Форум на PC Mania

Ситуацията при мен е доста кофти, но предполагам може и да стане по-зле Почти на 25 съм и нямам висше, нито съм работил нещо.

От 1 до 7-ми клас смених доста училища, като чак в 5-ти се задържах на едно място и там изкарах до края на 7-ми. Ofc има малко носталгия, но продължавам да мисля, че 3-те години в това училище бяха най-добрите за мен, с изключение на някои кофти съученици. Учителите бяха адски яки и имах доста добри приятели от класа... но понеже гимназиите ни разделиха и аз самият съм неспособен да поддържам контакт с познати, които не са в моето обкръжение, не съм се чувал с тях от години

Гимназията определено беше low point. Бях в езикова с френкси и английски. Там вече започнах яко да мразя ученето, защото имахме 1000 ненужни предмета и всеки учител изискваше да се представяме максимално добре. Отделно там за първи път се сблъсках с учители гадняри.
Френският на хартия би трябвало да го знам много добре (DELF B2), но в действителност за последните 6 години изобщо не съм го ползвал и съм забравил почти всичко...
Класа ни в гимназията беше яко раздробен на групички и даже имаше доста конфликти първите 2-3 години, но накрая се успокоиха нещата и с 2-3-ма от моята групичка все още контактуваме, което за мен е win С повечето от другите не желая някога да се срещам отново, тъй че ако си организират някакви срещи за годишнини да не се чудят къде съм

Веднага след гимназията започна огромният clusterfuck, който продължава и до днес, но може би ще приключи до година, ако имам успех със сегашните ми начинания.
Всичко започна с това, че родата реши вместо мен какво да уча първоначално и понеже аз тогава си нямах идея какво да правя се съгласих... Изгубих 1 година докато го започна, 2 години учих в чужбина, върнаха ме 1 година назад заради прехвърляне и общо учих 3.5 години преди накрая да се откажа, защото стоматологията беше баси мъката.
След това изгубих още 1 година докато реша какво да правя и да се запиша, като започнах Games Technology от септември тази година.

До колкото съм чул доста от класа ми в гиманията отдавна са завършили висше и сега работят някъде, някои даже се оженили или ще го направят в близкото бъдеще.

Аз съм един от малкото, които все още се влачат, мъчейки се да направят нещо.

Edit: Иначе Волтаж, съгласен съм за това колко гадно е училището и системата, но аз лично това повече го изпитвах в гимназията, която беше нещо като затвор. Докато ние бяхме там, въведоха задължителни униформи, сложиха камери по учебните стаи, даже започнаха да заключват стаите по време на часовете Беше адски wtf и като цяло противно място. Не разбирам как някой би се надъхал да учи в такава кофти обстановка.

Еdit 2: Aко имате някакви конкретни въпроси- питайте xD

Edit 3: Забравих да спомена, че след 3-ти клас се преместих с нашите да живеем извън града, което imo сериозно навреди на социалните ми умения и на израстването ми като личност, поради което в някои отношения съм все още на 12 и съм на една стъпка разстояние от това да бъда social outcast

От годините в училище, въпреки че тогава си бях малко асоциален спрямо останалите, съм извлякъл, най-вече, хубави спомени. Визирам гимназията между 8. и 12. клас, предишните ми 2 училища бяха скапани. Неща като първо напиване, първо повръщане, първи любовни трепети, запознанства с хора, с които до ден днешен се виждам всяка седмица и т.н. и т.н. са се случили все в този период. Кой знае какви практични знания не съм получил, по-скоро такива за обща култура, но проблемите в образованието е май са друга тема.

Развитието ми от тогава до сега, за съжаление, не го намирам за особено добро, нито в личен, нито в професионален план. Не съм много сигурен как се развива по-голямата част от класа ми. Тези, които са ми по-близки определено мога да кажа, че ме дръпнаха доста през тези 10 години в доста направления.

Като цяло, в последно време, гледам да не се връщам назад, колкото и хубаво да е било. От носталгията няма смисъл, стремя се да гледам само напред!

Най-накрая смислена тема от Волтажа!

Аз, за съжаление, никога съм не съм имал късмет с училищата и преподавателите.

