А сега, ако искате, може да прочете псевдо-интелектуалните ми разсъждения по въпроса, но не е задължително
На този етап виждам всяко едно управление като легитимиране на властта на една класа-естествено, на най-богатите
И всяко едно управление обслужва преди всичко нейните интереси. Основният приоритет е запазване на положение, изгодно за най-богатите (едрите земевалделци, управляващия елит при диктатурите и тоталитарните управления, олигарсите и т.н.). Останалите хора идват на второ място, а подобряването на техния живот е най-често страничен ефект или необходимост за да се запази определен ред.
И така, въпросът за бъдещето. Както го виждам, нещата стоят така: животът се ръководи от моралните принципи само когато те съвпадат (или поне частично) с егоистичните интереси на хората с пари. На никой в момента не му е целта (на глобално ниво) хората да заживеят по-добре.
В другата тема видях няколко линка, които Кирето даде:
Stylized Corpse написа:
И смятам, че не е съвсем правилно да се каже, че едното и другото си противоречат. Да, хората на този етап могат да направят планетата необитаема за тях самите, да унищожат почти всички видове. И, да, планетата ще се запази и животът (навярно)няма да изчезне. Материята не се губи все пак. Но въпросът е дали всичко това е необходимо, дали трябва да се стигне до там.
Всички знаем филма An Inconvenient Truth. По едно време Ал Гор посочва един слайд, от едната страна планетата, от другата-воняща торба с пари (по памет го казвам). И, един вид, трябва да се избира между двете. Повечето хора, дори да не го признават, биха избрали добър живот за себе си, без да ги е грижа за природата и/или останалите хора. И не ги виня, все пак обществото толерира точно това. Но не мисля, че добрият живот, моралът и природта се изключват взаимно. Ако научните изследвания тръгнат в правилната посока, а не се спират изкуствено (контролиран термоядрен синтез), вместо унищожаване на почвата с добив на шистов газ (примерно) ще има достатъчно безвредна енергия за всички. Но изглежда не това е целта.
Другата причина да се съмнявам в светлото бъдеще е пасивността на хората, която не е от вчера или днес. Както и да ги въртим нещата, всяка система на управление започва и завършва с човека. И до сега не съм видял да е създадена система, в която всички да са равни (за което има различни философски виждания, най-точното от които е, че самите хора не са равни поначало). Ама чак такаава социална несправедливост е изкуствена. Ресурсите не се разпределят правилно и равномерно, в това спор няма. Но най-успешно работят тези общества, в които има рязка граница между класите и илюзията, че човек може да забогатее и да бъде над другите. След промяната на избирателния закон във Франция през средата на 19в се дава право за гласуване според имуществен ценз, т.е. на теория всеки може да достигне до това ниво (както отбелязва Франсоа Гизо). Но това е и малко цинично, защото шансовете това да се случи повечето пъти са, меко казано, теоретични. Поредната легитимация на изгодно управление, този път обвързана с модерни за времето си принципи. Но останала същата в същността си.
И понеже историята има навика да се повтаря, ще дам още по-класически пример. В Римската империя през цялото време е имало очевидни несправедливости-робство, експоатация на труда и хората. И в крайна сметка робските бунтове са неуспешни и удавени в кръв. И какъв е бил смисълът да се запази тази система? За да може управляващата робовладелска класа да не си загуби властта, а подкрепящите ги да си запазят изгодната им кочина. И всичко това от алчност. Притеснителното е, че много малко се е променило за всички тези години. Трудно е да се оспори фактът, че революциите са преди всичко преразпределяне на ресурсите в рамките на същата или подобна по същността си система, а не за истинска промяна.
Особено тежко ми е положението в България, където някои хора съвсем цинично заявяват, че да крадеш и/или злоупотребяваш не е нещо неоправдано (т.е. не е истински неморално в техните очи), че те оправдават злоупотребите защотото самите те биха ги направили. Абсурдно е да твърдиш, че всички правителства са корумпирани и са се срастнали с мафията и да не отидеш да ги избиеш физически, или да намериш алтернативно управление, или понеда протестираш. И в България правителствата до сега са просто легитимизиране на властта на мафията (отново хората с парите). Изглежда, че моралът има стойност само тогава, когато съвпада със съответни интереси, нямащи нищо общо с него. Може да е защото съм млад и наивен, ама не ми се иска просто да седя и да повтарям, че човекът е така устроен и единственото решение е да се примириш, без дори да се надяваш на промяна, да не говорим за искаш да станеш част от нея! Нима така е устроен човекът-да търпи тези над него, да не си дава сметка за света и да мечтае да бъде на мястото на тези, които го ощетяват , вместо несправедливостта да бъде премахната.
Бъдещето е същото, какво е било преди, 2-3-5 хиляди години. Единственото изменено са мащабите и технологиите. А не трябва да е така.
