дали сега трябва да се занимаваме само и само с образованието си
16-17 години ако сме
или освен да учим, колкото е енеобходимо
през другото време да си живеем на абсолютен максимум
защото според мен като станем на 30 няма да можем да правим доста от нещата, които сме правили на 16
защото ще изглеждаме глупаво, хората ще ни се смеят, а и на нас ще и е тъпо, зощото с възрастта все повече не пика за КАКВО ЩЕ СИ КАЖАТ ХОРАТА
говоря за забавни и разпускащи неща, които обаче трябва да си останат в детството

неко хора, които нямат мнение, да не пишат
искам да чуя хора като Ледник, Ксайзер, Деник, а ако имам честта и инса

Хех, радвам се, че си ме споменал измежду Ледник и Ксайзер ^_^

Моето мнение е, че трябва да ги комбинираме. Учене и охолен живот - не е толкова трудно деба >.< Аз не го мога, но имам много познати, които са го овладяли напълно. Двете неща могат да се съчетаят. Сега учим, че като станем на 30 да си живеем спокойно и щастливо, сега се забавляваме, щото както каза, след време няма да можем. Иии както викаш - детството си е детство и човек трябва да порастне след него и да се "поукроти", така да кажем. То не че няма хора, които и на 30+ правят простотии, но.. изглежда kinda weird O.o Точно наскоро си мислех за тоя малоумник Найден (от биг брадър), бях хванал някакво ново предаване негово по GTV.. та сетих се как преди година-две с оня другия малоумник Гроши, който пък беше доста над 30-те сигурно правиха ебахти простотиите, честно >.< То вече беше тъпо и жалко

добре обаче Jackass е яко
според теб дали няма да е странно на 30 да обърнеш водно колело да се биеш на улицата, да разцъкваш игри по цели нощи, да ицлизаш зимата по къс ръкав и други такива неща
аз например не бих погледнал с добр око възрастен човек който постъпи така
иначе имаш желязно мнение

Ако опира до забавление - ще се забавлявам, докато умра. Обещавам ви го. Но като забавление не виждам "да излезеш зимата по къс ръкав" или "да обърнеш водно колело". Цяла нощ билярд - да, фън е. Мрежа на някоя джитка също. Или пейнтбол, маунтънбайк, 2 дължини на язовира... То ако ти е било приятно докато си на 18, надали ще можеш да се отучиш и на 50 да станеш. Поне аз тая дисциплина я нямам, а и не я искам.

ПП Отивам да си припомня вкуса на 3 сантиметра шоколад върху 2 сантиметрова филия.

Но все пак ще остареем.

Lindemann, защо си толкова ентусиазиран да чуеш многоуважаваните Ледник, Ксайзер, Деник, а ако имаш честта - и инса?

Аз казвам-живей както си щещ,пък за хората да не те ебе.Така или иначе са малоумни,зомбирани,консервативни лесни за манипулация същества.

На думи звучи много лесно, но и ти ще разбереш някога, че в този свят всички сме вързани един за друг и рано или късно ще станеш зависим от някого - било шеф или пък свои работници, приятелка, деца, жена, приятели...
Но засега си следвайте максимата, рано или късно обаче реалността идва.

Аз казвам, че от реалността не може да се излезе, може би само временно, всеки решава как.

Интересно е, че сега виждам такава тема, защото по-рано днеска, или по-скоро вчера, слушах нещо интересно по ретро радио. Ставаше дума за някакво социологическо проучване, което показва, че противно на очакването, възрастните се забавляват и са по-щастливи от младите. Тоест едва ли трябва да направиш всичко докато си млад, за да не ти се смеят после.
Според мен едва ли ще има неща, които да искаш да направиш като си на 30, на 40 или дори по-стар и да няма да можеш. Естествено това не значи да се заровиш сега в книги и тетрадки, да учиш непрестанно и т.н., но пък няма и да навреди малко учене и четене. Забавленията пък ще ти гарантират, че няма да изпушиш тотално. Има си обаче една тънка граница, която не трябва да се преминава, нито от едната, нито от другата страна. Защо? Защото от едната страна стои антисоциалната ти личност, а от другата - мързеливата, вечно търсеща забавления и никога не взимаща нищо на сериозно. А паднеш ли на едната страна доста трудно се изкачваш към равновесието, сигурен съм, че има хора, които знаят това от опит.

Да бе верно на трийсет нема да ми отива да паля контейнери, кофи, табели...стъкла Ем зависи от човека, щото в някой случай пълното изживяване на моменета може да доведе до усложнения, проблеми и съжаление като станеш на трийсет.

