Любимият ми отбор е Барселона. Още от съвсем малък е така. Никой от семейството ми не ме е подстрекавал, нито пък съм бил фен на Стоичков. Името ми харесваше супер много и бях от тях, още преди да започна да разбирам какво реално се случва на терена. След това започнах много запалено да подкрепям отбора. Страдал съм истински от двата периода на ван гаал в Барса, дразнеше ме как водеше холандци на кило, вместо да гледа само качествените играчи. През годините много пъти са ми се подигравали, че подкрепям така запалено отбор, който не е местен и виждам играта му само по телевизията/в интернет. Просто имам някаква емоционална връзка.
Макар, че Барса е единствения отбор, който никога в историята си не е пропускал евро турнирите (тоест никога не е бил по-долу от местата, даващи квоти), най-великият период определено е в последните 10 години. Печелили са няколко пъти купата на УЕФА в средата на миналия век, други европейски отличия, но КЕШ им е бягал доста дълго време, докато не е дошъл Кройф в началото на 90те. Това отличие е дошло и благодарение на търпението на президента, защото след първия си сезон Кройф е бил за уволнение, но е помолил за още един сезон шанс. После историята я знаете, дрийм тийм, притежание на топката, тотален футбол... След това пак е имало застой и така до настъпването на този 10 годишен период на доминация.
В отбора ми харесва също това, че не е собственост на 1 лице, а на 100хил фена, които избират борд на директорите, а те пък президент на всеки 4 години. Тоест, ако президента се наака, публиката развява бели кърпички и президента пада.
Историята на клуба е супер колоритна. Интересно е създаването му и това, че феновете са строили стадионите (вкл Ноу Камп). Имало е периоди, в които отборът е бил подтискан под диктатурата на правителството, което е правело всичко възможно Барса като символ на Каталуня да не печели нищо. Убивани са президенти, правителството е влизало в съблекалнята, за да кара играчите да падат от мадридските съперници... И въпреки това, Барса е втория най-титулуван испански отбор (въпреки многото години суша в първенството на испания поради гореспоменатите причини) и безспорно най-титулувания през новия век. Което ме подсеща за един забавен факт - знаете ли кой е играча с най-много отличия, играещ в английската ВЛ? Виктор Валдес
Определено не съм им фен заради отличията, защото моята фенщина започва доста преди последните 10 години. Магията на клуба, това е.
В България... ако трябва да избирам отбор, ще кажа Левски, но до там. Иначе играя футбол с хора от фен клуба на ЦСКА

. Харесва ми това, че други отбори разбутаха доминацията на Левски и ЦСКА, които бяха доста слаби, просто останалите отбори бяха безкрайно слаби. Чувствата ми спрамо Лудогорец са доста смесени, защото хем се радвам, че има отбор, който прави нещо, хем ми идва да си вкарам крака до коляно в гъза на собственика му. Няма такъв надменен боклук.
За еуфорията Моци ще кажа, че като вратар го бива повече, отколкото като полеви

, а алекси сокачев е олигофрен, който трябва да бъде изваден от занаята.
БФС са абсолютни лайна, което е обобщено за - корумпирани, неспособни и приключили за тоя спорт боклуци.
Те са и причината, поради която нац. отбор няма и най-малкия шанс да се вдигне на крака. Не, не очаквам от тия момчета подвизи извън найт флайт, просто очаквам да играят най-добрите, с които разполагаме. Малката перука е вероятно по-добър вратар от баща си, който извън световното 94та е с толкова жалки показатели, че хората са се хващали за главата след трансфера му извън граница. Никито няма нито психиката, нито физиката, нито манталитета да е нещо повече от посредствен вратар.
Вероятно само ще гледам репортажи от копа америка и ще се включа по-активно след четвърт-финалите.
Поради барселонски причини, любимото ми първенство е испанското
