Я сподели каква беше задачата на изпита

Темите бяха две, едната от които фасулска, но вероятно много от кандидатите не ги знаеха, защото комисията се опитваше да задава допълнителни въпроси с цел по висока оценка на изпитваните. Първата тема беше Референдуми в Европейския съюз, втората, забележи - Борбата за слънчака и плажа.Това беше и единственият въпрос, за който нямах идея какво олицетворява. Казват ти като жокер името Димитър Желязков и очакват да се сетиш.

Както и да е, допълнителните въпроси ги развих добре, пък и носех собствени материали(статии,комикси), естествено без прочутата ми творба Форумен град, която съм пускал тук преди Не знам дали имаше значение кой колко е изкарал на писмения за да се определи изпитващата го комисия, но аз и още двама човека с високи оценки бяхме изпитвани от най-авторитетната и строга комисия начело с Гого Лозанов, който също бе леко озадачен от втория въпрос в изпита

Васко, ти ли си бе, тъпо парче такова?

Мочмета, не съм сигурен дали сме имали по голям олигофрен у форума

Васко беше най-тъпия на всички времена. Възможно е тоя да е леко модифициран васко.

Достига нивото на алмито в ранните му години

троловете в тоя форум никога не съм ги помнил

сега нямам представа какво се случва

кой е тоя васко изобщо

айде не се прави, няма как да не помниш васето

Морко може би не помни самото име, но дружно сме му сипвали толкова много на въпросния васко, че чак ми е било жал

Ти си в позиция на власт. Не я купувай

abe toq forum w edno 50% ot sluchaite, kogato iskam da go otvorq, ima nqkakyw problem

kwo se sluchwa

Ми, да, не знаем. Явно има някакъв проблем, но нямат ресурси да го оправят. Доста досадно....

тва някой като напише "nyakoy"
ми е мегастранният опит за англизиране на латинизирана българска дума
dano nqkoi me razbere

Мен лично доста ме натоварва като цъкна на псм и за пореден път няма сайт. WTF да не е някаква неизлечима болест, че да не е оправен проблема след толкова време...

мочмета, честичко сънувам как се барикадирам от нещо, което иска да ми навреди - зомбита, хора, мечки, тигри, някакви брутални свръхестествени единици

тия сънища от малък ги имам

обикновено действието се развива през нощта

преди към края на съня сякаш се разсъмваше и опасността избледняваше, което водеше до това да изляза от убежището си и да разритам и разхвърлям каквито зверове са ме дебнели

в последно време започнаха да пробиват обаче

врати, които преди са били непоклатими, почват да се отварят
прегради, които съм вдигал, почват да се разпадат
заставайки зад барикадата с тежестта си, преди тя не можеше да бъде поместена - проблемът в съня по-скоро беше, че не мога да застана зад всички барикади едновременно
сега ме отхвърлят назади се налага да бягам

предпоследния път ми ебаха майката на скривалището и трябваше да бягам посред нощ като Фродо Бегинс от Назгулите

последния път дори не можах да избягам, а трябваше да се боря с тях вътре насред писъци, нокти, кръв и всичките ужаси, които съзнанието ми може да роди

дори не се ебавам

най-вероятно се дължи на факта, че с годините виждам колко труден може да бъде животът, колко безпомощен можеш да бъдеш понякога и как не всичко, което ти се случва, зависи от теб

сънищата понякога са доста рандъм, но обикновено по доста стрейт форуърд, даже малко стряскащ начин са израз на психическия багаж на човек, така че няма какво толкова да му мислите

Мега случайна мисъл, но като ти прочетох коментара, описанието ми напомни за Дахака от Warrior Within: изрод, за който няма прегради (това с водата беше егати простотията) и те гони до дупка. По едно време те оставя за малко, колкото да си поемеш дъх.
Като малък баща ми беше донесъл подарък: дисковете на Prince of Persia: Sands of Time (като играта беше чисто нова) и понеже съм човек, кефещ се на история, си мислех, че ще пресъздава някакъв действителен исторически конфликт между Персия и Индия. И беше яко. Но като се появиха зомбитата се насрах от страх. Това бяха най-плашещите същества, които бях виждал някога. Моментът, в който видях преобразения баща на принца изтрих играта на мига. До днес не съм я инсталирал пак. Не е нужно да обяснявам, че зомбитата, начело с бащицата, ме преследваха в сънищата ми, поне седмица.
Странното е, че като излезе Warrior Within, която трябваше да е много по-мрачна игра (Sands of Time беше с много светли цветове, ако не друго), с кървища и свят, в който всичко иска да те убие, не бях уплашен от нищо. Само Дахака можеше да ме накара да потреперя. И до днес така.