На 30 няма да правиш доста от нещата , които правиш сега , не защото няма да можеш .. ти винаги ще можеш всичко , а защото тогава няма да имаш същите разбирания за 'забавление' .. Ще си ги надрастнал , демек . Не мисля , че един човек не може да мине без палене на кофи , но секи е индивидуален , така че , който иска да пали кофи .. да го прави докат е на 10-14

По въпроса за "данък обществено мнение" .. съм склонен да се съгласа с Дюк , всеки го плаща .. каквото и да казва . Да , явно живеем в рамки , но в обществото това е съвсем нормално.

Напоследък си имам едно оформено мнение, че човешкият живот трябва да е далеч, далеч по-кратък, отколкото е сега.

Съвременната наука се опитва да разтегли изкуствено живота ни, но като ни добавя отгоре още годинки старост, не младост. Защото, замисли се, човеко - ако си на 75-80 години, кожата ти се смъква от костите, не виждаш не чуваш, не можеш да се движиш - ти си биологически жив, ама това живот ли е?

Представи си ако човек живееше близо 25-30 години, докато физическото му развитие още трае, докато е в зенита си. Представи си младежките години, които "старците" разглеждат като един период на буйна кръв и замъглен ум, през който човек преминава за да "навлезе в живота", да са всъщност основната част от живота ти. Представи си ТОВА да е човешкото същество, такова каквото е замислено да бъде - да живее кратко, но интензивно, съществуването му да е бурно, бързо, отдадено на романтични идеали, а не на постоянното мислене как да скъташ пари, та да си осигуриш прехраната за утрешния ден, с цената на всичко. Да не остарееш, да не погрознееш, да не се превърнеш никога в една от ония работливи мравки, за които единствено материалното оцеляване има значение, без да мислят за истински важното в живота - просто защото са притиснати до стената за собственото си оцеляване.

Мм?

Като се разсъня, ще изтрия тоя пост и ще го обясня по-разбираемо и не толкова инфантилно. Засега - толкоз.

Това да не е свързано с темата,която направих?

Еми,те го газаха другите.Можеш да намериш идеалният баланс между учене и забавления.Никой не е казал,че трябва да се заравяш в книгите по цял ден.
Аз,примерно, за учене отделям 2-3 часа на ден.Не е толкова много,а пак ми остава време за всичко.Разбира се,уча го като хората,а не като по-малък,когато през 5 минути включвах телевизора.

Та.....на 16-17 години човек трябва да се позмалисли какво иска да постигне в живота,че да не стане, някой 30-годишен чичко,който вижее при родителите си и разчита не техните пенсии.

P.S Ледник,има,макар и малки,радисти,когато остарееш.Смешно ще прозвучи,но на мен би ми се искало, един ден да имам внуци(може би гледам прекалено напред,но си е така 0.о).+ това повечето хора няма да могат да го възприемат.Ще се ужасяват от самата мисъл да умрат на 30.Все пак...кой не се страхува от смъртта?

Според мене нещата които трябва да си останат в детсвото трябва да се изживеят сега за да не съжаляваме за напред Времената вече са по различни и се променят постоянно Никога не се знае какво ще ни се случи утре, затова винаги правя това което ми е на сърце и смятам за добре, поне после няма да ме е яд че не съм го сторил когато съм имал възможност

Аз мисля да ти цитирам поста, за да не можеш да го изтриеш - харесва ми

Може да не съм Ксайзер, или Ледник, или Деник, или ... Инса (кой е т'ва!?), но пак ще погледна на темата сериозно. Неведнъж съм си мислел по този въпрос, дори съм го обсъждал с други (не във форума, дох .

Първо - Ледник, много необмислено ги раздаваш тези тези, че човек ще му е готино да живее по 30 години. Нямаш си никаква представа какво би предизвикало това - не говорим за времената преди Христа, където хората са живели толкова, защото чумите и войните са им поддържали живота. Става дума за реалната представа човек да осъзнае, че има кратък живот, че умира красив и силен (в идеалния свят ). Тогава щеше да има много по-засилени опити да се удължи живота на човек. Само че ще са неуспешни, понеже никой не може да научи достатъчно, че да изработи "лекарството".
Или пък би ти се искало да се хванеш на работа докато си на 10, че да може да свършиш нещо в живота си. Безгрижните години биха били доста по-малко и по-неосъзнати И инфантилния ти период, в който обичаш да се целиш със снежни топки би бил безкрайно кратък. Кофти история! Така че, със съкращаване на живота ни, съкращаваш и "бурните години", за които така мечтаеш да бъдат центъра на житейския ти път ^^
Разбира се, написаното от теб не е в завършена форма, така че ти отбелязвам тези нещица и спирам

