Първо ще кажа, че си късметлия, че не те е сгазила линейка, ама рядко се случва линейките да извършват дейност обратна на оригиналния си замисъл.
Второ, епични Paint умения, и не те гавря, когато аз се опитвам да обясня нещо подобно, свързано с улици и тъй нататък... бегай надалеч

Но като цяло евалата че не си пострадал.

kat chuh za sefte SLAYER kat malak

иначе може би най-фаталното ми такова преживяване беше едно време на село като се пребих с колело и се разпилях кат чувал с картофе

беше от тия старите с контра, а аз бях свикнал със спирачки, скорости, амортесьори и секви хай тек неща за времето си

и съм се засилил кат мега пича, с идеята да ''стресна'' братовчедка ми, която е застанала с нейното колело напреко на пътя, пред къщата ни там

в последния момент си викам ще набия спирачка и ще изпиля гуми кат батковците, и че дигнем пепеяк и ще кажа ''споко ве'', обаче кур капан - забравям, че нямам спирачки, панирам се, веригата ми пада от неадекватния ми опит да набия контра и след некви части от секундата се забивам челно в нея с бясна скорост

след малко се осъзнавам на няколко метра напред, заорал из кравешки фашкии и камъни, целия в кръв и лайна, колелото на още няколко метра, нейния бмх сгънат S-образно през рамката, а тя - невредима някак отскочила

не е много near-death, ама можеше да се потроша кат куче
и да потроша и нея, за което щех да съм още по-голем тъпанар

като малък(14 г) паднах от ореха(10 метра) и строших ръка на 2 места, 2 счупени ребра 3 пукнати (паднах върху тухли от съборена барака) и съм изгубил съзнание. Хубо че Васил съседа ма видял свестих се в линейката. Та тва е.

А сетих се друго. За малко да потънем с един Seat cordoba в камчия след буря

А и 3 дена след като взех книжка изкарах колата за гъзария Паркирах пред едно барче, тръгнах да излизам ама не си намерих тела и почнах да ровя под седалките. След 5 секунди един ми отнесе страничното огледало. Даже не спря. Тая нокиа 6300 ми спаси живота. Ако не бях я търсил щеше да ме засече на вратата

darvoto e 10 metra we emoi po malko de ma bali go. otrqzaha go nemoi ti go premerq sq
da iskam nemoi sa ka4a na varha
ma si be6e pone 3 4ove6ki boq viso4ina

сега се сетих - като малък щях да се удавя
в некъв басейн насран, да съм бил на 10 някъде

имам само некъв вехт спомен, как се хлъзгам на стълбичката и в продължение на 20-тина сек виждам само слънцето през водата и как махам с ръце нагоре, ама нищо не става

накрая някой ме издърпа

Чай ся

ти кой си?

Веднъж се излъгах да ходя да гледам Това е краят, мозъка ми умираше бавно...
Иначе сериозно, като изключим онова с планината, не съм имал особени близки срещи със смъртта. Първата година като почнах да тренирам футбол насмалко щях да си изплюя белите дробове. Веднъж ми текна яко кръв от носа и се издрайфах две в едно. Ама пак не съм бил близо да умра, по скоро е срамна историята, да не ви казвам как ме гледаха другите Няма да забравя тренера как го изкара на майтап: Каза нещо от сорта на: Жив ли си дядка? Добре, че после задобрях с времето, ама ако ми беше останало лошо име и бяха почнали да ме бъзикат щеше да е бая гадно.

абе лайно тъпо аре да млъкнеш вече с твойте инфантилни историйки, а?

и да престанеш с тва твое изкуствено напомпано самочувствийце

че супер мн си личи къв си пренадъхан и асоциален

аре отговаряй и да те лепвам пикоч

почвай

Имал съм 3 near death experiences. И трите пъти беше на едно и също място - на Diablo 3 HC

АХАХХАХАХА

xaxa Gipo разби - имал съм подобни "изживявания" в PoE

С колело съм се "прибивал" доста пъти- като лапетии караме с няколко авера в морската
градина.
На една права алея, в далечината завой - има по продължение на завоя от външната му част, пръст като рампа (явно бяха копали) - единия от аверите се засилва и набива спирачки точно пред пръстта.
Викам си тоз е голямо шубе - засилвам се аз и то доста, тоз моя нещо ми вика ама е късно - ровът се оказа доста по-широк отколко си мислех и предното ми колело се удря малко под ръба на отсрещната стена.
И резултата е салта с бегача в тревата - но нямах нищо счупено.

Иначе доколкото мога да си спомня, на 3 пъти като малък щях да се удавя.
1. В басейна на кораба, на който баща ми беше тогава
(бащата ме издърпа)
2. В морето, попаднах в дупка и имаше бая големи вълни. И всеки път, когато се мъчих да си поема въздух ме заливаше вълна. Издърпа ме един авер с епичен пояс с пате (е тук може би преувеличих малко хаха - ама беше с пояс)
3. Имаше големи вълни - и двамата с брат ми ни дръпна навътре, но успяха да ни спасят.

