Започнах от по-ранната с Борис. Византия е много силна и се справя без проблеми с арабите, само Иберийския полуостров попада под властта им и там ако не се случи нещо, лесно стигат до Франкия. По принцип византийците не проявяват особен териториален интерес към България, поне в началото.
В този период за България най-голямата непосредствена опасност е преселението на маджарите на запад от Карпатите, евентуално после и хазарите. Бях се разпънал на север точно в земите на Трансилвания до момента, в който унгарците не решиха да формират държава там. След това последва такова изнасилване от тяхна страна, че за да не си попилея държавата - понеже в този период при по-рязка териориална експанзия вътрешнополитически нещата се клатят и една сериозна военна загуба води до тежки възстания - клекнах на Византия и станах техен васал. Най-големият им васал по-точно - с около два пъти по-голяма територия, армия и хазна от втория по размери
Императорът директно ми предложи място в съвета си - като пълководец на имперската армия.
Оттам като поукрепнах (впрочем доста безметежно се живее като поданик на императора, само трябва от време на време да пускаш някоя армия по посока на арабите в подкрепа на някоя война), започнах да мисля за начини да си върна суверенитета. В крайна сметка подкрепих много голямо
чуждо въстание за имперската корона, защото сам да вдигна такова щеше да означава голям мазаляк, пък и единствено можех да се боря за независимост, докато тоя пич въстаникът имаше claim върху трона. Въстанието беше успешно, а планът ми гласеше следното: по принцип императорът, независимо кой, ми е извън обсега на политически натиск и всякакви опити да уредя брак между някое от неговите и моите деца, независимо от линията на наследяване, се проваля. Обаче помощта, която указвам на лидера на успешното въстание и съответно новия император, се възнаграждава под формата на новата механика - т.нар. hook-ове. Точно благодарение на този hook и много омайване и подаръци, натиснах императора да омъжи дъщеря си за сина ми с наследяване по мъжка линия. Което значи, че неговата дъщеря и съпруга на сина ми щеше да наследи баща си като императрица, но децата ѝ - т.е. моите внуци - щяха да наследят мен И нея и имперската ѝ титла. В крайна сметка аз като играч в един момент щях да поема контрола над цяла Византия - солиден политически план с хоризонт десетилетия напред в бъдещето.
Нещата обаче не се получиха точно така, защото наследниците от династията на сваления император вдигнаха въстание срещу моя човек и Византия изпадна в тежки и бая продължителни вътрешни воини. Възползвах се и обявих независимост, срещу което нямаше особено съпротивление. Сума ти народ измря, линията на наследяване, която бях замислил пропадна, арабите почнаха да клецат гърците здраво, НО
claim-ът ми към трона остана. Византия си се друсаше нонстоп от вътрешни борби. Аз си го върнах на унгарците, че и се разпънах още на север. Хазарите дори не ми се опънаха и ги смлях и тях. От подчинените кралства се роди Българската империя или по нашему - Българското царство, което с политически съюзи и доста бракове отправи поглед към земите на Италия и нейните колонии в Африка...
Нижеха се годините и така в един момент обединените сили на Никея, Понтус, Анатолия и Епир бяха недостатъчни да спрат нежното почукване по портите на Константинопол от страна на чалмите.
Тъййййй...
И рече в тоя момент Евтимий, женен за етиопка владетел на българи, сърби и власи и унгарци: "Абе, сган гръцка, е го моя claim за трона, е я и тая двайсе хилядна армия от добре наточени правоверни* юнаци, правете писта до Цариград, че да ги подпаля тия душмански гъзове и да се възцари мир над тия земи най-накрая."
Рече царя на българите и стана. Разбягаха се сразени и разпичени мюсюлманските гадове, а Евтимий, събори стените на града и го взе за себе си. Падна главата на безполезното невръстно византийски владетелче и прие Евтимий титлата Император на Византия, Цар на България, Сърбия и Влахия и Унгария. И настана ред, а Цариград бе превърнат в крепост, културен, религиозен и икономически център, недокоснат от чужди ръце столетия наред.
Следващата цел за наследниците на трона вече бе начертана - Източната римска империя трябваше да се върне към славата на отминалите си дни, а Църквата отново да разполга със свещените си места. По пътя към тази цел стоеше само море от араби...
*тук ироничното е, че Византия беше предимно богомилска, докато България - православна. След това трябваше обратно да ги конвертирам в правата вяра гърците
Сега екзекуцията ми е толкова драматична, колкото колкото сутрешното свързване към служебния VPN 
