ami pedalska moi

aaaaaaaaaaaaaaaaa

Абе ти ше излезеш по умен от колкото те мислих бе мой! Но ми е тъжно как и на най-големите простотии се впрегате, не е истина колко зле са некои и то не тия дет си псуват у всека тема, а специално некои, които излизат като мишки от дупки специално да хранят даден човек, щот немат смелост да псуват у всяка тема. Жалки сте!
Дори да взема да се обяснявам, че съм много по голем майстор от алмито, по умен и от кабуума и далеч по търпелив от токсика и затова ще ви спасявам, пак ще има кой да ми се върже, а дори не съм го казвал, а некои полетяха. Релакс бе, нито имам време да се занимавам, нито желание, влизам по веднъж-два пъти най много за да драсна некоя простотия и ми е през уя, кво мисли некой, па камо ли да му се занимава цел ден мозъчето с моята особа. Но не ви спирам, ако ви се играе на форумен филм - #FollowmeandfollowtheBuzards.
ПП: Сериала мисля да го направя 10 серии, ма може и 15-20, дори и безкрай, зависи кога ще ме домързи, третата част ще е тая вечер, че скоро имам и други краткотрайни проекти.
Не е истина какво промо направих, ако и сега тримата малоумници, които визирам ми се вържат, спокойно мога да ги черпя малко натурална свинска пот от фермата.

ei aotist

Васе, яж рошковци

ti si vasko we aotichen shizofrenik takuv , makar dvete da nqmat obshto , kakto i shizofreniqta nqma obshto s razdvoenata samolichnost , posredstveniko

васе, васе

еби се в ушите, васе

100tei we shefe hlip, hlip

p.s ti si vasko

тая тема е аутистична

awe ako ostata i nosa bqha razmeneni
ot ediniq krai shteshe da ima nos a ot drugiq anos

