1. За чуждопоклонничеството.
Има продукти които се отдават и са по сила на българската индустрия (признавам, не в най-цветущо здраве), те трябва да се хвалят и изтъкват.
(Ще дам пример: продуктите за диабетици. Има една две марки, които наистина правят стоки с по-добри параметри от тези на вносните аналози. А че са по-евтини, това си е направо супер.)
Има продукти които не се отдават и трябва да се заобикалят колкото и голям патриот да си.
Понякога разликата не е в самият продукт, а в лошата или липсата на поддръжка.
Един рационален потребител трябва внимателно да претегли всички тези качества.
Българинът често не е рационален. Той или купува най-евтиното, без да му пука българско или пакистанско...или купува най-скъпото и елитарното, защото иска да се гъзари с него...пред други българи...дето само ще го заядат, че има по-нова и по-скъпа версия.
Малко се интересуват от реалните параметри.
Според мен не е същия вид чуждопоклонничество, което демонстрираме в други области, да кажем музика и литература.
2. За компютрите Правец.
Ако не знаете или не помните в СИВ България беше разпределена да се занимава с техническия шпионаж в областта на компютърните технологии. Всички по-стари машини "големи", mini машини и калкуратори бяха нелицензирани копия на щатски и японски продукти. Фамилията Правец 8 (вече micro), беше нелицензирано копие на Apple 2.
Чак за Правец 16 може да бяха пращали лиценз на IBM.
Периферните устройства, да кажем тези произведени от ДЗУ Стара Загора, също бяха изпиратствани копия.
Друг недостатък беше, че всичко това се правеше с елементи произведени в соц. лагера...затова и готовите машини работеха от дъжд на вятър.
Цялата ни електронна индустрия функционираше само заради строго конюнктурните рамки на СИВ. С падането на СССР всичко това си отиде.
Да, имаше мощности които можеха да се преориентират към легално и успешно производство...както знаете това не се случи заради...определени политически условия (разбирай грабежи и продажност) и натиск (разбирай подкупи) отвън
Заради същото изтървахме изконно български неща, като киселото мляко и ракията.
3. За евтини корейски лаптопи с надпис Правец и разни ретроградни кирилизирани екстри вътре. Всъщност звучи като бъзишка идея. Определено би могло да има пазар за ограничени бройки. Нещо като заигравката с носталгията по социализма, каквато е веригата сладкарници "Рицка" (бе аз не съм влизал в такава, но хората разправят).
Ако това чудно наистина работи нормално и вътре има 2-3 козметично състарени приложения за майтап (Правец 16 вървеше със странно преведени на български и изродски изглеждащи версии на Norton Commander, електронни таблици и пр.), биха могли да продадат 100-тина бройки.