Ммм съгласен съм с част от по-горните мнения - чак любов не е (любов ли еее любов или земетресение

), но ми е толкова приятно, колкото може да стане.
Ровя из него когато ми е скучно, ако имам да си губя времето, дори да не пиша. Кеф ми е само да рефрешвам страниците, дейба

Синьото ми е някакво успокоително обаче, ако не беше то - вероятно нямаше да се задържа. Даже като си писах разказите си отварях РСМ, бялото на уърда ме изнервяше.
Дори сега ако имам да пиша някакви неща си ги написвам тук