Бих казал, че човек просто има неща, които трябва да прави когато е млад и други, които да прави, когато остарее. Тоест... то е очевидно, но мисълта ми е, че много хора на моята възраст (вече мога да кажа и по-млади) бързат да порастнат. Зарязват детството, защото по някаква причина им се струва инфантилно. Искат да порастнат. Проблемът е, че те са деца, каквото и да правят по въпроса и нямат идея как биха се държали, затова започват да анализират поведението си и да копират я баща си, я учителя си... Представи си паленце на 15-16 да ти казва, с вирнат нос, че се държиш инфантилно. Не ти е на годините. АЛООО - И АЗ СЪМ БИЛ НА 15 !! Знам какво е! Ти си изрода тук...

Младостта е времето на грешките. Винаги съм казвал, че човек се учи единствено от своите грешки, не от чуждите. Интервала 0 - 23-4-5 е точно за това - експериментиране, събиране на опит... За да може с ценностите, които си събрал чрез грешките си, да се превърнеш в човека, който има правото да казва "не се лигави, не ти е на годините". Ха, може да си забравил, че това не е така, но част от задълженията ти като възрастен е да го казваш.
С други думи - като игра на бикове и крави е. Можеш да се опитваш да налучкаш правилната комбинация, а можеш (тука думата систематично отпада) да питаш числа, които знаеш, че са грешни, но чрез нещата, които научаваш от тях - да стигнеш до правилното решение.

Какъв е проблемът да харесаш едно момиче, да отидеш при него и да му го кажеш директно. Ха, може да ти се усмихне късмета, а може и да те боли. Тази болка, обаче, не е напразна. Следващият път, може би, няма да подходиш по същия начин. Ще се опиташ да спечелиш момичето. Ще направиш обаче някаква грешка и пак ще я изпуснеш. Кофти! Обаче следващия път ще успееш, и по-следващия...
Разбирате ли ме? Ако получаваш всичко на тепсия никога няма да се научиш. Защото едно от най-важните неща е винаги да гледаш на определен проблем от няколко различни ъгъла. А как ще го постигнеш, ако не си бил "там" и не знаеш "какво е"?
Ами като не си правил нещо, а се чудиш какво би било - да отидеш и да удариш някого, който те дразни, да речем. Да изневериш, да бягаш гол по улицата (екстре-е-емности-и ). Ако някога ти се иска да го направиш на 15 ли ще искаш да бъдеш, или на 40? А какво би се случило, ще те тормози и на 70. Ще си стоиш и ще си мислиш "какво?".
Тичкай си по пенис/чочка докато си млад! Ще ти се смеят и ще ти се карат, но никой няма да те сметне за провал. Нито ще ти се отрази на бъдещето.
Поразводних мнението си, като че ли. С примерите не се справям добре, но държа на мнението си.

А ученето... ако искаш да превъзмогнеш в крайна сметка детството и да можеш с чисто сърце да го оставиш в миналото... Ами, така е устроен нашия свят, че ключа е знанието. Просто трябва да знаеш. Иначе си оставаш инфантилен, понеже не знаеш какво друго да вършиш. Или живота ще те облъска, ще те превърне в провал и отрепка и ще се самосъжаляваш докато не си теглиш ножа...

Учете, ей! Учете, когато се чудите какво друго ви се прави. Поне имате отредени часове за това. Представям си докъде би стигнал света, ако всички бяха самоуки - никакви училища и никакви университети...
Тоест - на училище учиш, в университета учиш, а в свободното си време правиш каквото искаш, без притеснения. Защото сега й е времето на свободата!

Чифутче.



Точно това ми хрумна да напиша докато дъвчех:
Ако през 75% от живота ни сме деца, то кой родител ще бачка и ще ти дава кинтите, с които да се радваш на това детство?

Не става.
Точно за това туй, дето го изписах, си остава една моя фантазия, една мечта.
Също като разни социализми и прочее въздух под налягане, тя не може да се реализира.
Но за разлика от тях пък е толкова красива, и си струва да мечтаеш за нея...
Точно на тази тематика ще пиша в новия си разказ/сборник "Ангелите говорят на меко", впрочем.
Когато излезе, можеш да го прочетеш, пък да видим какво мислиш.


И да, искам внуци, по дяволите!

Поздрави!