Докато Васето плямпаше разни небивалици, най-после Сам и вълка останаха насаме(щото те оня не го броеха за жив). Прегърнаха се братски и женски сълзи потекоха от очите им.
В това време чистача на града Nocturno беше застанал зад тях, след обилна закуска, състояща се от полуизяден сникерс и половин шише уиски за отскок, намерени до близка кофа. Той видя двамата прегърнати мъже и понеже се бе насвяткал, каза:
Nocturno:
Девойки, много сте сладки бе, има ли местенце и за мене в тази задруга?
Serious Sam:
Ма ние сме момченца бе чуек, на кой свет си ти!
Чистача веднага изтрезнял и взел метлата.
Nocturno:
Яжте го насран бе, манафи прокиснали. Пеем кур за всички розови траверси у градо ми!
Вълка и Сам тръгват да бягат на посоки, но опитния чистач успя да провери анатомията им ловко със своя парцал на дълга пръчка, дори и отдалече.
Nocturno:
Еби му майката-каза си той. Изроди се тва поколение бе, едно време да щипнем мацка по улицата си беше предизвикателство, сега още малко некви здрави мъже ще си отнемат девствеността анално пред мене. Колко мъка по тоя свят има, Боже! Ще си остана неразбран явно....
----
През това време коварния Hyper бе открил следа. Или поне така си мислеше и не знаеше в какво се забърква.
Hyper:
Motorolaz, ти ми открадна филма с едни от най-добрите три часа в живота ми, нали? Връщай го веднага, щот ще ти счупя ръчичките, ще ти откъсна езика, ще ти отрежа оная работа и ще те направя 300 процента импотент, ясно ли е уе?
Motorolaz само чакаше някой да го заговори...
Motorolaz:
Успокой топката братко, не падай духом и ще постигнеш целта си, стига да имаш търпение. Така ни учи Хорхе Букай, ако не друго. Заслужава да се замислиш нали?
Хипера гледа като треснат.
Hyper:
Кво каза току що бе, обиди ли ме нещо? Говори нормално утрепко!
Motorolaz:
Гневът ти е разбираем и благороден, добри човеко, търсиш туй, що е взето насила от твоята къща и мирът в душата ти ще се възцари едва тогава, когато разкриеш истината.
Hyper:
Мииииии.... не знам кво каза току що, ма сисгурно е нещо мъдро, деа знам...
Motorolaz:
Потрай още малко, величествений човеко, изпратен да изкупва греховете и дълговете на Висшия разум, а именно Вселената . Истината ще излезе наяве, но трябва да направиш това, което е заръчал още учителя на всички учители – Дао Дзъ.
Hyper:
А тоя Мао Дзъ Дун го знам бе, беше некъв революционер, ба ли го точно къв. Ма свестни работи е вършил, сметам. Кажи ква му е повелята на тоя чимшир?
Motorolaz:
Бъркаш хората, о величествений приятелю, но моето сърце е голямо и в него няма място за радост и гняв, само за множеството мъка и тъга, които събирам в душата си, за да направя света по красиво място, понеже друго няма.
Hyper:
Ма как кажеш бе, само обесни тая тъпа повеля, че искам да гледам как на Лео му слагат свещ в задника и квичи на заклан, знайш колко мацки свалям така, дори и мъже чат-пат. Той дори е използвал собственио си задник за сцената, е кай ми честно, не заслужава ли Оскар това момче?
Motorolaz:
АНАТЕМА!АНАТЕМА! Как можеш да гледаш содомистки филми с насилие, в които разни кумири се задоволяват анално и да искаш да им присъдят награда за това? О неразумний чиляко, по тази грешна земя ще откриеш божието провидение, което ще оповести, че Бог няма, теб те няма също, дори мен, ние просто сме висши разуми, дето сънуват!
Хипера бил вече отчаян...
Hyper:
Моля те, бе, на колене ти падам, главата си у крако ти я завирам, само ми кай кво е казал тоя в следващите два часа, че бързам, много та моля бе, ей!
Motorolaz:
Смилявам се над изтерзаната ти душа, земни друиде и ти пожелавам да откриеш изгубената вещ и да възстановиш мира във вселената, защото тя губи равновесие при такива ситуации.
Дао Дзъ е казал: Когато си нервен заради загубата на нещо ценно, то просто отиди до близката река и почакай, скоро ще видиш трупа на крадеца да се носи по течението, а откраднатото ще стърчи от джеба му!
Hyper:
И затва ли чаках толкоз дълго бе инбецил, аз самия не съм толко прост да се вържем на тея лайна, дет ги изговаряш! Значи с целото си нахалство, че се спрех при тебе по незнайна причина и си загубих два часа с глупости, ми казваш, че..... трябва да чакам. И то пред река? Че къде има река у тоя град бе, откак нема жени то и чешмена вода нема, нема кой и да пере, всичко е пресъхнало жалкар!
Motorolaz:
Не взимай думите прекалено навътре, драги, те са просто слова на времето! Може да не е река, а някой водоем, знае ли човек, на коя улица ще изгрее щастието му, знае ли къде е неговaта втора половинка, знае ли кога ще отиде в забвение?
Hyper:
Спри се шашавец. Отивам да търсим водоем, ма мамето ти ебавам ако нищо се не случи!
И хипера се запътил на решително пътешествие, за да си върне откраднатото богатство, а след него Motorolaz се провикнал:
Motorolaz:
Имай вяра в нищото, само него имаш сега!
---
През това време High Voltage беше стигнал до градскио кенеф, където се носеше зловонието на преработената храна. Изведнъж се чу грозен крясък, подобно на силна пръдня. Това беше шефо!
Шефо:
Алминаторе, еба твойто семе да еба, шо ги прай тези номера бе. Колко пъти ще крадеш тоалетната хартия и сапуна бе, долнопробен! Сега целия съм у говна и не мога да излеза.
