Форум на PC Mania

Оня ден в училище започнах да пиша нещо, дето ми дойде. В последствие след малко обработка го завърших, но стана нещо като средата на глава от по-дълго произведение. Разбира се, се сдоби с начало, но още е в хартиен вариант...ако някой има интерес може да го препиша.
бтв: Придържал съм се към правописните норми на българския език максимално...уви има си грешчици. Нищо фрапантно надявам се.
едит: Очевидно изплагиатстваните имена и сходства бяха неизбежни...Налага се да разнообразявам въображението си с вече измислени работи. Виско подлежи на преработка.

Докато във Високата кула се решаваха въпроси, намилаха мекици с мляко и се правеха други важни царски занимания, Остромир беше ангажиран с не дотам приятната задача да навигира в тесните улички на Предградията в търсене на Тиквата. Хората бяха невероятно неучтиви и беше почти невъзможно да се ориентираш в лабиринта от заплетени пътчета, открити септични ями и всякакви други препятствия. На всичкото отгоре предишната вечер беше валял дъжд и в продължение на 8-9 часа пътищата бяха имали възможността до толкова да се напоят с вода, че всяка стъпка за средностатистическия гражданин означаваше потъване, спиране и измъкване, последвано от още едно такова. След приятно кално трамбоване на половината град, пред Остромир изникна голямото плашило с глава от тиква, висящо на бесилка. Интересната композиция, наричана от кръчмаря изкуство, отбелязваше мястото за събиране на цялата измет на Атласието, 2-3 престъпни картела, гилдията на крадците и от 10 до 17 неприемливо пияни селяни-биячи, постоянно налагащи се в задната част на кръчмата. Всъщност мястото беше толкова популярно, че дори в земите на елфите се носеха легенди за това как градската стража я е страх да влезе вътре. Остромир разбира се нямаше такива проблеми, тъй като беше твърдо решен да се срещне с мистериозното джудже. Благодарение на Ардран загубата на коня беше компенсирана. Поради важността на задачата си той имаше право да вземе кон, от когото пожелае и един беден фермер по пътя беше временно лишен от кобилата Плошка. Двамата приятели пристигнаха с ден преди плануваното и Главата побърза да отиде да прибере наградата си, оставяйки Остромир да свърши своите задачите се. Разбира се щяха да пият по бира по-късно, но засега Ветрогонецът беше щастлив, че е загубил опашката си. Тук беше опасно за магове, тъй като простолюдието като цяло ги ненавиждаше. Магистрите се смятаха за „вещери“ и „демони“,а това напрежение често водеше до конфликти, печелени разбира се от горките дискриминирани магици.
Според първоначалния план, Остромир щеше да отседне в Тиквата за вечерта, а на следващия ден щеше да отиде на срещата. Разбира се такова нещо като първоначален план никога не се случваше в живота и още с влизането си, ездачът без кон привлече неприятно голямо количество внимание. Трима наркобоса го изгледаха на кръв, двама пияни биячи станаха от масите си, а около десетина курви се притекоха да предлагат услугите си. От последните две групи влезлият не се притесни особено, но наличието на едри престъпници в таверната малко го разтревожи. Така или иначе той продължи навътре, стигайки до една сервитьорка толкова оскъдно облчена, че почти се забелязваха протърканите й долни части.
-Хъм, добър ден...Дали ще е възможно да остана за вечерта?
-Няма проблеми, сладък. Конче ше прибираме ли?
-Не. Пеша съм.
-А някакви... специални услуги ще изискваш ли? - сервитьорката се натисна толкова близо до него, че младежът почти щеше да отстъпи назад,
-Ами имайки предвид това скупчване на сифилисна гмеж, мисля да пропусна. Мерси все пак...
