Голямото скачане: Значи за тоя филм имах прекалено високи очаквания явно, фактически от комедии нямам кой знае какви очаквания в последно време, защото са си доста зле. Тази също. Четирима човека решават да сложат край на живота си в един и същ час на едно и също място. И не го правят. Стават приятели, ходят по почивки и разни такива бозави неща. По добре да беше драма филма и някой/всички да бяха скочили да има някакво развитие, а не да се търси първична хахо-хихи реакция. Не се разсмях нито веднъж, такива филми е безсмислено да се правят, а още повече да се гледат. Нещото което ме изненада е, че Арън Пол и Имоджен Потс се оформят като стабилно дуо, добри актьори са, но след NFS доста паднаха с тоя филм и не знам дали бих им гледал следващ филм, щом са се съгласили да играят в това. Също много жалък Пиърс Броснан, докъде стигна тоя човек, от Бонд дотук...

Щети: Здрав екшън с история на втори план. С участието на легендата на кеча Ледения Стив Остин. Отново си го играе как си знае човека, не е някакъв голям артист, но пък се връзва идеално в такива второкласни екшъни с много бой в тях. Хареса ми филма, който обаче беше сравнително постен. Имаше си моментите, на Ледения не му върви с жените във филмите, все сам остава съм забелязал Искаше ми се и да спраска фасона на менажера си, обаче и така се ядва филмчето. Очаквам го скоро време по диема в 20 часа, в часа на истинските мъже по диема. Гледайте го, задържа интереса.

Набързо да разкажа за още два филма, че отдавна не съм писал:
Последния оцелял: Типично по американски е да си вдигат интереса към филма с малоумни от играни фрази: История за епична мисия; Истинска проява на геройство; Най-добрия военен филм за годината и тн. Ми не, даже ми се струваше малоумно точно така както е заснет да са се развили събитията, ама айде. Като цяло не лош филм, леко тъповат, солидна доза американска пропаганда и радост за окото, ако сте фенове на Америка, като Андрей, иначе спокойно може да се пропусне. За отбелязване са няколко добри каскади с падане от високо и нищо повече...

Превъзходство: Солиден филм, показващ ни едно не много далечно бъдеще, което обаче не може да се определи добро ли ще бъде, или лошо. Джони Деп играе страхотно, което е радващо, понеже филмите в които се снима напоследък не бележат голям успех. На всеки, който има интерес към науката, нанотехнологиите и конспирациите го препоръчвам горещо този филм. Добрата актьорска игра също допринася към качеството. Лошото обаче е, че няма много обяснения как, какво, защо, даже почти никакви и така се губи ефекта. Някак си изглежда лесно да вкараш човек в машината...като се абстрахираме от това, филмът е добър и интересен за гледане.

Ще се възползвам от темата ти… че ми се приписа нещо. Та, в последно време изгледах три филма на що годе близка тематика и реших, че някак си заслужават да бъдат споменати.

„On the road” /история за едно поколение/– с гордост заявявам, че така и не дочетох книгата. Причината – не намерих нищо близко до мен в нея. И тук не съм тръгнал да заявявам, че е лошо написана или пък прехвалена, не, тя просто не бе за мен. Стори ми се отегчителна, сива, без капка интересен изказ и никой от героите не ме спечели, стигнах едва до средата и след като ината ми се изчерпи я зарязах безславно. Дадох шанс на филма, с мисълта, че той ще успее да синтезира най-доброто и че може би ще ми покаже нещо, което не намерих в книгата, но за жалост сгреших. Да, филмът като филм не е лош, направо си е гледам, но до тук. Същият безцелен изказ, дори още по-прозаичен. Малките неща, които единствено ми направиха приятно впечатление в книгата тук ги няма, за сметка на това може би филма постига своето без да претендира за нищо изключително, дава ни пълнокръвен образ на едно колкото и романтично, толкова и не разбрано поколение. Поколение от хора, които не ги е страх да живеят, да горят. Дийн си е Дийн и това мога да разбера поне малко, но не и повече. В заключение песничката в началото е готина, а педерастията в филма е в повече. Филм ставащ за гледан особено ако ти се гледа нещо с цици.