Волтажа забеляза шанса си и реши да се пробва, въпреки нервността в гласа на шефо. Все пак кога друг път той ще е приклещен от място където не може да излезе и ще слуша обесненията на High Voltage?
High Voltage:
Шефе, кръстнико на този град, пред теб се кланям и искам да те помоля за услуга.
Шефо:
Еж говна, измекяр!
High Voltage:
Добре, така няма да стане, затова нека си бъдем взаимно полезни. Аз ти носим хартия, ти ми даваш съвет!
Шефо:
Така може вече, друго нещо е! Ама аз не искам обикновенна хартия, а искам хартията на града - “Зъл гъз“. Нея може да намериш само у градския магазин на бившио боксьор Timeghoul, от многото удари в главата малко е подлудял, ма нема се пуашиш копелдак. Искам да видя достоен ли си за моя съвет.
High Voltage:
Отивам веднага!
Шефо:
Отивам веднага, какво?
High Voltage:
Отивам веднага, сър!
Шефо:
По добре ми викай лайняно височество, по ще ми отива!
High Voltage:
Тъй вярно, връщам се моменталически!
----
Андрей вече беше достигнал крайните квартали на София за пореден път. Той се намираше в квартал Западен парк, по известен като “дългио, тесен и трънлив пролом към Люлин“.
А беше там във връзка с работата си. Отиваше да посети старото кино Арена, запад разбира се, все пак в този квартал беше, където неговата персона бе и най-редовния клиент. Поръчал две големи коли, гигантска кутия пуканки и два големи Биг мака от Бъргър кинга, той по американски си чакаше реда на опашката, за да му откъснат билетчето и да влезе в Рая. Билетче, което в Арена все още имаше вид на обикновенна касова бележка, за разлика от лъскавите билети в другите кина.
Отегчен от работата си, пред залите стоеше и вездесъщия човек, без който никое кино не може, а именно – човека дет къса все билети що види! Тук тази важна роля беше посветена на Дидко Бандитко.
Той получил този си прякор, понеже като малък се опитал да открадне баницата, барабар с парите на храбрия, макар и рехав чистач на градо Nocturno. Историята мълчи какво е станало после, само кървавите петна по гащите на невръстния бандит показваха, че е загубил нещо наистина скъпо......
Сега съдеше отегчен и с поглед на кастрат късаше билетите. Беше си направил за пореден път прическа ала “Слави Трифонов на стари години“, по позната още като прическата невидимка или само липсващата....
Ето, че дойде и реда на Андрей, който радостно се изтъпани пред разботника. Виждайки го, Дидко се сепна:
Дидко:
Пак ли ти ве, а такоааа, добър ден! – смънка той под нос.
Андрей:
О, вездесъщи късач на билетчето, пусни ме в рая на американското кино за пореден път!
Дидко:
Виж, имбециле, а така де – господине, подали сте ми касовата бележка за закупуване, а не самия билет.
Андрей:
Прощавай пич, представих си за малко Маколи Кълкин гол и изпаднах в шок...
Дидко си лепнал фейспалм и взел билета, след което с отегчение попитал без да види все още билета:
Дидко:
Е, добре бе, не ти ли писна да гледаш всеки филм, който пуснат по кината по неколко пъти, мое ли да си такъв болен?
Андрей:
Дидка, аз съм критик, всеки един филм при всяко различно гледане го гледам от друг ъгъл, за да преценя точно оценката си. Един път може да съм на първия ред, друг път на последния или по средата, да фокусирам вниманието си над различни персонажи в дадени сцени и въобще сложен бизнес е това, не си толко начетен, че да ти обяснявам, не разбираш същността.
Дидко:
За мен си просто смахнат!-казал Дидко и видял билета, на който пишело издайническото “Жак Райън: Теория за простота и хаос“. Дидко не се сдържал и попитал.
Дидко:
Добре бе, лично тоя филм поне при мен си го гледал пет пъти, не ти ли писна разни хамериканци да трепят лошковци и все да се казват Джак, Джон и тн.?
Андрей:
Виж, човече аз съм...
Дидко го спрял.
Влизай, влизай, живота ми е достатъчно скапан, да късам билетчета на разни улави безживотници дето само киснат в кината, па ако требва и тебе да те слушам по добре да се удавя в тоалетната, поне съм я изчистил. Или да те ликвидна и да те излежа. Затва влизай, знам, че си критик и нахалник, а най-вече и досадник. Приятно ти гледане за шести път, отвратеняк....
Андрей влиза в залата и радостен тръгва да си сяда на 7 ред, виждайки, че нема жив човек в цялата зала. Но радостта му се помрачава от факта, че двама четвъртокласници са се набутали на филма, подскачат като маймуни, викат, плашат се при разни сцени и го замерят с топчета сополи.
Андрей:
Дейба, нямам никакъв късмет, пуснаха го от три дни тоя филм 10 пъти му ходих вече и още не мога да уцеля празна зала, за да се насладя спокойно на продукцията, която ми предлагат моите хора, дори не мога да се пипам на Кийра Найтли ебати...не мога да оценя филма качествено в такава обстановка. Това е ясно! Може би трябва да се откажа...
След пет секунди ведър лъч го озарил и му дал търпение. Той казал:
Не мога да предам Чичо Сам. Аз съм универсален американски воин. Той на мен разчита. Цяла Америка сега мене гледа. Ако трябва ще счупя рекорда на Баракхад Абди африканеца, дето гледа филмите в които участва по 200 пъти и ще гледам всяка прожекция на Жак Райън! Казах, рекох, заклех се и го направих!
-----
Край на ЕПИЗОД 3