По-голямата част от приятелската ми среда са хора от основното, както и още разни други хора дето ги познавам покрай тях, като повечето от тях се развиват и оправят не-лошо, кой в чужбина, кой тука.

В университета в Англия бях записал бизнес мениджмънт щото си мислех, че ще ме учат как се прави бизнес и пари, ама кур. Трябваше да си дропаутна, както го бях замислял, ама да кажем че тогава нямаше много алтернативи на традиционното образование. Та в крайна сметка, го завърших университета две години по-късно от колкото беше по график ама нищо.

И при мен като Майстора, професионалното развитие за съжаление не е кой знае колко все още, част от професионалния ми опит включваше работа известно време в една от големите онлайн медии, както и дигитална реклама в един малък бутиков ресторант.

Иначе от няколко годинни вече изучавам областта на дигиталната реклама с много четене и някаква практика по собствени проекти, както и няколко курса включително онлайн и такива тука, в София, та се надявам до края на годината да започна фул-тайм работа в сектора, както и да си развивам собствените предприемачески проекти.

Училището за мен беше скапан момент от живота почти от началото до края Имах лошия късмет да попадна на скапан клас два пъти наред В началното след 5 клас от сравнително приличен клас сляха паралелката, в която бях, с някакви диви селяни и трябваше постоянно да търпя набезите им, което мисля, че ми се отрази трайно на психиката Учителите бяха добри иначе като цяло, поне в това бях пощаден В гимназията пак прецакване - група бабаити/спортисти, които ме нарочиха от първия ден Учителите отново бяха читави като цяло, което ме държеше да не откача Никакви приятели нямах, тъй като освен въпросните бабаити, останалата част бяха момичета и две момчета, които не бяха просто подходяща компания. Чак след 10-11 клас ми олекна малко, когато въпросните олигофрени явно загубиха интерес в това да заяждат с мен Записах унивеситет, въпреки че вече се бях ориентирал да се занимавам с графичен дизайн, който започнах да уча сам от интернет, и чак след като се сблъсках с цялата порнография - писане на малоумни реферат, курсови работи, преписване на архаични лекции, слушане на пенсионирани функционери, реших да се отпиша и да започна да работя това, което ми е кеф

Като цяло училището никога не ми е и няма да ми е спомен, който да ми липсва или да ме кара да си спомням с умиление

Не си спомням много от училище, но знам че повтарях 12. клас

Ние април спретнахме една класова среща и установих, че като клас не сме мръднали от 12-ти клас насам, защото успяха да се изпокарат относно организацията Въпреки това се събрахме половината, беше добре.

Абитуриентската беше пълна загуба на време, но на десетгодишнината ми беше готино.

Валентин I написа:Не си спомням много от училище, но знам че повтарях 12. клас

Тъмните векове и борчетата

Мен ме кефеше даскалото като цяло, после тука наивно влязох журналистика, после се отказах , защото е твърде кофти професия в днешно време (за съжаление) и криво-ляво завърших ПР, а междувременно като студент работих в киното в мола на Стамболийски за около 3 години и реално не съм карал пълноценно студентство и почти никого не познавам от колегите си от бакалавъра.

После шибнах една магистратура по реклама, което беше едно от най-добрите ми решения в живота (учих си за пръв път откакто се помня с кеф и направих доста ценни запознанства на емоционално и практическо ниво) и от 3 години бачкам нещо като дигитален маркетинг в мега яка фирма.

Мене ме тормози това, че мога доста повече от това да бъда на заплата цял живот, имайки амбиции да създам нещо аз, ама все още имам доста хляб да изям. И както споменах в другата тема - определено искам един ден да си взема апартамент тук, ама не ща да го изплащам 30 години дееба

Значи историята на the_presator, поразително прилича на моята, основната разлика е че съм на заветните 30 години, и нещата са адванснали с 5 години напред спрямо него, че не се навих да ходя в чужбина и че учих в езиковата френски с испански.

