търся нечовек птица в премеждие

[VALEN7INVS]

търся нечовек птица в премеждие

[{SuPa-1337-Killa}]

тва филм ли е ве

[VALEN7INVS]

да

[{SuPa-1337-Killa}]

я дайте линк че и на мене ми стана интересно

[Deprivd]

Ето един нечовек-не-и-коза в още по-големо премеждие

[{SuPa-1337-Killa}]

now i have seen it all

[Creator_]

Нечовек птица в атака
#1 Създание на нощта

Всичко започва по шосе Е80, където един човек не успява да се прибере на време и мракът го хваща по пътя. Казва се Щраус Перо и днес е прецакан. Бил е 200 км, за да се запознае с нова приятелка от чата, но тя не е дошла. Било е тихо и пусто. Чакал я в колата си и не е посмял да излезе. Защото отсреща през цялото време е стоял брадат мъж и го е гледал.
„Лъжкиня!” – мисли си Щраус и натиска педала и сякаш изпуска парата, събрала се през деня, през ауспуха. След малко пътят прави остър завой и Щраус стиска волана. Маневрата протича добре, когато грозен вик профучава пред колата и нещо се удря в предницата. Щраус удря спирачки. Колата лети около 100 метра, преди да спре по средата на шосето. Щраус излиза и сърцето бие в ушите му.
Предната броня е в пера и кръв. От животното не е останало нищо, освен малки парчета. Щраус се взира известно време, докато забелязва решетката на автомобила. Кляка. В нея буквално е опечено крило, което още пуши.
„Гарга. Пресичат твърде ниско понякога.”
Щраус Перо с отвращение изважда крилото, което е раздробено от металната решетка. Плюе на съдбата си и се изправя с желанието да кара още по-бързо. „Знам какво ще направя, като се прибера” е мисълта, която му минава, но тъкмо когато си представя какво точно ще направи, въображението секва.
Защото птицата не е била сама.
„О, боже! Те са стотици”
Щраус се опитва първо да спаси очите си и търси в множеството от клюнове и нокти, накацали по колата, дръжката на вратата.


Щраус не помни дали се е прибрал онази вечер. Но тя е променила някои неща.
Защото Щраус Перо е минало. Сега едно същество с наметало ще излиза предимно нощем в града. На лов за глави. Същество, което ще използва върховете на сградите за свои убежища. То ще е вятъра и вятърът ще е него.
Антипод на фолклорен персонаж и пратеник на възмездието, Нечовек птица вече лети.








Нечовек птица в атака
#2 Познай врага си

Нечовек птица върви по улиците и всява добро. Наметалото му се къдри леко отзад, но спокойствието е измамно. Всеки миг то ще се вдигне и нечовекът птица ще се рее. На главата си носи шапка от гъши пера с козирка, за да запази очите си. Лицето е човешко, но погледът е орлов.
Костюмът е син, за да се слива с небето преди здрач. Ботушите потропват по тротоара и са естествен брояч.
Денят е натоварен, делото – право, победата – негова.


Оглежда в една градинка. На една чешма Нечовек птица вижда давещо се дете. То е с гръб, но нечовекът знае, че е в беда.
- Ще спра водата с вода! – той крещи и изчезва, но след малко се появява с пожарникарски маркуч около рамото си. Струята отнася чучура и хвърля детето настрани.
Нечовек птица оставя маркуча и тича към детето, което в този момент се изправя. Но той се спира.
- О, Шипка! – възклицава и снишава глава, готов за защита.
Детето е облечено в червен костюм. Изважда отворена близалка и я залепва върху дланта си. Погледът му е лукав.
- Това е Дете паяк! Кожата му е лепило. Обречен си, изрод!
- Мой си! – отвръща детето паяк и хвърля плетена мрежа. Нечовекът птица прави избягващо движение встрани и на свой ред налита на бой. Докопва малкия за главата и го удря в земята. От меката пръст ноздрите на детето се пълнят с трева и кал.
- Какво си ми дал, за да заслужаваш да живееш? – крещи Нечовек птица и блъска черепа в меката почва.
Няколко минувачи са свидетели на надмощието му. Една жена застава зад него, върти дамската си чанта над главата си и я стоварва върху кръста му.
Нечовек птица надава болезнен крясък и се превива на тревата.
- Мръсница... – стене и се държи за удареното място.
Жената вдига острия си ток и го довършва без думи.


Нечовек птица лежи 3 дни в болницата и една седмица в затвора. Попада на всякакви хора. Но не става човек. Не може.