taka e prav si

браво преател много ми хареса разказчето ! продължавай все така и с нетърпение очаквам продължението

Ц, на мъже не посягам. По-скоро на таралежче бих посегнал, преди да гледам мъже, а питай таралежчетата, че такива неща не съм правил. Кълна се в на Лео гъза.

v na maika ti kura kalnesh li sa we

оригинален като турски анцуг отново
не разочароваш
само затъпяваш вече

ej aotist

produljavai

Епизод 3.5 отмъщението на нова надежда
Вълка вървеше отново самотен по тротоара, ненадейно срещайки Гипо с в ръката...

кур.
-При Васето? - попита Вълка.
-Дам, време е да храним любимеца! - невъзмутимо отвърна Гипо, отминавайки. Вълка се загледа в изящните му прасци, които изглеждаха особено апетитни на фона на залязващото слънце. Стана му странно. Хем се зарадва, че Васето няма да умре от глад, хем му стана мъчно че сочната наденица така го отмина, дори без да си направи труда да се спре, та да полигави малко бабаняка. Унесен в тежки размисли от случайната кратка среща продължи нататък.
Глъчка го извади от унеса му. Огледа се - беше станало огромно задръстване по улицата, по която вървеше, а причината се криеше нейде напреде у кръстовището. Забърза натам, където вече се беше струпало множество хора и гледаха нещо. Клаксоните нервно бибипкаха.

-Който върши неправда, да върши и занапред неправда;
и който е нечист, нека бъде и за напред нечист; и праведния
нека върши и за напред правда, и светият нека бъде и за напред свят...

Истеричния глас успяваше да надвика цялата глъчка, извисяваше се между софийските небостъргачи, издигаше се като че ли досами върха на Empire Peevski Building и се спускаше върху улицата като щатски Liberator през '42-ра.

-Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат
при дъвото на живота, и да влязат през портите на града...

Чуваха се спорадични викове от насъбралата се тълпа:
-Някой да мане лудия...
-Васе, мама ти деееба...
-Не бе, тва не е Васето бе...
-Къв си ти бе...

