Nocturno написа:
godina i polovina
po polovin kutia
ebah toa pu6a4
iztrii temata
pu6im ot 6 godini
na nqkolko pati za po nqkolko meseca sam pushil po kutiq i polovina
sq pusha ena kutia 2-3 dena
i pak nema moa gi spra lesno
tvoito e nekav izkustven eksperiment
pushi mi nasila
davi se kat opane po-qko
ne moo si darji cigarata kat maj
pushi "samo s cumpaniq"
ne stava sutrin s cigara v usta -> kenef
qsen si mi
zatva are tiho tam
i pravoto v gaza
i nedei zna
Всъщност, Нокти, въобще не беше с компания или насила
Всяка сутрин, като по навик, през последната 1 година първата ми работа сутрин беше да запаля цигара.
И винаги съм пушил само тежки цигари, с дълбоки дръпки, че да ми се завие свят (щото така ми става и кеф). Най-слабите цигари, които съм пушил по-дълго време са бяло боро и то единствено щото ми се е случвало да изпуша кутия червен лъки страйк за ден и след тва да не мога да погледна тежка цигара известно време
Но си пушех, пушех си за кеф, пушех си когато бях притеснен, депресиран, когато исках да отпразнувам малък успех, когато пиех с компания;
но психическата зависимост си е точно такава - психическа и си зависи изцяло то човека дали ще пуши или не - всичко си е в главата му.
изпитвал съм нуждата да пуша, треперела ми е ръката само и само да запаля, молил съм непознати за цигари и прочее;
но цигарите са навик, не са необходимост. случвало ми се е да ми се пуши адски много, да не виждам буквално нищо друго пред себе си освен мисълта за цигарата, но в следващия момент съм ангажирал вниманието си с нещо друго съвсем несъзнателно и е преставало да ми се пуши => цигарите са в главата ни, те не са физическа необходимост, а просто навик