Като бях хлапак се бях нацепил много жестоко с една домашна ракия. Времето между изпиването на около едно кило ракия и момента когато се събуждам в стаята си целия одрайфан е една черна дупка. 12 часа през които не си спомням нищо. Доколкото разбрах съм бил припаднал, някак си са ме свестили и са ме закарали у нас. Схомням си на следващия ден повръщах някаква червена драйфня с аромат на черен дроб, а съм сигурен че такова нещо не бях ял

Това е подходящо и за темата за неловките ситуации, защото като се събудих ме беше много срам да стана от леглото и да се срещна с майка ми и баща и се чувствах смачкан и психически, и физически след цялата тая работа. И досега като помириша ракия ми призлява.

Не знам дали е NDE, ама като бях на 13 или 14, пернишки катаджия ме блъсна с личния си автомобил - иронично - тунингована, червена тройка, дорде отивах към магазина за олио. Както си пресичах, изведнъж ми блеснаха фарове, чух спирачки и ТРЕС - гъза на капака, гърба в предното стъкло, плъзнах се странично, откъртих му едното огледало и се плеснах по лице на асфалта. Голфа - тотал щета. Аз - спукана китка и натъртен задник.
Чувствах се като Дънкан Маклауд после.

Иначе, нек'ъв хероман ми извади газов преди няколко месеца, с надеждата да ме обере, ма не свършиха нещата как му се искаше, така че т'ва хептен не го броя.

Хм.. аз имам една история, макар че е трудно да се каже дали е NDE ама ще я кажа, лол

Бях седми клас, демек да съм бил на 13-14 някъде, ба ли го, не помня вече, преди сто години беше.

Та, беше лято и с трима авера и една аверка (която беше най-добрата свиркаджийка в квартала) си седим в детската градина на сянка, говорим си простотии, пушим некви цигарки там и тъпеем всячески.

Докато изведнъж не дотърча някъв момък, целия облечен в черно, доста агресивно копеле, държеше в дясната си ръка един такъв патлак... оная работа направо ми влезе навътре.
Не знам как да го опиша, ама за 13-14 годишно леке някъв такъв индивид с пистолет си е бая шокираща гледка, да не говоря за двама от групата ни, които бяха по-малки от мен.

Та какво става, пича влита между нас и почва да крещи "Къде са ви телефоните? Дайте телефоните!"
Аз седя като гръмнат, разбира се, тогава имах една мижава Моторолка, седеше си приятно в джоба ми и ми шепнеше "Не! Не ме давай!"
И разбира се продължавах да седя като закован. Един от аверите (по-малък от мен) поне беше хитър, извади си телефона от джоба с ебати скоростта и го мушна в чорапа си.
Професионална тактика, ако трябва да съм честен.

През това време лошковеца започна да налага един друг авер (мой набор, от един клас бяхме). Та тоя пичага си беше дребен тогава и индивида с патлака направо си изцеди няколко стотин калории докато млатеше, ама оня поне държеше на бой

Аз и другите двама седим като циментирани и изведнъж момичето си свали телефона от врата и го подаде на криминалния тип. Онзи го взе най-безцеремонно и отпраши с мръсна газ. Другия ми съученик, едричко момче, чак тогава се сети да тргне да бяга след крадеца. Мина три метра и се спъна.

Long story short, телефона така и не се намери, нито крадеца. Моята Моторолка беше в безопасност. И все пак го отнесохме ние, макар не по лош начин.
За един месец съм ходил поне пет пъти до районното, че направо го запомних наизуст, което пък ми помогна после, когато пак трябваше да ходя, но в ролята на криминално проявен тип. Даже в училище дойде някъв следовател, който ме накара да напиша изцяло случката, не я хареса и ме накара пак да я напиша с малко помощ от него. Абе фарс. Придружен беше от небезизвестния из София майор Козловски, ужасяващо дебел индивид. Тъй де.

Та може би NDE-то беше детинската ми мутричка, която съзря патлака и за малко не се насра...

Аз веднъж като малък щях да се удавя в морето, ама не стана

Знам, че искаш да изкараш някаква реакцийка от мене, ама си ми под нивото братле. Вземи разкажи нещо от скучния си и вял живот, барем да разбера, че си поживял и ти Щото по начина по който действаш в тоя форум съдя, че си някакъв закостенял асоциал, не носещ на пиене и бой. Така ли е? Обясни ми, плс...

Леле, ти си някъв hard-core mofo, щом не са се весвали повече, евалата де

Абе тва е някво много странно ...
Как ще тръгнат да те бият без причина , че чак и ония да тръгне да те души с каишката бе. Не може ей така от нищото. Като по-малък съм се бил доста пъти , и мога да ти кажа че тея неща никога не става без някаква причина. Може да е супер дребна и идотска, все пак това са детски работи, но винаги има нещо ... може поглед да , дума, предишно някакво нещо, но така както го описа не може да е станало.

И кво разправяш ''like a boss'' като нищо не си направил ? Поне да беше ударил някого поне ...

Аре де казвай я тая прословута случка,че ми стана интересно.Толкова ли е яка/шокираща/фрапираща...че си я пазиш???

Волтаж, ако не я разкажеш сега, ще я оувърхайпнеш и накрая, когато все пак я чуем, всички ще сме разочаровани.

Go go go!