Вълка се приближи и наддигайки шия успя да види как множеството се е скупчило около изпостял човечец, търчащ в кръг пред насъбралото се множество и говорещ пълни безмислици:
-Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят...
-Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат
при дъвото на живота, и да влязат през портите на града...
А отвън са псетата, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки който обича лъжата и лъже...
Покайте се, о неверници!!!
Съдния ден иде и всеки му според делата ще бъде съден!
Тогава лудите очи се впериха във Вълка, който наддигаше глава от тъплата. Лудия се затича и падна на колене:
-Ти, в очите ти има капка надежда!!! Душата ти копнее за съзидание... Ти, да, ти, тебе Господа Бога наш е отредил да възродиш този мъртав град... И защо подавялите, автора на тоя пост още ми пише думите с наклонен курсив, при условие, че вече съм по-в центъра на разказа...
Вълка изпита страшното желание да се махне, но нещо в думите на лудия, го надви и го закова на мястото му, по-здраво отколкото Гипо на Васето майка му...
-Благодарни сме на тебе, о Боже наш, че думите ми вече са нормално изписани. А ти страннико, ти... - и се взря отново във Вълка - ти си предопрелен от Бога! - и се обърна към хората - Ето го Спасителя!
-Човече... Бъркаш ме... - Вълка се почувства наистина неловко. Не знаеше защо даже му отговаря...
-Си пътя загубил аз виждам... - отгвори лудия почти шепнейки - И друг път сме се срещали с тебе, но не помниш. Ти имаш проблеми с разбирането на Христовото учение, понеже не четеш от правилните извори, а се информираш от сводките на светските издания, които са пълни със светска плява, привързана рехаво с някоя истина от светите книжа. От години ти повтарям,
ако си жаден не ходиш да пиеш от бензколонка, а от чист извор, нали?
-Ами... предполагам...
-Покайте се, о грешници и се помолете нашего Бога Исуса Христа и се молете за опрощение на греховете си! Той идва! А Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на мамливи духове и бесовски учения, защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните и с всяко неправедно прелъстяване ония, които загиват, задето не са приели любовта на истината за свое спасение.Кой е лъжец, ако не оня, който отрича, че Иисус е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина! - и се извърна отново към Вълка и проговори шепнейки - Антихриста иде да се разправи с тия, що още вярват в правдивото Христово учение, и да размъти умувете им с лъжите си. А който не подаде - хъ-ъ-ъ-ъ-ъц - и замахна с пръст по шията си.
Вълка не знаеше какво да каже, нито какво да направи. Усещаше, че постепенно става център на вниманието. Не му харесваше, трябваше да се махне от тук. И докато мислеше изведнъж някаква сила го завлече насред образувалата се арена на кръстовището. Мястото му в тълпата мигом бе заето, а пътя за бягство - изгубен безвъзвратно като химен на лоли, останала на саме с ошоГ.
- Паднете на колене и се молете! Паднете и се покайте! Нека молитвите ви дадат сила на Спасителя ни! Той е тук сред нас! Помогнете му да намери себе си...
Тълпата се разшава. Клаксони. Псувни. Викове. "Бътърс, стига спамил" "Некой нема ли да го банне тоя бе?"
Вълка се окопити.
-Човече, ти си се смахнал. Тотално си се побъркал. Аз съм Гражданинът, който ще спаси града от тебе! Тръгваш с мен към районното, веднага, от там здраве и живот - в 4-ти.
Лудия го хвана за яката:
-Виж сега, говориш така, щото не знаеш Писанията, нито силата Божия;
да не говорим, че не си отварял истинна литература, а черпиш само от изворите на зелената светска отрова.
- Стига с тия бабини деветини. - Вълка отрдъпна ръцете му от себе си и го задърпа към тълпата, която реагира радостно на заформилия се сблъсък. Изведнъж нечовешка сила го събори на земята. Откачения монах стоеше гордо изправен. От очите му струеше едва доловима синкава светлина, а стария измачкан "Требникъ", който държеше в кокалестата си ръка, сякаш измежду страниците си излъчваше златиста светлина. Някакви спомени започнаха да се завъртат в главата на Вълка.

- Слушай, о неразумни, слушай и разбирай! Тебе те е Бог предопределил! Не можеш избяга. Той е близо и скоро ще е тук. Мен Бог ми се яви и каза, че аз ще намеря сред плявата семе, което ще роди пшеница. И пшеницата ще избуи толкоз, че плявата ще удуши под себе си и отново рай ще настане на земята. Но семето трябва да разбере, да проумее това за което е предопределено! То не е плява като останалите, то е Зърно.
Аз те намерих. Сега трябва да ти помогна да намериш ти сам себе си...

В този момент силен вятър задуха. Черни облаци бяха покрили небето. Гръмотевица проблясна. Светкавица забоботи.

Лудия погледна нагоре. Остана с отворена уста. Стъпка по стъпка запристъпва и падна на колене върху капака на централната шахта насред кръстовището.

Вълка го гледаше.

-Покайте се, о неверници, покайте се и спасете душите си! Той е тук!

Мощен глас разтресе небесата:

" Идвам за теб, отрепко набожна!"

"Ела де" - помисли си лудия - "Имам изненада"

Вълка гледаше треперещ - какво по дяволите ставаше, всичко беше една най-невинна разходка по улиците на града... Можеше да отмине тълпата и... Всъщност това дали щеше да отмени всичко което се случи? Замисли се за Котката на Шрьодингер... Дали беше жива? Или вече е умряла? Небесата избухнаха в екстаз:

"Точно така момчето ми, мисли рационално!"
Лудия го погледна разтревожено:
- Вълк, не го слушай, оповавай се на учението Христово!
Небесата загърмяха:
- Тишина, Трупо, идвам за теб този път!

"Трупо, чакай, този лудия е Трупо? Великия монах-отшелник ТРУПОНАРЕЗЕНинс?"
-И във крепост от буреносен облак, с копия от адска музика приижда Ужаса! Покайте се и се молете, покайте се и се молете, покайте се и се молете нему, Светлината, да прониже мрака и да я разпръсне! Покайте се!

"ТИШИНАААА!
Само Гипчо може да ме прониже
с боздугана си Балкански,
и да завия аз от кеф със звуци кански!"

