Форум на PC Mania

Spoiler free
Играта си заслужава. Усеща се атмосферата на King of Dragon Pass, но нещата тук са значително по-изпипани. Бойната система не е променена от единицата, но има доста нови персонажи. Изборите в диалозите наистина се отразяват видимо на развитието на сюжета, който е добре навързан. Хареса ми, че всеки компаньон си има история и някак си не ти е безразличен, като в последствие персонажът му търпи развитие. Допадна ми също, че диалозите са запазени кратки и сбити, не са отегчаващи романи. Така диктува и логиката; движи се-води-оцелявай, няма време за излишен драматизъм.

Направи ми впечатление, че The Banner Saga 1 беше доста по-щедра на точки репутация, а тук едвам-едвам успявам да promote-на героите. Обяснявам си го с това, че не пазя сейфовете от едицината и ми е генерирало първоначално ниски левъли на бойците от клана ми.

Искаше ми се цялостно озвучение на героите, а не просто колкото да мине номера, но явно бюджетът не е стигнал за това. Всяка смяна на терена е с отделно зареждане, което е малко досадно. По време на битки играта замръзва понякога и се налага бърз load, но като цяло техническото изпълнение е доволно.
Оценка: 8/10

Абсолютно страхотна поредица.

Въшреки че темата е за втората игра, ако изобщо някой я подхваща, задължително да започне от първата - геймплейно двете са абсолютно индентични с някакви твърде дребни промени и историята е движещият елемент. Втората започва там, където първата свършва. Като идея Banner Saga e story driven трилогия.

Ултимативната игра за лаптоп, за пътуване във влака или ако преди всичко ти се играе нещо по-пасивно, но с интересна история. Атмосферата е ключов фактор, а самата игра идва да покаже колко много може да се постигне като преживяване със съвсем малко механики.

Един следобед се бях свил в леглото с чай и одеяло и се чудех дали да убия два часа като гледам филм или да потърся някаква лежерна игра и така се сетих за Banner Saga-та, която преди това бях запомнил заради някакви страхотни скрийншотове. Историята обаче така ме увлече, че си отрепах вечерта с нея

Усещането за "движи се, води и оцелявай", за което говори Актив, също е много добре замислено - през цялото време се бориш за оцеляване, на ръба на ресурсите си, загуби те притискат отвсякъде... В доста от игрите играчът много често е изкушен да направи оптималния избор, да минимизира щетите и да максимизира шансовете за успех, което се поощрява и от самата игра. Тук такова нещо сякаш липсва - каквото и да правиш, винаги някой ще пострада. Като водач, докато правиш изборите си, често ще търсиш не правилния, а най-малко лошия, ако изобщо има такъв. Което е супер яко

Пускам малко скрийншотове, щото е просто задължително: