Чудя се по тоя въпрос.

Можеш да си сигурен, че повечето тук не знаят какво означава това.

в пцм щастие няма

само смърт

в тоалетни

и на дъното - ти, едно ЛАЙНО

По-скоро да.

Но кое кара човек да се чувства щастлив или нещастен?
С един приятел наскоро точно това обсъждахме и стигнахме до следния извод:

Тук изключваме някои извънредни ситуации, като смърт на близък човек, болест, катастрофа, природно бедствие и др.

В нормалното протичане на житейския път, на относително млад човек има две основни компоненти (може да са и повече, но аз за тези се сещам), които са от значение за щастието/нещастието. Или поне аз така го чувствам.
Първият компонент е устойчивото развитие. Чувствал съм се най-щастлив в продължителните периоди, когато трайно и постъпателно съм напредвал в поставените си житейски цели. Обратно имал съм периоди на застой или по-лошо на липса на ясна цел, периоди в които едни и същи житейски проблеми не намират решение за дълъг период от време. В такива моменти съм се чувствал, не бих казал точно крайно нещастен, а по-скоро подтиснат и депресиран.

Друг важен компонент, който е и пряко свързан с горния е чувството за контрол върху собственият живот. Чувствам се най-щастлив в моментите, в които аз направлявам пътя на собствения си живот. Когато основните събития са планирани и инициирани от мен. Когато не завися от друг човек за най-съществените неща в живота си. Обратно, чувство за несигурност, депресия, липса на самочувствие, са налични в периодите на пасивност. Когато основните събития ме застигат и аз трябва да реагирам на тях, но не ги предизвиквам и не се случват по мое желание. Когато други хора определят основния дневен ред на собственият ми живот. Когато съм зависим за основните си приоритети.

TLDR версията: Степента ми на щастие се определя от скоростта на лично развитие и постигане на целите и степента на лична независимост.

Имайки предвид колко си спрял...
Трябва да си доста нещастен.
Нещастник.


Кефи ме темичката. Напомня ми на ранния пубертет, когато всички разисквахме такива въпроси. Включително и тук. Ся като гледам хора на по 20 и кусур да пишат същите глупости...
Май и аз съм доста спрял, щом продължавам да пиша тук.
С дебили като вас.
А щом съм спрял - явно съм нещастен.
Но пък не се оплаквам.
Ям хляб с кренвирш.
Ко

Да. Уча здраво, излизам с приятели всеки ден, има една мома, с която си имаме закачки, пътувам когато мога, ходя на стаж, чета книги. Какво повече му трябва на човек? Че съм скъсан - скъсан съм, та само остава да си намеря някой бач, дето да мога да го съчетая с ученето и всичко ще си дойде на мястото. Че от тая стипендия нищо не остана - въпросната мома ме мъкне по баровете почти всяка вечер и то... не остана.

Ем да бе, ама се сещаш, че едно е да дискутираш по темичката, когато си някакъв невръстен лешпер, който повечето му дертове са били дали еди-коя си игра ще му тръгне и прочее и когато вече леко си се сблъскал с живота.

По-скоро да.
Не ми се изпада в подробности като тъпия Андрей.
Преди имаше такава тема.

Аз съм доволен от живота си бе. В перфектна форма съм, тренирам редовно, радвам се на интерес към мойта особа от представителки на женския пол, пара имам доста, достатъчно да ми стигне да се прехранвам и дори да остане за забавления. Жив и здрав съм, защо да ми е тъжно. Братлета според мен такава тема трябва да се направи като станеме на по 40-50 години и да почнем всички да се оплакваме как вече не сме силни като волове, не ставаме за всяка работа, жените не ни поглеждат и имаме проблеми със здравето. Сега на възраст 20-30 години няма какво толкова лошо да ти се случи, най-много да те уволнят и един месец да го караш на лютеница и маргарин. Големата работа.

А как ти се струва да те диагностицират с рак на 22 годишна възраст и да понесеш 4 месеца химиотерапия? Нямало какво толкова да се случи, споко батка.

Ц, ежедневни проблеми, все изниква нещо и трябва да го мисля и така н.

2 неща ме тревожат от месеци:
1. Защо Андрей винаги пише стени от текстове? Нали знаете какво е казал Айнщайн за простичкото обясняване...
2. Защо на Warbringer профилния му пик е счупен от 1996-а и още го мързи да си сложи нещо?

очевидно мозъчните кори на повечето потребители в този форум са по-гладки и от стъклата на огледалата затова първо ще разоблича някои глупости написани по-горе.Какво трябва да означава "по-скоро да" , представете си че ви задават следния въпрос : Имаш ли пенис между двата джоба на панталоните си ?Вие отговаряте с "по-скоро да" ??? Тоест това "по-скоро да" изразява една дълбока несигурност и математическото му изразяване е следното 3/4-да и 1/4-не аналогично , "по-скоро не" се изразява с 3/4-не и 1/4-да изобщо това по-скоро да всъщност е едно по-скоро не , а по-скоро не си е едно съвсем сигурно не тъй като на първо време , ако чувстваш нещо го чувстваш , а ако си задаваш въпроса чувствам ли нещо сам на себе си и очакваш отговор от самият себе си значи не го чувстваш , иначе нямаше дори да си задаваш въпроса.Отделно ако си щастлив си щастлив и ако си нещастен си нещастен състоянията на духа(така изглежда го възприемате) са антагонистични и не могат да бъдат сбъркани.Andro Drone по-скоро се чувствал щастлив и то най-вече когато се чувствал свободен последното е равносилно на това да кажеш чувствам се най-щастлив когато се чувствам тъп...Но аз като представител на човешкия род разглеждам света от перспективата на човек и признавам си няма как да знам какво се случва в неговата кутия , човека живее в човешки свят , кучето в кучешки следователно машината в света на машините.Тук добавям и факта че човек няма никакъв контрол над собствения си живот , но да му се споменава това е напълно ненужно защото вече изясних , че той не е човек.Затова оставяме Andro Drone на страна , както съм казвал и преди щом позитивния елемент на съществуването е злото и страданието е това което чувстваме , а щастието това което не усещаме тъй като времето тогава минава бързо и неусетно , то тогава под щастие всъщност трябва да се разбира липса на нещастие иначе казано щастие е евфемизъм за липса на болка , така щастливия момент е този в който не страдаме за нещо тоест всичките ни нужди към момента са задоволени , тогава разбира се започваме да скучаем , а скуката си е достатъчно тежка сама по-себе си.Затова и клишето "Пълно щастие няма"(тоест щастието си е кажи речи една идеологическа измислица подкрепяна от консумеризма)е толкова вярно и неоспоримо колкото са и физичните закони съществуващи на планетата.

тематично : http://vbox7.com/play:97ae5bcd

Ти ако това наричаш стена от текст

Всъщност важното е да го обясниш така, че да го разбере и шестгодишно дете т.е. това не изключва и по-обширно обяснение.

nqma6 ideq kolko ne si prav

тва дет го изписа не те прай по-малко прос

бил жив - ама прос

здрав бил - ма прос

големата работа - е прос деба

начи кат си прос квот и да става пак си оставаш прос

затва аре байко ся изпий един бирчок, преосмисли си приоритетите, като цяло помисли манко е така, 15 минути, не е кой знай колко

и после пак погледни тва дет си написал и белким разбереш че беше грешен отговор на въпроса

а къв е въпросът

въпросът беше "шо съм такоз просто дърво"