Абе центрофугираме черен дроб на мишка с групата ми и нали след първото диференциално центрофугиране падат на дъното ядрата и ние тях трябва да изолираме, всичко останало да го изхвърлим. И супернатантата трябва да я махнем внимателно с пипета. Давам на колежката, с която работя, за минутка си отклонявам погледа, и гледам после, че тя изсипала всичко в мивката, включително повечето ядра... При последващите центрофугирания де що имаше ядра, се загубиха в пипетата, после като отмивах оцветителя, сигурно съм откъртил и останалите, и накрая колежката го гледа под микроскоп и вика: "А, ето едно", идва асистентката, поглежда и замислено казва: "М, даааа... Колеги, най-ярко се оцветяват боклуците". Да сме имали 2-3 ядра в целия препарат.
Друг епик фейл по цитология: режем на микротом препарат, включен в парафиново блокче, за да направим ултра тънки срези и да ги гледаме под микроскоп. Идва моят ред, режа аз, разстилам си среза върху стъклото, нагрявам го със спиртна лампа да се разпъне, минавам през всичките там дузина операции, гледам под микроскоп - няма нищооо... И си викам - а, рязал съм само парафин. ЕПИК ФЕЙЛ.
Иначе на мен цялата ми любовна история е един фейл, ама тука сигурно 10 поста няма да ми стигнат да разказвам, а и ще ми се присмивате много.

Андрей, асистентката по цитология разправяше как веднъж си пиела бира, докато си работела върху културите, и после се чудела защо имало дрожди.
