Хм.. аз имам една история, макар че е трудно да се каже дали е NDE ама ще я кажа, лол
Бях седми клас, демек да съм бил на 13-14 някъде, ба ли го, не помня вече, преди сто години беше.
Та, беше лято и с трима авера и една аверка (която беше най-добрата свиркаджийка в квартала) си седим в детската градина на сянка, говорим си простотии, пушим некви цигарки там и тъпеем всячески.
Докато изведнъж не дотърча някъв момък, целия облечен в черно, доста агресивно копеле, държеше в дясната си ръка един такъв патлак... оная работа направо ми влезе навътре.
Не знам как да го опиша, ама за 13-14 годишно леке някъв такъв индивид с пистолет си е бая шокираща гледка, да не говоря за двама от групата ни, които бяха по-малки от мен.
Та какво става, пича влита между нас и почва да крещи "Къде са ви телефоните? Дайте телефоните!"
Аз седя като гръмнат, разбира се, тогава имах една мижава Моторолка, седеше си приятно в джоба ми и ми шепнеше "Не! Не ме давай!"
И разбира се продължавах да седя като закован. Един от аверите (по-малък от мен) поне беше хитър, извади си телефона от джоба с ебати скоростта и го мушна в чорапа си.
Професионална тактика, ако трябва да съм честен.
През това време лошковеца започна да налага един друг авер (мой набор, от един клас бяхме). Та тоя пичага си беше дребен тогава и индивида с патлака направо си изцеди няколко стотин калории докато млатеше, ама оня поне държеше на бой
Аз и другите двама седим като циментирани и изведнъж момичето си свали телефона от врата и го подаде на криминалния тип. Онзи го взе най-безцеремонно и отпраши с мръсна газ. Другия ми съученик, едричко момче, чак тогава се сети да тргне да бяга след крадеца. Мина три метра и се спъна.
Long story short, телефона така и не се намери, нито крадеца. Моята Моторолка беше в безопасност. И все пак го отнесохме ние, макар не по лош начин.
За един месец съм ходил поне пет пъти до районното, че направо го запомних наизуст, което пък ми помогна после, когато пак трябваше да ходя, но в ролята на криминално проявен тип.

Даже в училище дойде някъв следовател, който ме накара да напиша изцяло случката, не я хареса и ме накара пак да я напиша с малко помощ от него. Абе фарс. Придружен беше от небезизвестния из София майор Козловски, ужасяващо дебел индивид. Тъй де.
Та може би NDE-то беше детинската ми мутричка, която съзря патлака и за малко не се насра...
