязко варира между сериите. Примерно в една Фуджико върти номера на Люпен, но е ужасена от възможността да загине и го спасява. В следващата директно го оставя да бъде удавен. Може би най-забележимата история беше тази, в която пък Зенигата не беше съвсем на себе си. В нея той се влюби, стана бодигард на изгората си, не успя да я предпази и за отмъщение сътрудничи на Люпен да взриви цялата банда на лошковците. Епизодът беше едновременно един от най-драматичните и бруталните, но в същото време такъв с някои от най-идиотските и детинските майтапи.

Lupin III: Part II ep. 71-80 - стандартната бъркотия.
Още в първи сезон можеше да се види, че Спайк Шпигел от Cowboy Bebop е заимствал някои маниери и движения от Люпен. Тук стигнах и до най-запомнящата му се поза и реплика "Bang!!!". Оказа се, че и тя е взета от Lupin III, но само е в различен контекст.
На тема аниме наследство, един от епизодите определено ми звучеше, като вдъхновението за Baccano. Не за литературния оригинал, но определено за аниме адаптацията, твърде много сходства, за да са случайност.


Saiki Kusuo no Ψ-nan 2 ep. 1 - почна по-слабо от миналия сезон.
Първият сегмент беше кросоувър с Gintama и шегичката им, че взимат TV spot-а на Saiki, но някак не се получи особено смешно.
Традиционно най-забавен беше сегментът с женското алтер его на Саики.
Надявам се сериалът да си върне предишната сила, иначе излиза, че в първи сезон са събрали най-добрите шегички, защото не са смятали, че ще има втори и е останал само талаш.


Darling in the FranXX ep. 2 -

Teen mecha drama zi anime.
Това смятах да се опитам да го изтрая, за да видя всички безумни дизайнерски решения, но си надцених силите.
Drop.


Mobile Fighter G Gundam ep. 3-9 - толкова е зле и като история, и като анимация, и като свят. Не разбирам защо западните фенове го имат за Gundam класика заедно с ужасния Wing. Хайде последното са го гледали в детството по телевизията, но това тук са най-дебилните аниме клишета при това лошо изпълнени.
А може би и това е най-популярната западна представа за аниме: непоследователен арт и претупана анимация, всеки владее бойни изкуства и ги ползва с повод и без повод, физическите закони не важат, порой от deus ex machina, най-правият в морално отношение персонаж, е този който крещи най-силно и пр. и пр.



Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 2 - мдаммм, първият епизод беше за зарибявка, този тук е зле. Ако продължи в същия дух ще се дропва.


Hakumei to Mikochi ep. 2 - средният сегмент със съживените скелети беше страхотен. Напомня ми малко атмосферата от поредицата за Мумините на Туве Янсон. Другите сегменти бяха малко по-скучни.
Засега сериалът става, но сериите са неравномерна смесица от интересни и не чак толкова идеи.


Grancrest Senki ep. 3 - хаос и препускане през материала, това си личи дори без да съм чел оригинала.
Ако го дропна и това, почти оставам без on going анимета за гледане. Може би да трябва да un drop-на Violet Evergarden?

Lupin III: Part II ep. 81-84 - едни от най-интересните 4 епизода в сезона.
Анимацията е по-плавна и детайлна, а визуалните гегове са доста повече. Личи си, че в този момент проектът е получил по-солидна финансова подкрепа.
За пореден път изплува темата за златната камбана и дори съдържаше още един елемент, който напомня за Skypiea - разследване, къде е изгубеният оригинал. Определено се засилва впечатлението ми, че Ода е ползвал Luipn III, като един от изворите на вдъхновението си за One Piece. Друго характерно за историята е, че тя е един от шаблоните, които се ползват по-нататък във филмите и спешълите.
Историята с Наполеон XI-ти може да не е от най-смилените, но дотук е най-концентрираният момент на кретенския и абсурдистки хумор в поредицата, с развиващи се гегове.
Серията, в която Люпен си мисли, че се снима в устърн не е по-малко смешна от предната. Авторите са зарязали стандартното сюжетно развитие с грабежите и са се разюздали на тема екшън и гегове в стил Дивия Запад.
Най-добра от четирите е историята с бившия ментор на Джиген, която е с пипнат арт, сменя огромно количество локации и е с най-добрата анимация в сезона дотук. Преди години съм виждал откъси от тук в документални филми и AMV-та, което означава че хората са запомнили сериала точно с този епизод. Той представя още един от шаблоните характерни за Люпен филмите, заедно леко sci-fi привкуса си.


Shinkansen Henkei Robo Shinkalion The Animation ep. 3 - въпреки извиненията и оправданията имаме поредното хлапе пратено насила на бойното поле.