Из облаците се носеше досадна дрънкулясваща музика. Хората изпадаха в необясним екстаз от нея.

- О неразумни, борете се, БОРЕТЕ!!!

"КОГА ЩЕ ПРЕСТАНЕШ С РЕЛИГИОЗНИТЕ СИ БРЪТВЕЖИ??? КОГА???"

-Човече,
ти наистина ли ме тълкуваш чак толкова много извратено?
Не мога да повярвам! - каза Трупо - В мене е Символа на вярата! - и зареди -
- Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.
Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
И възкръсна в третия ден, според Писанията.
И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.
И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.
Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
Чакам възкресение на мъртвите.
И живот в бъдещия век! Амин.

Облаците се завихриха. Светкавиците разцепиха небесата, но тътена им бе заглушен от гръмовния глас:

"АМИН

НЕ ВАЖИ

ПРЕД

ЕРНЕСТИН!!!"

При тези думи облаците се завихриха в мощно торнадо. Хората панически се отдръпнаха, а то стовари фунията си на кръстовището. Достолепната брада на Трупо се развя от ветровете, но той непоклатимо стоеше на мястото си готов за финалния сблъсък.

Вълка не разбираше какво става пред очите му. Започваше Армагедон.

Вятърът утихна, а от фунията излезе човешки силует. Излезе висок, строен, със закачлив поглед и лека, извита усмивка.

- Ледник!
- Трупо!
- Знаех че един ден ще се върнеш, но вече е късно, този път съм готов - намерих Избрания!
- Да, той е Избран, но за да ти покаже, че Бог не съществува. Той има силата на словото, което ще заличи от спомените на хората глупостите на всичките ти писания!
- Ернестин, само аз ли имам чувството, че си бил на психотропни вещества, докато си ме чел? Човече, ти наистина ли ме тълкуваш чак толкова много извратено?
Не мога да повярвам!
- Ти си морално банкрутирал, Газали... Както и предполагах - в онзи исторически контекст явно това са били морално приемливи заповеди: Исая 13:16 "И младенците им да бъдат смазани пред очите им; къщите им да бъдат разграбени, и жените им обезчестени." Това ли е твоя Бог?
- Този спор вече сме го водили. Не си тук, за да хабим сили в безсмислени спорове. Ти никога няма да се промениш, тръгни си с добро и не мъти повече главите на хората.
-Ти не ги мъти, Трупо, с твоите религиозни деветини. Аз, аз владея силата на рационалната мисъл, аз дефинирах светкавицата, аз я хванах в кабел и я пуснах в полза на хората! Ако зависеше от теб - още щяха да се греят на дърва.
- Ще те спра веднъж за винаги!
- Ще ти се, знаеш че нямаш силите вече за това! Приеми го - ти загуби войната! Никой вече не вярва в твоите отживелици. Виж се - олицетворение си дори на друга епоха - свършила поне преди седем века.
Аз съм млад, богат и известен
а ти си кестен и сигурно си девствен!
Аз съм тук с моите рими от платина
сори, Трупо, но през теб ще мина.
Ти бе до тук и запомни едно -
ти си голямо, ненужно ла*но.

Трупо:
- Стоя отново аз
пред теб във този час.
Войната ще е в рими,
но ти не ще преминеш!
Избрания открих,
пред теб ще се изправи
със вяра във Хриса
на пух и прах ще те направи!

Двамата се обърнаха, там където последно лежеше Вълка. Сега го нямаше. Почти беше успял да се измъкне на пръсти.

Ернестин:
- Ха! Това ли е война на Христа?
На мен ли ми се струва
или се изнизва кат' пръдня?

Трупо:
- В думите, Ледник, си сам
и си слаб!
Не можеш се мериш с нашия
Християнски рап! - и погледна към ВЪлка за довършителна рима:

Вълка се зачуди и добави:
-Ъ!

Ернестин:
- Ти загуби, приеми!
За наказанието си се приготви!
Провали се във намирането на Героя,
затуй ще вкусиш ти светкавицата моя!
Копнеех за таз война последна с векове.
Всичко що в Богове вярва е време да умре!
Науката е днес на власт, тъй както нивга не е била!
Готов ли си да те прегазя с мойта титанична сила?

Трупо:
- Во имя Отца, Сина и света го Дука
Трупо да не съм, ако мръднеш ме от тука!
Твойта сила пред Христа не чини
дори след хиляди години!

