Сетих се нещо странно, което и досега не мога да си го обясня, така че ще го драсна тук Преди близо 20 години (бях още начален ученик тогава) реших да извикам един приятел да пограем с топка. Звънях на звънеца, никой не отваряше, обаче външната врата беше отворена леко. Постоях така и нали съм бил малък келеш си влезнах вътре и го викнах от коридора. Никой не се обади. Почудих се какво става и тръгнах да излизам, но си казах, че явно не ме е чул. Подадох се към кухната/хола и видях дядо му, който седеше пред мен без никаква реакция, приближих се да се извиня и да питам дали внукът му е вкъщи, но не последва никаква реакция Седеше на стола пред масата и гледаше у една точка. След около 5-10 секунди, сепнат от създалата се ситуация, се обърнах и си излязох. И до ден днешен не знам какво беше това, даже толкова се бях изплашил, че дори спрях да се виждам с него

Някакви предположения какво му е имало на този човек

Много тъжно... само на 46

Щом е гледал, най-вероятно е ступор. Има няколко вида. Не е бил мъртъв, щеше да усетиш и да викнеш хора; ако това питаш де.

Благодаря за включването, Трупо Звучи логично като симптом. Стар човек - може да е симптом на редица заболявания, които да са го провокирали Иначе си спомням, че години след това си беше жив, което си е някакво успокоение

Според мен има голямо значение на колко години е бил старецът. Ако е бил доста възрастен(над 70) може да се е изплашил/стреснал от това, че има непознат човек в дома му(било то и дете).

Тая тема ме подсети за една такава мрачна детска историйка.

Като бях да кажем на 7-8 годинки, лятната ваканция в селото на баба ми и дядо ми, всяка сутрин се събирахме при едно приятелче от съседната къща да играем на телевизионната му игра. Телевизора беше в хола, там беше и кревата където дядо му спеше. Баба му всеки път ни казваше да не правим много шум, щото дядото бил болен и искал да си почива. Бяхме 5-6 лапетии, правехме бая дандания, не само че цъкахме на терминатора и силно крящахме когато супер марио мине през гъбка, която го смалява, освен това се боричкахме и всякакви такива лапешки простотии. По едно време ми направи впечатление, че дядото не се събуждаше каквото и да правим, след няколко дена даже забелязах че бяха накацали мухи около устата му, а той и не помръдваше, ама всички прекалено се вълнувахме от "Терминатора", че това да ни направи впечатление. След няколко дена срещам тоя съсед на улицита. Питам го "кво става" и той ми отвръща - дядо ми почина.



Давай, ти си наред

Не е фейк, а това за купчината тухли не си го спомням, сигурно се бъркаш

За нищо ми благодариш, Аз ))

Темата наистина е много привлекателна, има в ранното ни детство много необясними спомени. Проблемите са два - че тук останахме мн малко народ, а това ме натъжава яко. И второто е, че подобни неща се споделят само на свещеник или лекар специалист ...


Хубав ден, пичове. Бегам )))

Ами тя бабката си беше бая изкуфяла и не знаеше де се намира. И нали ти казвам - ние си се вълнувахме от играта и от това да си олигофренясваме там, нищо не ни правеше впечатление. Даже май само аз забелязах нещо нередно, ама чак след време като превъртях лентата назад се усетих какво е станало.

Това не ми се вижда чак толкова фрапиращо. Иначе да, прав си че тия теми са малко тегава работа

Не го мисли. Така е трябвало да стане

Много странна история...

Аз имам една странна история като бях студент първи курс от която до ден днешен ме побиват тръпки... Бях в такъв период от живота си, че ми се бяха струпали хиляди проблеми на главата. Както може би на повечето младежи около 20-те си години. Общо взето един от най-тежък и трудни периоди в живота ми до тогава. Качих се във влака на път за лекции, влезнах в едно купе в което имаше само една възрастна жена. Седнах до прозореца... В главата ми отново почнаха да се блъскат всички тегави проблеми от които бях заобиколен в този период, в опит отново да намеря най-правилните решения. Така неоусетно минаха 30-тина минути, влака започна да гарира в Пловдив, аз станах облякох се и се запътих към вратата на купето, при което изведнъж възрастната жена се обърна към мен и ми каза:
-"Всичко ще се оправи мойто дете....Ти си интелигентно момче!"

При което аз бях така

Все пак е похвално човешкото отношение, което е проявила към напълно непознат човек Това се случва сравнително рядко в обществото ни и тази жена има моите аплаузи

някакви големи езотерики и конспирации се разиграват тука, майката си е ебало.

на vanmx историята ме потресе малко, честно казано, оправдавам го че са били лапета и толко им е бил акъла, ма пак е притеснително, дагое'а...

видех че ми седи в "изпратени", файда да има, вярно може да съм се объркал, но човека с този ник го помня.