Направо ме уплаши, ще си правя карта за бдж-то да бягам в чужбина

Абсолютно съм съгласен. Примерно какво бях чувал... "Наместо да ни съпортват". Или "евент", "хепънинг". Вярно де, "мероприятие" не е кой знае колко благозвучна дума, но все пак. Напълно излишно. И въпреки всичко понякога се правят разни дебилни опити за въвеждане на такива заемки като "дентален лекар" и "хигиенистка". А лигните (особено присъщи на безживотници като някои от нас) като "сенднах месидж" и "постнах тред" (и "рипортвам ви") трябва да се вземат под внимание само ако въпросният безживотник вземе без всякаква сянка от шега да ги употребява в ежедневното си общуване.

Виж, думи, които са се наложили, когато не е имало (а за повечето май все още няма) български еквивалент - бизнес (едно време се е използвала немската заемка гешефт), документ, банка (а измислете ми българска дума за банка, че и за бизнес), компютър, файл (но не и фейл), администратор, рецепция - трябва да бъдат запазени. По времето, когато са навлезли в българския език, в него не е имало подходящи термини, та затова тепърва да се въвеждат такива е малоумно. Опитите в стил проф. Александър Теодоров - Балан (драсни-пални клечица) понякога са направо смехотворни. Отделно според мен има случаи, в които българската дума би трябвало да се използва равностойно със съответната си заемка (чертеж/схема не е най-подходящият пример, но това ми хрумва). Жаргоните не коментирам, там е съвсем нормално да се използват чуждици.

За запетаите (набивано ми е в главата, че думата е запетая, а не запетайка). Има смисъл да се пишат, защото, както се каза, често пъти без тях смисълът е съвсем различен. Особено дълги изречения които имат много обособени части съдържащи се една в друга а такива е трудно да се разграничават както и изброявания на прилагателни имена качествени количествени каквито там бяха са адски объркващи.

Пълния член го използвам и се дразня, като видя надпис "ОБЕКТА СЕ ОХРАНЯВА" или "МАГАЗИНА Е ПОД НАБЛЮДЕНИЕ". Е, по-логично е или да има и за другите родове такова нещо, или въобще да се махне, обаче не знам, чисто субективно съм против премахването му.

За диалектите. Не са ми приятни за слушане. Добре, да кажем, че ако се придържам към поговорката "като си в Рим, дръж се като римляните" и искам в София да не се мьека, то ще се окажа затапен, защото ще трябва аз да мьекам, като отида във Варна примерно. Виж, в институция диалектът вече дразни. Независимо дауи ще е отчетуивото "уъ" на Михаиу Миков или мьеканиту на Любьен Курньезув във пърлъмьентъ. Или в някоя банка като отида и мьи искът едьи-какви си дукумьенчи. Или примерно лекторът да ми обяснява как еди-кои си клетки немали еди-какви си органели.

За псувните вече доста се каза. И аз дразня, като чуя "ВЪРВИ ПО ДЯВОЛИТЕ, НЕГОДНИК" в превод примерно на "fuck off, you bastard", но цензурата явно е с цената на неадекватен превод.

А какво ще кажеш за думите чеп, путак и плякам? Достатъчно ли са красиви?

А за думите сап, мистрия, бастия, пастърмак, чеп, кочан, бабач, патка, фуя, шпек, бабек, палка, биба, грездей, кересте, паламарка, бургия, шалтер, бахур, кьорек, слепок, борак, бастун, кавал, крачун.., какво ще кажеш?

В този форум се смята че правилното е паТАКЛАмарка бтв

abe qjte mi palataklatalaktkatlaltkamarkata.

Патакламарката не е бтв а е FtW

ПАРАШМАНГЕЛ

Веднъж когато бях в офиса на АБВ (НетИнфо) и един от техните служители ми каза:
- това което казвате в случая е ИРЕЛЕВАНТНО
(WTF, seriously?!) Толквоа смешно ми прозвуча, че реши да използва точно тази дума, че едвам се сдържах да не му се изхиля в лицето и да го соча с пръст.