Ернестин:
- О, я стига ми намила!
Опитай мойта безгранична сила!
/ънлимитед пауаааааааа/

-Неееее! - Вълка инстинктивно се прехвърли и пое удара на Ернестин, спасявайки Трупо.

Нещастник! - Изрева Ернестин - и кретен!
Имах големи планове за теб! Но не заслужаваш да си ти до мен!
Религията е проникнала във теб дори венозно
затуй ще те премажа с таз личинка религиозна!

Трупо погледна развълнувано димящия от удара Вълк.

На Вълка всичко му избеляваше. Значи това било смъртта. Вярно студена, но не тъмна, а светла... Всичко изчезна.

"Ei, Vulk, stavai

we" - каза някой.

"Kade sym
we?" - зачуди се Вълка

"Ti si nekyde po sredata. Ne si umrql, ama ne si i mnogo jiv." - каза някой друг.

Вълка отвори очи. Навсякъде ослепително светлина. Две фигури се очертаха.
-Koi ste vi be, pi4owe,
we?" - попита Вълка.

-Nie sme pratenici na Isus
we. Ot Nazareth. Bratq sme. Az sym kiril i metodi, tva e brat mi. Isus Iska da ti kajem tainata na seksa s 13-godi6ni!

- Чакайте, защо говорим на латиница?

- PI6I GRAMOTNO
WE! - казаха в един глас братята. - Slu6ai sega tainata na seksa s 13-godi6ni. Isus kazva da im opavate kosite nazad

za da izglejdat kato osemgodi6ni

we! - казаха отново в един глас братята.

- 4akaite malko, az kak popadnah tuk... Posledno pomnq, 4e Ernestin 6te6е da ubie Trupo i az poeh udara i go spasih...

-4akai be, kakav Ernestin? - попитаха светите братя - Ti ne si li papata?

- Ne be, barkate se, az sam Vulka be, ot Sofiq?

- Ot Sofiq? Ne si li Vulka ot Vatikana be? - братята се спогледаха - Ole, brat, osrahme ne6tata. Nij sq, moi4e, 6te ti bydem mnogo blagodarni, ako zabrawi6 tainata na seksa, ni6to ne sme ti kazvali, 6toto 6efa 6te ni ebe lo6o ako razbere, 4e sme q kazali ne komuto trqbva. Aide, razbrahme li se?

-Da be, ama kak da nadviq Ernestin...

-Ebi go v gyza be, zabravi tainata, tova e vajnoto

we! - отекнаха гласовете на братята, които се разтваряха в нищото.

- 4AKAITE PI4OWEEE! - и Вълка отнов потъна в блажена белота.

Обратно на кръстовището

Ернестин стоеше изправен срещу Трупо и се приготвяше за своята финална атака.

Ернестин:
-Сам си и Вълка го няма!
Ей сега е*ах аз твойта мама!

Трупо:
-Не се гаври с Христа,
е*ах та у гъза!

Ернестин вдигна ръце за да стовари електрическия си заряд върху Трупо, когато изневиделица пред него се изправи Вълка:

- Как е възможно! - изрева Ернестин - Аз те изпържих!
- А аз се върнах! И вече знам тайната за твоя разгром!
Трупо не повярва. Нима Вълка беше открил тайната си сила? Нима повярва в светото писание?
- Тайната на твоя разгром е в опъването на косата назад да изглеждаш като осемгодишен! – каза уверено вълка!
-Хахаха, кретен! – изсмя се Ернестин – Не ще пречиш ти повече на мен! Опитай светкавицата ми нещастнико!
И отново с цяла мощ изпържи повторно Вълка.

Вълка бавно отвори очи. Някой леко го пошляпваше леко по бузата.
-Ei, na6, sabudi se, na6…
-Пак ли вие бе? За кво говорите на латиница?
-Govori gramotno
we! – казаха в един тон братята. – Kaji, zabravi li tainata?
-4e az zaradi neq popadnah tuka be, pak. Umrqh li pone okon4atelno?
-Ne we, jiv si we!
- A kak da pobeda Ernestin?
- Abe nail ti kazahme, ebi go toq u guza!
“4akai” – помисли си Вълка – “Ako tainata ne e v seksa s 13-godi6na, zna4i… az trqbva da go eba v gaza
we!”
Той подскочи при тая мисъл. Мамка му, през цялото време решението е било пред него.
“Vsa6tnost az za6to mislq na latinica?” – помисли си Вълка
”Misli gramotno
we!” – помислиха си Кирил и Методий и брат му.
-Pi4ue, mnogo vi blagodarq!