Gintama.: Shirogane no Tamashii-hen ep. 3 - първата една трета от епизода е скука. После стандартен боен шонен, в който заплахите валят, а мизата се вдига до небето.
Поне се появиха двама любими герои, които досега се бяха затрили някъде.


Kokkoku ep. 3 - разиграване на вече обявените правила. Вкарване на някои нови. Джури се спаси, като аварийно събуди латентните си способности за манипулация на "медузите" вкарващи хората в спрелия свят. Предполагам, че освен грубия начин за връщане в реалния свят, това може да се извърши по-внимателно, без да уврежда приемника или самата "медуза".
Лошковците са неочаквано много, но не достатъчно добре организирани. На шефа им му хрумна начин да неутрализира "иконома", т.е. местната полиция и вече да могат да си безчинстват на воля.
Семейството на протагонистите определено има предимство в този свят, защото поредната освободена "медуза" влезе в племенника и той бързо се ориентира в новите условия. Поне много по-бързо от брата, който още е в шок. Последният пък може би също събуди някаква способност или откри начин за изгонване на "медуза".
Докато е в ръцете на лошковците, бащата май се изкарва по-голям балък отколкото е.
Джури заедно с върнатия камъка успя да се обедини с дядо си, но попаднаха на нова група мутри.


Seitokai Yakuindomo* OVA ep. 7 - стандартните простотии и мръсни лафчета. Голяма част от епизода беше съставена от сцени отпаднали от филма.
Най-накрая приключих това OVA, освен ако не обявят още серии.
Остана само филма.

Sora yori mo Tooi Basho ep. 4 - малко празен откъм интересни събития епизод, освен моментът, когато тренираха любимото ми спортно ориентиране.
Шефката на експедицията е строга, но определено best girl или по-точно best woman.


Kaijuu Girls: Ultra Kaijuu Gijinka Keikaku 2nd Season ep. 3 - не знам защо са си дали зор да произвеждат втори сезон. Буквално нямат идея, какво да правят с него.


Lupin III: Part II ep. 85-89 - таман го похвалих и той сериалът взе, че извади едни от най-малоумните си епизод. Най-ужасни бяха този с пингвините и полярната експедиция на Мусолини, както и този с хипнотизаторът, който търсеше отмъщение за убитите си от нацистите родители.
Тук обаче в историята със съкровището на инките се появява сигнатурната за Гоемон фраза "Отново съсякох безполезен предмет".

Lupin III: Part II ep. 90-93 - общо взето идиотии и маймунджилъци.
Едната от сериите по някаква причина трябваше да е реклама за Superman и понеже не може да има директна връзка изкараха Люпен фен. Имаше и масов косплей на тема DC, Marvel и какво ли още не.
Друга серия пък беше частичен римейк на една стара английска комедия, където банкови обирджии се преструваха на музиканти и живееха под наем при една благодушна бабка.
В останалите не разпознах от къде са заимствали идеите, но тази появяваща се насред пясъците и изчезваща кула ми напомни един арк в The Last Airbender. Може пък там да са заимствали идеята от тук или и двете да черпят от трето място.

Lupin III: Part II ep. 94-100 - хъх, още една история със Superman, при това не много по-интелигентна от предишната.
Епизодът, в който щяха да ядат мозъка на Люпен може да е пародия на готварско шоу и може да съдържа доста хумор, но в същото време е бая гнусен и бие на ужас в стил човекоядския сериал Hannibal. Интересно, колко ли дечица са се шокирали навремето?
В една от историите бяха вкарали маса популярни загадки - Бермудския триъгълник, Летящия холандец...който е и подводница, Стоунхендж и НЛО-тата. .
Може би най-добрата серия в анимационно и друго отношение е 99-та, където Люпен търси съкровището на Ханибал (този път историческата личност), а Джиген трябва да се изправи срещу свой стар противник. Само за 23 минути в нея се случват толкова много неща и се сменят толкова много локации, че това по-скоро е материал за филм редуциран до ТВ размер. В реставрираната версия, дори оригиналният звук беше смесен наново до стерео, което показва, че сред феновете серията е доста популярна.

