Бъдни вечер (е утре)
Публикувано на: 23 Дек 2012 17:41
"Или не съзнавате, че Иисус Христос е във вас?
Не съзнавате, само ако сте недостойни" (2Кор. 13:5).
Тази нощ е тайнствена. Тази нощ е свята.
Предвечният Бог слиза от небесата, за да се сбъдне великата тайна на Боговъплъщението.
Не само богоизбраният народ - древният Израил, но и античният гръко-римски свят имат от векове предчувствието за идването от небесата на Месия като централно събитие в живота на човечеството.
Цицерон (106-43 г. пр.Хр.) се позовава на прастаро предание, според което ще се яви небесен Избавител, Който ще спаси целия човешки род.
В свое стихотворение Хораций (65-8 г. пр.Хр.) разсъждава:
"Кой е в състояние да ни примири с Небето? Никой смъртен, дори и най-праведният. Само Бог може да осъществи това велико дело. Нека слезе Той от небесните висини, като вижда нашите бедствия".
Най-поразително е обаче свидетелството на Вергилий (70-10 г. пр.Хр.). Чрез Кумейската Сивила - загадъчна древна гадателка и прорицателка - той прави предсказанието:
"Ще се роди тайнствено Дете, Син на Божеството, чрез Което ще се поднови всичко създадено. То ще убие змията-звяр, ще премахне греха и ще въдвори мир в цялата земя..."
Античният свят е бил обхванат от дълбока криза. (Впрочем в много отношения тя наподобява духовните търсения и на нашето съвремие - историческите паралели очертават сходството.) Това е била цивилизация, която е започнала да изяжда самата себе си. Тя е поставила материалното над духовното. Това е бил свят, разтърсван от слепи страсти - свят на демагогия и излъгани тълпи, на разпътство, на омраза и безчовечност. В него обаче е бил дълбоко стаен копнежът по истинния Бог...
И в тази безнадеждна действителност - през оная Велика нощ на Ориента - идва Божествената Любов. Идва тихо и незабележимо. В спокойно величие и тържественост. Не с грозната мощ на оръжието, не с бързопреходния блясък на политическата власт и не с проникновението на рационалното познание. Вечният Живот навлиза в тленността на нашия свят. Висшата реалност обновява в потока на относителното безусловните ценности на човешкия живот. Хвърлен е мост, който съединява Бога с човека, висшето с нисшето.
Във вид на невинен Младенец, роден от Девица в пещерата край Витлеем, Бог идва на земята, повит и положен в ясли, за да се сбъдне предсказаното от старозаветните пророци.
Бог се явява в плът като най-обикновен Син Човечески. А Неговото учение, най-кратко изразено, е: "Обичайте се, хора! Това е единственият път на вашето спасение!"
Дълбокият поврат трябва да стане вътре в самите нас - да ни изтръгне от стихията на зверските инстинкти, да ни преобрази със силата на любовта и човечността, с добротата и душевната хармония.
"Ако Иисус се роди сто пъти във Витлеем и нито веднъж в самия тебе, в твоето сърце, напразен е твоят живот" - възкликва мистикът поет Ангелус Силезиус (1624-1677).
А църковният отец и мислител св. Ефрем Сириец (IV в.) с проникновението на източен мъдрец пише:
"Днешният ден е ден на спасение. Той ни учи на мъдрост.
Днешната нощ носи мир и тишина на вселената. Тази нощ принадлежи на Кроткия. Нека всеки да превъзмогне своята ярост и суровост. Тя [днешната нощ] принадлежи на Смирения. Нека всеки да обуздае гордостта си и да смири високомерието си.
Днес е възсиял денят на милостта. Нека никой не преследва другия с отмъщение за нанесената му обида.
Настъпил е денят на радостта. Нека никой да не причинява печал и скръб.
Това е ден на благоволението. В него няма място за жестокосърдечност. Това е ден, безоблачен и ясен. Нека всеки обуздае гнева, нарушаващ мира и хармонията.
Това е денят, в който Бог е слязъл сред грешниците. Нека се засрами праведникът, който лицемерно се гордее пред грешника...
Днес Самото Божество се е вселило в човешката природа, за да се устреми и тя към всичко свято".
Христос се ражда на земята. Целият християнски свят величае Рождеството на Предвечния Бог и в духовните песни звучи молитвеното преклонение не към някаква незнайна Висша Сила, но към конкретната историческа Личност на Иисус Христос - извор две хилядолетия на титанична духовна енергия в човешките сърца.
Бог - Творец на вселената - се явява в плът, за да ни научи на най-първичния и велик закон на живота: "Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от тая, да положи душата си за своите приятели" (Йоан 15:12-13).
Син Божи, роден преди всички векове, дойде в живота ни, в нашата история, като Син Човечески, за да ни извести спасителното Си учение - учение на любов към човека за утвърждаване на неговата свобода и право на достоен живот в истина, добро и красота.