Истеричния, злокобен смях на Ернестин, съпроводен от музиката от облака му изпълваха софийските улици. Светкавиците трещяха в ръцете му. Извисяваше се над Трупо, готвейки се всеки момент да го изпържи.

В този момент Вълка отвори очи. Димеше. Логично. Изпържиха го поне два пъти. Той се изправи бавно.

-ЕРНЕСТИН! – извика той.

Ернестин се обърна изненадан

-Приготви си вазелин! – каза Вълка

Ернестин:
-Колко пъти ще трябва да те пържа с ток
за да се откажеш ти от твоя Бог?

Вълка:
- Аз съм мост между религия и наука!
Възкръснах дважди за да те довърша тука!
Вярата ме пази невредим!
За наука атеистична аз съм несломим!

Ернестин:
-Аз владея силата на Тъмната страна!
Тя ми стига за да те сломя!
С епични рими и слова
веднага ме зарежда тя!

Вълка:
- Дори и Тъмната страна
си има слабичка черта.
Само аз да те докопам
и пронижа във гъза!

Ернестин: /потреперва/
- Нивга не ще стигнеш ти до там!
Пазя го за Гиповия боздуган!
Слаба е, Вълчо, вярата твоя,
не може да се мери със силата моя.

Вълка:
- Всяка твоя дума
и твойта сила
срещу тебе ще обърна!
Във света аз реда и вярата ще върна!

Ернестин:
- Не можеш! Туй е дори свръх и мойте сили!
Или светкавиците ми ума ти са изпарили?

Вълка:
- Както беше, тъй и ся,
всяка дума от твоята уста
ще става меч във моята ръка!
О, Господи, Исусе, ти Христе!
Дай на сина твой сила,
справедливост во имя твое да възнесе!

ХАЙЗЕР ДАЙЗЕР ДАЙ МИ ШМАЙЗЕР

Ернестин: /ужасен/
- Не можеш! Туй са мои думи!

Тук блесва бяла светлина и в ръцете на Вълка се появява магическия Шмайзер 2000.

Вълка:
-Надявам се, не е хванал ръжда от 2005-та.
Ще те направя на решето!

С тези думи Вълка натисна спусъка и пусна откос по Ернестин. Единия от магически куршуми го удари в зъба и той се отчупи. И двамата го видяха.

Ернестин:
- О не, шибания ми зъб!

Вълка:
- В поза удобна
и богу угодна,
ще останеш ти
дорде зъба
с ченето ти се пак слепи!

Небесата потрепериха. Требникъ на Трупо изхвъркна от ръцете му и се разлисти сам. Златиста светкавица се стрелна към небесата. Лъчи светлина прорязаха черните облаци. Светкавицата се спусна обратно от тъмните облаци, пробивайки ги незаздравимо. Тя придоби формата на ръка, която обхвана Ернестин и го надупи. Разнесе се благ божествен глас от небесата:
- Вие сте, момчета!

Трупо и Вълка се спогледаха. Време беше за финалната битка!

- Хей, Ерни, чуваш ли нежната музика на смъкващия се цип? – попита Вълка?

-Не, не… Не! НЕ-E-E-E-E-E-E… - отекна из софийските улици.

Светът бе спасен.



Не много далеч, кльощав рижав младеж видя падащата светкавица.
“Копеле, това е знак от бога! Дава ми знак, че аз съм оръдие на неговата воял и трябва да просветя хората в истинския метъл” Без да чака каквото и да било изтича на най-близкото кръстовище и се развика махайки с ръце:
- О неразумни юзъре! Слушайте рифа на 3:01…Аа-а-а-а-а-а…
Миниван с превишена скорост връхлетя върху него и го превърна в кървава пихтия. Гипо стискаше волана с всички сили, а изражението на лицето му показваше, че духом не е тук.
- Какво стана – майката на Васко наддигна рошавата си глава от Гиповия чеп.
- Нищо, давай обратно – и натисна главата и обратно въху чепа си, залепвайки газта за ламарината.

КРАЙ.

ej tva e prikazka , kazva ti se produljavai i produljavash

zashto ne mojem da se razbirame horata pomejdusi taka i v jivota