Нечовек птица в атака
# 3 Кръв и сирене

Утрото е необичайно тихо за работен ден. Нечовек птица е станал и отново е излязъл навън. Опитва се да разбере къде са отишли всички хора. След няколко крачки вижда причината.
Пред една баничарница се е струпала огромна суматоха. Обстановката е нажежена. Разменят се зли езици. Хвърчат монети и нокти.
Нечовек птица приближава закусвалнята. Работниците вътре са в паника. Пекарката едва смогва да пусне нови тави за печене. Клиентелата чака. Но нещо не е наред.
- Това е капан! – казва Нечовек птица и съзира една фигура в тълпата. Тя също го вижда. Носи силиконова маска на Хищника, за не се разпознае. Хищника се отправя към нечовека.
- Хищното чудовище от Пороище! Назад! – крещи Нечовек птица и отстъпва.
- Най-сетне – казва Хищника и изтраква с челюст.
- Защо си дошъл?
Хищника показва с жестове, че ще одере Нечовек птица и ще го сложи във фурната с тестото. След това вади кама.
Нечовек птица е в премеждие.
- Прибери ножа!
- Първо твойто кожа – отвръща чудовището и си намества маската. Двамата вече са прекалено близо.
Хищника е по-едър и замахва. Нечовек птица тръгва да бяга, наметалото му се вдига и е разпорено. Той прави опит да полети, но аеродинамиката му е нарушена. Надава яростен крясък и атакува десницата на врага. Оръжието е избито и ранява девойка. Тя изпуска баничката си.
Схватката продължава зле за Нечовек птица, когато се произвежда изстрел. И още един. На заден фон патрулиращ полицай е слязъл от коня си и използва личното си оръжие. Хищника кърви. Умира, преди да набере кода за самовзривяване.
Нечовек птица провежда разговор с полицая.
- Имах го – убеждава го.
- Не, аз го имах – отвръща стрелецът и търка оръжието си.
Тялото на убитото чудовище лежи неподвижно. Маската му бива премахната. Нечовек птица поглежда, спомня си и с ужас я слага отново.
Полицаят казва:
- Момчетата идват. Ще се погрижим за ранените в тълпата. И за него – посочва тялото.


Нечовек птица остава прав. Зад него слънцето изчезва.
- О, братко!



Нечовек птица в атака
# 4 Крахът

Нечовек птица се мотае около детска градина. Заменил е наметалото с шлифер. Носи тъмни очила. Държи ръцето си в джобовете и нервно се оглежда. Обедният вятър глади наболите косми по лицето на мистериозника.
Децата са се разпръснали на двора и се занимават с глупави игри. Едно момченце пълни кофичка с пясък и се изпишва в нея, друго яде камъчета, а трето седи върху някакви железа и си въобразява, че направлява кораб.
Нечовек птица хвърля разсеяни погледи наляво-надясно, но всъщност внимателно следи всяко едно дете. Какво иска той?
Приближава се до оградата, където момиченце подскача на въже.
- Хей ти!
Детето извръща глава към дрезгавия глас.
- Не се обръщай. Продължавай да скачаш.
- Кой си ти?
Докато говори, странникът гледа някъде в далечината. Или поне това показват лъжливите му очила.
- Трябва да дойдеш с мен. Веднага.
Момиченцето вече е оставило въжето на земята. То стои безмълвно и после побягва към госпожата.


- Какво има този път, Синди?
- Един чичко стои отвън.
- Той плаши ли те?
- Да.
- Къде точно стои?
Детето сочи с ръка по посока на Нечовек птица. В този миг учителката вижда как мистериозната фигура тръгва да бяга.
- Някакъв изверг обикаля отпред, Али! Върви го виж, може да е ексхибиционист.
Али, дежурен сотаджия докосва палката си и се затичва след човека с шлифера. Спипва го зад едни храсти в близкия парк.


- Имай милост! – крещи Нечовек птица, с което показва изненадваща слабост. Може би залага словесен капан.
- Какво правеше при децата?
- Храната им. Исках да ги предупредя. Те ще имат диария.
Али вадя палката си и замахва. От силата, с която нанася ударите, палката се огъва като камшик в ръцете му.
След първия удар Нечовек птица не е способен да се съпротивлява.
След втория той вече не е това, което беше.


След петия той не е.


На следващия ден нискотиражен вестник публикува снимка на затворена за неопределено време детска градина. Никой не знае кой е допуснал месо с изтекъл срок на годност в кухнята. Никой не знае кой е собственикът на окървавения шлифер, захвърлен в кофа за боклук.
Никой няма да разбере, че Али се е прибрал вкъщи онази вечер, напил се е и отново е крещял на гласовете в главата си.

[Admiral General Hurf]

Ебаси филма.

[Deprivd]

ама кво е тва

[vasito]

БАСИ ИМЕТО ми звучи толкова далечно познато не е истина. Кво е тва бе?

[The Arrow]

dafaq is this topic about

[RogueSpeed]

WTF ? Кой има такава странна фантазия, че да напише подобно нещо

[VALEN7INVS]

никога няма да ви кажа

[Deprivd]

Е АРИ ВЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ

[Creator_]

Нечовек-птица ще се завърне в петия епизод от поредицата, намерил нови приятели в лицето на Принц Прилеп и Княз Гълъб. Те никога не спят.

[Gwynbleidd]

търся нечовек птица в премеждие

they are birds that think they are fish.

[Deprivd]

и пойната им песен ще пребиде в дълбините на морето

[kaboom]

Колкото е тъпо, толкова и ми е забавно. Самата идея да се съчетае нечовек с птица е гениална!!

[Creator_]

нали! идеята за името, мисля, дойде отдавна от Ледник, а аз се инспирирах и развих персонажа.

мисля, че човек-птица е някакъв литературен образ или мотив в нашата народна литература...

[denik]

Методи, Методи, Методи..