Не съзнавате, само ако сте недостойни" (2Кор. 13:5).
Тази нощ е тайнствена. Тази нощ е свята.
Предвечният Бог слиза от небесата, за да се сбъдне великата тайна на Боговъплъщението.
Не само богоизбраният народ - древният Израил, но и античният гръко-римски свят имат от векове предчувствието за идването от небесата на Месия като централно събитие в живота на човечеството.
Цицерон (106-43 г. пр.Хр.) се позовава на прастаро предание, според което ще се яви небесен Избавител, Който ще спаси целия човешки род.
В свое стихотворение Хораций (65-8 г. пр.Хр.) разсъждава:
"Кой е в състояние да ни примири с Небето? Никой смъртен, дори и най-праведният. Само Бог може да осъществи това велико дело. Нека слезе Той от небесните висини, като вижда нашите бедствия".
Най-поразително е обаче свидетелството на Вергилий (70-10 г. пр.Хр.). Чрез Кумейската Сивила - загадъчна древна гадателка и прорицателка - той прави предсказанието:
"Ще се роди тайнствено Дете, Син на Божеството, чрез Което ще се поднови всичко създадено. То ще убие змията-звяр, ще премахне греха и ще въдвори мир в цялата земя..."
Античният свят е бил обхванат от дълбока криза. (Впрочем в много отношения тя наподобява духовните търсения и на нашето съвремие - историческите паралели очертават сходството.) Това е била цивилизация, която е започнала да изяжда самата себе си. Тя е поставила материалното над духовното. Това е бил свят, разтърсван от слепи страсти - свят на демагогия и излъгани тълпи, на разпътство, на омраза и безчовечност. В него обаче е бил дълбоко стаен копнежът по истинния Бог...
И в тази безнадеждна действителност - през оная Велика нощ на Ориента - идва Божествената Любов. Идва тихо и незабележимо. В спокойно величие и тържественост. Не с грозната мощ на оръжието, не с бързопреходния блясък на политическата власт и не с проникновението на рационалното познание. Вечният Живот навлиза в тленността на нашия свят. Висшата реалност обновява в потока на относителното безусловните ценности на човешкия живот. Хвърлен е мост, който съединява Бога с човека, висшето с нисшето.
Във вид на невинен Младенец, роден от Девица в пещерата край Витлеем, Бог идва на земята, повит и положен в ясли, за да се сбъдне предсказаното от старозаветните пророци.
Бог се явява в плът като най-обикновен Син Човечески. А Неговото учение, най-кратко изразено, е: "Обичайте се, хора! Това е единственият път на вашето спасение!"
Дълбокият поврат трябва да стане вътре в самите нас - да ни изтръгне от стихията на зверските инстинкти, да ни преобрази със силата на любовта и човечността, с добротата и душевната хармония.
"Ако Иисус се роди сто пъти във Витлеем и нито веднъж в самия тебе, в твоето сърце, напразен е твоят живот" - възкликва мистикът поет Ангелус Силезиус (1624-1677).
А църковният отец и мислител св. Ефрем Сириец (IV в.) с проникновението на източен мъдрец пише:
"Днешният ден е ден на спасение. Той ни учи на мъдрост.
Днешната нощ носи мир и тишина на вселената. Тази нощ принадлежи на Кроткия. Нека всеки да превъзмогне своята ярост и суровост. Тя [днешната нощ] принадлежи на Смирения. Нека всеки да обуздае гордостта си и да смири високомерието си.
Днес е възсиял денят на милостта. Нека никой не преследва другия с отмъщение за нанесената му обида.
Настъпил е денят на радостта. Нека никой да не причинява печал и скръб.
Това е ден на благоволението. В него няма място за жестокосърдечност. Това е ден, безоблачен и ясен. Нека всеки обуздае гнева, нарушаващ мира и хармонията.
Това е денят, в който Бог е слязъл сред грешниците. Нека се засрами праведникът, който лицемерно се гордее пред грешника...
Днес Самото Божество се е вселило в човешката природа, за да се устреми и тя към всичко свято".
Христос се ражда на земята. Целият християнски свят величае Рождеството на Предвечния Бог и в духовните песни звучи молитвеното преклонение не към някаква незнайна Висша Сила, но към конкретната историческа Личност на Иисус Христос - извор две хилядолетия на титанична духовна енергия в човешките сърца.
Бог - Творец на вселената - се явява в плът, за да ни научи на най-първичния и велик закон на живота: "Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от тая, да положи душата си за своите приятели" (Йоан 15:12-13).
Син Божи, роден преди всички векове, дойде в живота ни, в нашата история, като Син Човечески, за да ни извести спасителното Си учение - учение на любов към човека за утвърждаване на неговата свобода и право на достоен живот в истина, добро и красота.