„Into the wild”/история за едно самоубийство?/ – да това вече е филм с главно ф вътре в лентата си. Този е от онези, които си заслужава да видиш, заслужава си да ги допуснеш в себе си и за момент да се замислиш над тях. Най-добрият от трите и най-ефектния. Филм тъжен, но и жив. Малко думи имам към него, защото и няма и нужда от много думи. Може ако Крис бе осъзнал как умее да променя хората около себе си би променил и самия себе си. Но това е, той е дете на нашата епоха, мечтаещ да я загърби, да я остави зад себе си някъде там сам в пустошта. Там като че ли и намери себе си, но късно. Осъзнато или не Крис вървеше към своето самоубийство и това бе и най-логичният край както е в живота, а не на кино. Филмът ме накара да прочета сумата неща за него и с това навярно и постигна целта си да запамети един разбит човек с един красив дух. Филм за онези, на които им се гледа нещо смислено.

„Diarios de motocicleta”/история за една култура/ - този гледах първи, този ми хареса най-много. Да „Into the wild” ме накара да будувам цяла нощ, но за да се влюбиш в един филм това не винаги е достатъчно. Ето това бе нещото, което търсех – двама пича,мотори, прашен път и един континент древен и непознат. Непознат дори за хората вътре в него, както се разбира. Ще те накара да осъзнаеш, че всички сме хора, че всички искаме просто живот. Може би ще ти и покаже защо Че се е превърнал в това, което е бил, но само ако го искаш, ако не пак ти остава страхотен филм с готини персонажи и приятна ободряваща атмосфера. Това не филм за Че, това е филм за Южна Америка такава каквато е без грим и суета. Филм за онези, които искат да гледат нещо стойностно.

Да изразя едно мнение и за Саботаж:
Много здраво екшън-криминале, с доста обрати и що годе добра игра от повечето актьори. На лице са доста псувни и бъзици в стил "Силвестър Сталоун", които си бяха ненужни. Накратко историята изглежда преекспонирана в други филми - изчезват 10 милиона и биват набедени погрешните хора. Да, ама не, както ще установите ако го гледате - далеч няма да ви е лесно да познаете кой аджеба е главния виновник в този филм. Бат Арни както винаги е солиден дъб, с гримаси броящи се на пръстите на едната ръка. Но с изключение на края на филма, не се акцентираше толкова върху него, което си беше плюс. В заключение - гледайте филма, заслужава си.

ПП: Авторът над мен добре се справя с ревютата си на филми, ще се радвам ако по често се включва в темата, филмите за които написа не съм ги гледал, но може и да им хвърля едно око, добре ги промотира!

Набързо да метна мненийца за филмите по кината в момента:
Отмъщение по женски: Леко, приятно и разтоварващо филмче, със солидна доза наивитет в него. Трите мацки във филма добре стоят на екран. Единственото, дето може да не ви се понрави, е как във филма жените са супер умните същества и бързо-бързо измислят пъклени планчета. Мъжа е лошия и малко от чисто мъжка солидарност ми остана горчив вкус в устата накрая на филма. Но някои сцени си бяха смешни, като цяло нелош филм, ако искате да поизгубите малко време, а не ви се гледат годзили и екс мени...

Престъпно Предградие: Докога в Холивуд ще правят малоумни римейкове на филми бе? Тоя филм е воняща буца и не си струва изобщо. Даже честно казано не знам как са го закупили кината в България и защо? Може би понеже е последният филм на Пол Уокър, бог да го прости! Единственото, което си заслужава във филма е една черна шаврантия, която обаче не е от главните действащи лица. Също за отбелязване е Дейвид Бел, който направи някои интересни каскади. Като цяло обаче не си заслужава да се гледа. Хич.