Докато си хвърчах по една от картите на Quake 4, сеейки смърт наляво-надясно, изведнъж ей тъй като мълния ми мина през главата, че тая игра излезе края на 2005-та. След което се сетих, че ползва DooM 3 енджина, която пък игра излезе 2004-та... И изведнъж ей така просот се замислих, как игри, дето тогава ни изглеждаше супер невъзможното да ги подкараме на макс, изглеждаха нереално с графиките си, как са станали на по десет години - Painkiller, Far Cry, DooM 3, Half-Life 2... И след това се замисляш вече и как самия ти почваш да мериш доста неща с десетилетия, а все едно са били вчера, мамка му и време. Не усещаш кога е минало всичко това, кога се е случило толкова много, от което помниш само няколко по-ярки момента...

...и се чувстваш стар...

Така е братле, ама си представи колко зле ще са тея сегашните, дето след десет години пак ще играят малоумните кодове и батали с някоя цифра отзад и въобще няма да си спомнят, че са играли преди десет години същото. Какво поколение идва

Боли ме кура за тия бе. Аз за моите отлитащи години се замислям... Сиреч... Остаряваме необратимо и веднъж живеем, те такива неща...

taka e
godinite si minavat
i s vsqka sledva6ta bavno i sigurno se priblijavame kam smartta

Абе бая познато чувство

познато
особено в 9gag като видя нещо от сорта - картуун нетуърк го спряха преди 10 години, или търсенето на немо го даваха преди 11, или спомняте ли са как силно искахте примерно тва



и си викаш бахти

по-скоро се замисляш колко преходно е всичко и за истинската стойност на нещата, щото сега като погледнеш - не са били кой знае кво

И аз съм така с първия Unreal Tournament, когато го цъкам. Първата или втората ми игра, може би.

Не знам, хора, аз пък донякъде се чувствам обратното. Имам усещането че от времето когато бях 12-ти клас до сега е минал цял един живот. А реално са минали само 10 години. И което е по-странно имам чувството че е минало адски много време от както бях студент например до сега или от времето когато за първи път започнах да въртя огън. А реално са минали 6-7 години само. Дори събитията от преди 4-5 години ми се струват адски отдавна и го отдавам на факта че много неща се променят в рамките на кратък период от време. Освен това живея в настоящето. Моите набори сега пораснаха и донякъде диктуват дневния ред за това изведнъж 90-те станаха адски модерни, което е дразнещо. Не понасям надписите I <3 90's и другите подобни тъпотии, понеже първо в 90-те нямаше почти нищо хубаво и второ аз живея в съвремието. Гангам стайл е толкова моя музика колкото и Макарена. Не чувствам проблем да бъда съвременник на сегашните тийнове и да споделям нещата които те харесват и правят, като игри, музкика и др. Още повече че нещата сега са по-добри отколкото бяха когато аз бях на техните години, така че не виждам смисъла да съжелявам и да си викам "Ех, навремето ние какви игри играехме...". И най-важното не се чувствам много по-различно сега, от преди 10 години.

Андрей, не знам откъде вадиш заключение, че сега е по добре, ама не е така. Тотална свободия е и тея 14-15 годишни лешпери, че и по малки са адски нахакани говненца дето си просят боя и не правят нищо друго освен да серат. Поколението им е загубено, 70 процента от момчетата са неграмотни лайна и марцетини като васко, с безкрайно свободно време за дразнене на други хора и простотии, а при момичетата е още по зле положението, сигурно 80-90 процента са ниско ниво курволяк и за една цигарка ще легнат с тебе ако минеш през даскалото им. Не знам как пропадна цялата държава толкова, че се изпусна младото поколение. Уж в него ще е бъдещето, ма кой ще си повери бъдещето на некой татуиран безмозъчен бик или фешън педал не знам. Аз не бих. Зле е работата...
Иначе по ведро го дайте, кво е това, не сте минали още 30 години и почнали да мислят, че всичко е загубено и наближава смрът, я по така - сега ви е момента, в който всичко може да правите и ако не сте женени, сте по свободни от всякога. След още 30 години па ще си говориме на тая тема

Първо и за нас преди така говореха, както и за тези преди нас. Просто на теб ти е дошъл акъла в главата и си викаш - бре тия тинейджъри са ебати злетата. Ако обаче погледнем обективно през 90-те не беше по-добре. Наркотиците и алкохола не бяха по-малко, напротив повече бяха. Цигари и алкохол се продаваха на деца свободно. Не че и сега не се продава, но има разлика. 90-те бяха период на хаос за цялата държава и това нямаше как да не се отрази и на подрастващите. Беше пълно с гамени, побойници и наркомани. На вън нямаше една здрава пейка, автобусна спирка или уличен телефон. Всичко се чупеше, драскаше и изкъртваше. На 8-ми декември нашите батковци имаха традицията да обръщат кофите за боклук и да ги палят в цяла София.

Макар че и сега е пълно със сякаква сган, впечатленията ми от днешните тинейджъри са умерено обнадеждаващи. Родителският контрол значително се е повишил. Живеят при по-добри условия, което означава че по-малка част от тях се отдават на улични престъпления. Като цяло сега има много повече съзидателни хобита с които един младеж може да се занимава (вкл. и компютърните игри), което ги предпазва от "лошия път". И в този ред на мисли, когато аз бях тинейджър повечето хора нямаха собствени РС-та да не говорим за интернет и всичко живо киснеше по компютърните клубове. Това си имаше своя чар, но тези места си бяха развъдник на наркомани и измет от всякакъв вид, така че не бяха едно от най-здравословните места.