Испански реално почти не учихме и никога не съм го знаел и не ми пука, но мега ме е яд че си губя френския. Както го говорех свободно сега стигнах до момента в който работя за французи и предпочитам да общувам с тях на счупен англйски, учен от форуми,youtube и видео игри и да крия че знам някакъв френски

В последно време си го припомням с някакви френски текстове и клипчета в тубата, но определено трябва доста да се практикува за да има някакъв ефект. Не мисля че някога ще го забравя напълно, щото ме кефи.

Селско училище, без да имам учебници и без да уча отличник.
На изпит за Правец, микропроцесори. Някаква тройка, не можах да вляза, но и не се събудих за това че местните стандартни са ниски и трябва да уча.

Провинциалната гимназия, не уча, нямам учебници, пак лесно отличник, никакво усилие. Яко тарикатлък, малко интелегентност.
Студентски изпит, някаква четворка по английски и по математика, не влизам където искам. Още не съм се събудил, че не съм супер гений.

Влизам в НБУ информатика, тегля си заем за смеместъра, почвам да работя за наем и за заема. Сега вече се усещам, че това да си селския тарикат не те прави много специален, и че повече от полвината хора в класа са по-умни и по-умели от мене. Средняшки оценки, яко умора и депреся, губя приятели и връзки. По някое време сприрам да ходя на изпити и само си работя. Изплащам си заема и сега си работя като програмист без висше, и съм някакъв градски отшелник дето е само апартамент-работа-апартамент-работа, от време на време излизам като има някакъв евент да посетя.

Типична депресия за 21 век, не правя промени, не ми се правят промени, вайкам се и си карам ден за ден. Игрички, книжки, филмчета, музика. От време на време ресторант, по веднъж-дваж годишно екскурзия. В Берлин на отворения пазар една жена се опита да ми продаде порцеланова захарница (на която на български пише Захар, от онея с капаците на баба ви, сещате се) като персийска ваза. В Рим няколко африканци ме заговаряха с "готини обувки" и като се обърна изненадан искат да ми продадат ледена вода или шапка. Тарикати и те. Тъй.

аз едно време свирех на китара

после продължих да свиря, тоест не спрях

и сега все още свиря

и ей ся отивам у студиото даже

а вие да ми свирите на дудука, недоклецаняци !

Можеше и по-зле да е, момци. Горе главите. Поне не сте този пич.

indigo написа:Можеше и по-зле да е, момци. Горе главите. Поне не сте този пич.

how the fuck

bulgarinut написа:бро, наистина ли сподели... това... в тази тема...
Всъщност, наистина ли го споделяш изобщо?

На човека му е било тежко в живота, и е искал просто да излезе, просто да се откаже. Искал е просто край на болката. Скача и това се случва. Стори ми се доста силно и така и така съм се сетил за форума, дай да постна. Да ви обогатя живота с мъката на този пич. Наздраве!

Удъртех и аз. Училищните ми години минаха със списания PC Mania. Добрите стари времена...

Императора написа: Сякаш някой върви назад и ми е трие постовете, в които казвам смислени и точни неща?

Точно това се случва

[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=W9J7oqV-MWs[/youtube]

В моето даскало също не всички бяха разделени по двойки. Аз обаче си имах

Аз пък не видях тая простотия с балловете да е намаляла. Гледам сума ти му лъскави лимузини, дето струват поне колкото два апартамента в някое софийско панелно гето, човек да си помисли че има някакъв събор на милионерите. Това докато не се смъкне черното стъкло на лъскавия мерцедес и зад него не се появи мангал-келеш с розова тениска който брои до 12 на фона на някакви ориенталски ритми

Тия неща по моето време или поне в моето село ги нямаше .

Волтаж, не знам с какви хора говориш и на базата на реакциите на какви хора точно ни ги задаваш тия въпроси, но ще направя една дедукция и ще ти кажа, че най-вероятно са олигофрени, социално по-скопени от тебе и е време да потърсиш нови познати, щото просто не знам вече.

Императора написа:ма тва в софето или в сливката?

Е софето, де другаде .
Ама и в Русе и във Варна като съм бил преди години е същата работа общо взето.

п.п Нали казах че в моето село такива неща няма, ние от дълбоката провинция сме бедни, прости селяни - комунисти и не можем да си позволим нещата които за столичния хайлайф са като даденост без да отидем поне един сезон у Англия да берем ягоди .