Fate/Extra Last Encore ep. 1 - изключително странно ми е да гледам Fate шоу представено в стил Monogatari-тата на Shaft. В смисъл почти нищо не се разбира . Не знам как е играта Extra, но анимето е абсолютен сюрреализъм. Пълно е с мъгливи понятия, които може би ще бъдат обяснени по-натам, а може би отговорът ще бъде оставен на зрителя.
Допълнително усложнение е, че го гледах с титри на френски, който ми е малко ръждясал, та трябваше да бия паузата на по-дългите изречения (таймингът е брутален), но определено анимето нарочно обърква зрителя.
Може да се каже, че ми хареса повече от Fate/Apocrypha, защото някак го бие на арт, но знаейки природата на Fate френчайза, най-вероятно тук в началото се преструва на по-амбициозно отколкото е.
Артът е съвсем семпъл и дори бие на кич, а сакугата е рядка и претупана, но естествено Shaft се опитва да представи Fate/Extra Last Encore за такъв тип продукт, който няма нужда от подобни екстри.
За сравнение примерно Mekakucity Actors беше в пъти по-плавно анимирано и визуално изпипано, а навремето четох доста псувни, колко грозно било.
Още не е съвсем ясно дали познатите от други Fate-ове герои ще изпълняват същата функция (поне се държаха горе-долу, като себе си, но погледнати през Shaft ракурс ) и дали ще ги виждаме постоянно.


Mobile Fighter G Gundam ep. 10-26 - това си продължава в най-лошите традиции на бойните шонени. Ужасни герои, ужасни развития и обрати, обясненията закъсняват, дебилни битки и с, и без Mobile Suit-тове. Сюжетната нишка се стрелка в произволни посоки. Примерно в един момент бяха забравили за състезанието, а после зарязаха съдбата на света, само за да стигнат на турнира навреме. Наративът е ту епизодичен, ту изпада в неочаквано дълга арка.
Определено едно от най-задръстените Gundam заглавия. Дори съм дропвал малко по-добри, но това тук ще го мъча до финала му.


Darkside Blues - Честно казано нищо не разбрах. На някои места беше доста нелогично, а на други прекалено елементарно за тематиката. Може би целта е просто реклама на мангата, а не да се адаптира историята.
Въпреки това ми хареса като арт (на места експериментален) и като атмосфера. Нещо средно между Youjuu Toshi и Vampire Hunter D (1985). Още известна доза японска хулиганска култура.
Неочаквана находка, още миналия век по една френска телевизия засякох откъс и от тогава съм се чудил откъде е сцената.


Detective Conan ep. 889-890 - добре адаптиран и добре представен арк. Тук за пореден път Гошо Аояма демонстрира силата на връзките си и желанието да пише мангата за определени актьори, примерно: персонаж с името на сеюто (Ватару Такаги), арк в който Конан спасява сеюто си (Минами Такаяма) и дори пее на неин концерт, вкарване в историята на алтер егота на Чар и Амуро от MS Gundam с техните сеюта.
Последното попълнениe е доразвиване на шегичката, че истинската самоличност на злодеят от Черната организация Rum е Lum от Urusei Yatsura - понеже на японски се произнася Ръм.
Е, новата учителка на Конан, която се държи подозрително и е един от кандидатите за Rum се изпълнява от Фуми Хирано т.е. гласът на Лъм.


Dagashi Kashi 2 ep. 3 - не че е буквално така, но приемам тази серия за пародия на тема BayBlade (всъщност е пародия на тема beigoma).


Saiki Kusuo no Ψ-nan 2 ep. 2 - както се и надявах е по-добър от първия. Пародия на тема Back To The Future.


Grancrest Senki ep. 4 - абсолютно идиотски политически решения и действия. Нашите естествено са непобедими в бой напряко всякаква логика.


Hakumei to Mikochi ep. 3 - продължава да е адски сладурско, но нищо повече. Определено заглавие, което служи само за оправяне на настроението. Няма наблюдения и свежите коментари в стил Shoujo Shuumatsu Ryokou.


Emiya-san Chi no Kyou no Gohan ep. 1 - каква е тази мания по готварски анимета и как героите от Fate/stay night, дето в централната си история се избиват един друг са подходящи за кротко SOL, в което никой не коли никого и всички живеят задружно?


Death March kara Hajimaru Isekai Kyousoukyoku ep. 3 - таман да го дропна и героите попаднаха в dungeon. Може и да се позадържа още малко.


Lupin III: Part II ep. 101-106 - едни от най-глупавите епизоди, особено онзи с котката, които ядеше моливи. Кросовърът с Berusaiyu no Bara е добра идея, но е изпълнена отвратително. Все още нямам обяснение, защо Оскар се появява в постоянна роля в сериала Mine Fujiko to Iu Onna под формата на мъж травестит. Нали всъщност е revers trap, а и това беше гостуване в единична серия, толкова ли популярна е била?
Въпреки дебилните сценарии, артът и анимацията в тази част на сериала са добри и има няколко сцени, заради които си струва да се изтърпят останалите глупости. Новото OP също е страхотно.