Зад повечето използвания на "купешки" лафове стои една-единствена причина - демонстрирането на стил. "Връзки с обществеността" звучи скучно - къде-къде по-готино е да използваш небрежно-аристократичния израз "пиар"? Проблемът е, че много хора не могат да усетят границата и плавно преминават от "стил" към "позьорщина".

Бонус точки заради екзотичната конотация - хората обикновено приемат чуждото като по-добро, защото собственото е познато и тривиалното буди презрение.

Специалност на псевдо-интелектуалеца, който не може да каже нищо съществено, заради което поставя формата над съдържанието. Често се използва от хора, желаещи да минат за "ентелегентни", с цел възхищение от околните - "Въх, к'ъв е умен тоя, к'ви думи знае!"



Кечът беше спрян, заради петицията на 3000 възмутени майки, признаващи, че не могат да контролират децата си докато го гледат. Поразителен успех на "моралната полиция", доказващ, че не е нужно дадено действие да има смисъл за да бъде наложено.

Най-смешното е, че, съдейки по петицията, кечът не е виновен за нищо. От оплакванията става ясно, че проблемът е в семейството - майките не притежават родителски авторитет и не могат да заповядват ефективно на децата си. Никой обаче не иска да признае, че е лош възпитател, така че се намира изкупителна жертва - злият, дегенериращ, първичен КЕЧ!



Английският език не е по-богат от българския. Проблемът е в думите - много подходящи изрази звучат архаично и тъпо за съвременната публика. Езикът не е обеднял - речникът на читателите обедня.

Преводачите ни са лоши, това е факт. Автоцензурирането настрана, някои имат лошия навик да превеждат по дума, вместо по смисъл. Много от тях явно не разбират, че не е необходимо да слагаш директен синоним, ако можеш да сложиш контекстов такъв.

В това отношение, ТУРСКИЯТ език е много подходящ за българска книга (не ме бийте, моля ви). Турските думи носят една определена конотация в българския език - обикновено, но не само, хумористична. Ще демонстрирам с два мои превода, от времето 'га правех субтитри:

(Клюкарка гледа съседски скандал): "I'm enjoyin' da show" - "Кефя се на сеира"
(Баща, към пишман-бабаита син): "Don't go badass on me!" - "Не ми продавай сербезлък!"

И в двата случая можех да използвам чисто български думи, но те не биха притежавали необходимата сила, необходимата ситуационна конотация (в първия случай - простотия, във втория - бабаитлък). Турските изрази, в този случай, придават колорит за българската аудитория. Ей такива неща много преводачи не могат да ги схванат - то не е точна наука.

Най-сложното нещо в ингилизкия език са словосъчетанията, които често не могат да се преведат директно и заради които трябва да преработиш цялото изречение. Сещам се за един пример: шестима души превеждаме субтитри и цялата група запецва при израза "self-defeating mentality". Сред предложенията бяха "себепобеждаващо се мислене" и какви ли още не лайна. Аз гледах сеир половин час, накрая ми писна и им креснах, че адекватния превод е "пораженско мислене" - израз, който половината не можаха да разберат.

И това пак беше лесно, я ми обясни как се превежда "hard-core fans"? Мислих, мислих и накрая го минах като "ултраси" / "фанатизирани фенове" (в зависимост от ситуацията). Или изрази като "familiarity breeds contempt" ("тривиалното буди презрение")? Ами "big in Japan"? "Knee-jerk reaction"? Ей такива словосъчетания не могат да е преведат директно и изискват мислене. А както е казал шопът, най-мразим 'га мислим.

Встрани от това, английският не е толкова труден и със сигурност не е по-богат от българския. Проблемът е в ограничения речников запас на преводачите и читателите.



"Ирелевантно", "релативно", "унилатерално", "адмирирам", "профилирам" и пр. всъщност действително съществуват в българския език. Никой не ги използва, но съществуват. Сега, друг е въпросът, че служителят явно просто е искал да покаже "ентелегентност", използвайки надути думи.

Между другото, забелязвам, че много от вас приемат тези думи като английски. Деца, научете се - повечето от тези думи са с ЛАТИНСКИ корен.