Тук съм съгласен с теб

ако от 20 до 30 от тебе не е станал човек и не си решил какво точно искаш да правиш с живота си, то ще си останеш в сферата на посредствеността и общо взето да живота ти е наполовина загубен. Са има некви изключение дето им идва музата на 40 50 ма кел файда.

Спомням си като бях хлапе как големите "батковци" на 25-30 години ми казваха неща от рода:

"Вие малките цял по цял ден седите пред телевизора и компютъра и играете някакви глупави игри, а ние едно време излизахме навънка, играехме с топка..... станахме хора а вие бля-бля-бля..."

Сега съм на възрастта на тия батковци които ми разправяха едно време тия неща и ми е супер забавно да слушам как мои връстници говорят същите тия неща на 9-15 годишните

Някои хора си мислят че като минат няколко години, автоматично стават по-умни и по-мъдри и започват да раздават акъл на по-младите и предпочитат забравят те какви дрисльовци са били

И като става дума за 90-те, да си кажа че според мен тогава до известна степен беше по-яко. Не само защото тогава бяхме малки и безгрижни. Периода 80-90, беше период на промени, в България, в Европа, може би в целия свят. Всичко беше ново, хората бяха по-големи мечтатели, по-ентусиазирани и по-вярващи в доброто. Всичко това се усещаше, това беше "духът на 90-те", който още лъха от нещата правени през този период, като например видео игрите, метъла и филмите. Сега мнозинството са някакви психически смачкани хейтъри, прикриващи същността си, ставайки част от някакво стадо и просто се носят по течението, което е лайняно и се върти само около парите.

Тия неща за които говори Андрей - за счупените телефони и спирки, надраскани сгради, запалените кофи за боклук, наркотиците и алкохола, гамените и т.н, не ми се струва че сега нещата са по-различни

Каквото и да си товорим обаче и носталгията си казва думата Знам че е най-добре човек да живее в настоящето и да гледа само напред, ама от тия чувства не мога да се отърва.

qft

Времето минава, това си е факт.
Ей го ся като си разцъквам напоследък Jedi Outcast пак си мисля, че съм на 13 години.
Времето лети, наистина, едно време циклех стотици часове на Morrowind, ся цикля стотици часове на Skyrim, а идва и нова игра от поредицата.
Едно време всичко беше по-качествено и доста по-евтино.
А сега... след по-малко от месец имам рожден ден, говедо на 23 ставам, еба си чепа, еба си змията, кво не си еба ебнята не знам и аз вече.

Тежко е.

Аз наскоро навърших 24... Преди месец и половина и повече... Ама така де, все пак не е свършил живота, ама именно се замисляш колко тленно е сичко, колко временно и прочее...

nartkotici brat
preporuchvam ti dmt,peyote , ayahuaska

be neshto taka da tri grumne glavata che da ti preoburne predstavata za vsichko

shot v kraina smetka edinstvenite momenti ,koito ostavqt traen spomen sa tezi v koito imame kraini izjivqvaniq

Е ако беше моторолата все още тука, то 100 про щеше да постне в тая тема и да говои на дълго и нашироко...

Понякога още влизам в Battle.net Brood War стаята, или както му викат, и в пиковия момент няма повече от 5 активни игри. Преди няколко години - когато BW вече беше доста западнал по популярност - списъкът скролваше надолу и първите игри се пълнеха за 10-на секунди.

Тленни са повечето неща, на които се радваме в живота. Тленни сме и ние и това е неизбежно (все още). И древните са го осъзнали отдавна и са казали, Memento mori. Или пък, quod fuimus, estis; quod sumus, eritis. Или пък, чака ни поп. И от тоя факт трябва да се стряскаме единствено ако психически сме заглъзнали в някой етап от живота си и не искаме да продължим напред, защото ни харесва или пък защото ни е страх да продължим. Хареса ми това, което Андрей каза за музиката - кефиш се на неща, на които им е минал пикът преди да се родиш, както и на неща, които виждаш как се зараждат, възкачват и залязват (в тоя ред на мисли не бяхте прави, Iced Earth направиха 'бати добрия концерт).

По същия начин, има много неща, които могат да ни накарат да се чувстваме стари. А всъщност животът на всеки минава през различните опорни моменти по различно време. Майка ми например ме е родила, когато е била на 23; нейната майка пък я е родила на 38. Няма някакви неписани правила; животът ти може да прилича на милиони други, но никога няма да е еднакъв с никой от тях.

В сборния линк горе се вижда едно доста натрапчиво (в смисъла на брой резултати) число за възраст, 30, с импликацията, че вече си стар. Когато бях малък, гледах гърба на банкнотата от 100 лв:



със стилизация на "Колелото на живота" на Захари Зограф:



Човекът на 30 е представен като цар и господар.
Разгледайте сега биографиите на няколко известни, "успели" хора и вижте кой кога къде е бил в живота си. Поразяващо е колко е актуална разбивката на живота по етапи 165 години по-късно.

Има и нещо друго: човек е на толкова, на колкото се чувства (terms and conditions may apply). Има страшно много хора, които на още млади години имат излъчване на убитаци, тъй като от старание да се държат подобаващо на възрастта си са забравили как да се забавляват - не си е работа това. В момента, в който кажеш "твърде съм стар за [нещо]", то става факт. Обърнете внимание на завършека на първия куплет на песента по-горе.

Толкова от мен. Другата седмица след работа възнамерявам да правя две неща: да си купя компоненти и да работя по схемата, която трябваше да предам като проект миналия семестър, и да си сложа първия Commandos. Има хубаво и в старото, и в новото. Поздрави от набор 88.

Хаха и аз съм набор 88, още студент, кандидат компютърджия