Ще ме извиняваш, но това, че ползваш думи, които повечето хора не знаят или не използват, не означава, че се правиш на "ентелегентен"! Ти самият в поста си показваш, че речникът ти е (сравнително) богат, а каква полза ще имаш от него, ако не го ползваш? Единствено, че ще разбереш значението на някои не особено популярни думи, когато някой се прави на "ентелегентен"? Да спомена само и че някои думи, най-вече термини, но не само, са популярни в дадени области на науката и професиите и за хората от тези области е нормално те да се използват.
Имам един приятел, който е сценарист в ТВ предаване, това е учил и сега се занимава с това, та общо взето е човек, който "с писане си изкарва хляба". И преди време в разговора ни използвах думите "имплицитно" и "експлицитно", а той прекрати темата и само отговори "Имплицитно?!? Пич, ти сериозно ли?" Много ме издразни, защото изглежда имаше твоето виждане за тези думи. Виж обаче, много се кефи, когато в скечовете си използва някоя слабо известна диалектна или жаргонна дума...
Някои хора действително се опитват да използват "високопарни" думи, за да прикрият факта, че нямат какво да кажат по дадена тема, но това не означава, че всеки който използва такива го прави с такава цел.

Относно богатството на английския - аз съм на мнение, че основното му богатство е, че можеш да създаваш думи, комбинирайки корени от няколко думи и/или поставяйки подходящи представки и наставки, и тези думи да звучат напълно естествено и много на място. Същото нещо на български ще звучи ужасно дървено и изкуствено и тогава вече хората наоколо ще ти се смеят. Причината за тази разлика в езиците е може би, че думите в английския са доста по-кратки и позволяват комбинирането им в не особено дълги думи, докато в българския думите ще станат с по 10 срички и 20 букви.

Не си ме разбрал правилно. Аз адресирах конкретния случай, не правех генерализация.

Тези думи имат своето място, разбира се. Всичко зависи от това къде и как ги ползваш. Ако говорим за професионален жаргон или лекция - да, но няма никаква причина да използваш такива изрази в нормален разговор, освен за да се изфукаш.

Интелигентен човек е не този, който говори сложно, а този, който може да разясни сложна концепция на прост език. Използването на думи като "имплицитно" и "експлицитно" в нормален разговор изглежда отстрани като проява на елитизъм и предизвиква смях и/или озадачени погледи.

Това не го изричам за да те обидя, просто ти казвам как хората възприемат такъв начин на изразяване.



Да, това го засегнах по-горе. В българския обаче имаме отделни думи за тези неща, така че не е толкова трудно да бъдат преведени (приемам, че адресираш дискусията с Волтажа).



Това реален учебник ли е бе, майна?!?!

Отново не съм съгласен с теб, Минотавре - когато някоя дума отразява точно това, което искаш да кажеш, то трябва да бъде използвана тя, а не да се предава значението ѝ с десет други, само и само за да не изглежда като проява на елитизъм. Ако събеседникът не знае значението на тази дума, то тя може да бъде разяснена. Разбирам те какво имаш предвид и се съгласявам, че ненужната употребата на такива думи е високопарничене. От друга страна обаче не е добра идея всичко да се "обяснява на прост език", защото тогава всички ще се ограничим до употребата на една изключително малка част от родния си език. Човек трябва да обогатява речника си, а не само да се "смее и/или гледа озадачено", когато му кажат непозната дума.

По отношение на възможностите за изразява на английски и български бих казал, че (99% сигурно) на всеки естествен език можеш да изразиш всяка мисъл. Отделен въпрос е обаче как ще бъде възприето това изразяване на различните езици и какъв ще бъде неговия обем. Поради тези две причини казвам, че в английсия по-лесно се конструират нормално звучащи думи, които не се изговарят "две недели". За разлика от това в българския ще трябва най-вероятно да използваш цял израз от 2-3 думи, понякога и повече. И именно тук се губи "готиното звучене" на разни английски думи или изрази. Разбира се, същото важи и в обратна посока, но мисля, че в по-малко случаи. Напълно е възможно и да греша де - може би просто доста по-рядко ми/ни се е налагало да превеждам/е от български на английски, отколкото обратното.

бардак на турски значи чаша бтв

това за пръв път го разбрах преди около месец в университета :Д