Момичето остана леко разочаровано, но без много уговорки се спазари за цената и тръгна да покаже стаята. Не успя да стигне заветната си цел обаче, защото един пиян бияч я пресерещна. Избутвайки я грубо, набития индивид със слята вежда замахна към Остромир с идеята да го цапардоса право в главата. Причината според сивото вещество под дебелата кратуна беше, че това е „неговата сервитьорка“ и „ник'ви брадати тъпани нямат право да й говорят“. Ударът пропусна целта си с около половин метър, но Остромир реши да не отговаря по никакъв начин.
-Виж приятел, нямам претенции към сервитьорката ти, а и нямам желание да се бия с... почерпен. Нека просто се разминем.
Още преди да е свършило изречението, един дядо се беше покрил под масата, очаквайки масовия бой, който щеше да избухне всяка секунда. От масата на наркобосовете пък, стана един кльощавичък, мургав индивид и измърмори нещо от труда на:
- Ни гвори т'ка на Глък. Хащайте го момче'а.
За отрицателно време от някъде изникнаха още подпиинали биячи и забързаха крачка в посока новодошлия. Остромир започна да обмисля варианти и почти без да се усети се озова пред кръчмата биейки се с няколко бройки от нарко-горилите. В Плъдин, пощальонът беше придобил невероятни умения в ръкопашния кръчмен бой в тежка категория и без проблеми размаза носа на г-н Глък. Последваха още няколко точни удара, които свалиха на земята глупавичките приятели на господина. Ако в онзи момент царят се бе вгледал от своя прозорец щеше да забележи комичната гледка на един средно-развит младеж размазващ от бой цяла група биячи.
„Забавата“ беше грубо прекъсната от един отряд стражи. Ако човек погледнеше групичката би казал, че отиват на фронта, но всъщност те така си ходеха от страх. По сметките на един известен математик в Борхат, в столицата се падаха около три ками, четири шишенца отрова и седем метателни брадвички на глава от населението, а дебелата метална броня осигоряваше известна защита. Един от стражите, подозрително приличащ на тиранозавър в метален вариант, излезе напред и с лека досада извика:
- Всеки, който окаже съпротива ще бъде третиран като враг, всеки, който удари, ще бъде наръган. Всички да останат по местата си, а господата в средата да заповядат с нас.
По-голямата част от тълпата изчезна за секудни. Останаха повалените биячи, Остромир и трима дядовци, които просто не можеха да избягат толкова бързо. Единият страж се разсмя на старческия спринт и подхвърли стар тъпизъм за Скарторските гепарди и старите хора.
- Господине, арестуван сте от Прегродската стража по обвинение за нарушаване на обществения ред. Ще престоите два дена в ареста, след което ще бъдете пуснат, ако платите нужната глоба. За налягалите господа важи същото, уви, тях ще трябва да носим.
- Разбирам, че просто си вършите работата, но тия полу-трупове ми налетяха...Не съм искал да се забърквам в нищо!
- Да бе, те всички така разправят. - разсмя се един от отряда.
- Вижте имам важна среща утре вечер, не мога да я пропусна. Не можем ли да измислим нешичко...
"Нещичкото" разбира се включваше даването на солидно количество монети на офицера предвождащ омиротворителите. Това остави Остромир с около 40 лири. Те му стигаха да покрие разноските си за спане и закуска, но го оставяха абсолютно разорен. Настроението на плъдинецът се развали. Реши просто да изчака Ардран и да решат заедно какво е най-добре да направят. Пощальонът почти беше решил да сподели цялата си история с по-възрастния маг. Това съвсем не беше лоша идея, тъй като наистина Главата беше най-надежният човек, който Остромир беше срещал от времето на схоластика при който бе живял в юнушеските си години. Останалата част от деня прекара в спане. Костите му бяха забравили приятното усещане на легло от всичкия път и нощуване на открито, а и докато седеше буден усещаше глада по-силно.

Първо, да те поздравя за желанието и старанието, което си положил, за да сътвориш разказчето и искам да подчертая, че забележките са конструктивни. Значи, не можеш да си позволиш такива груби правописни грешки, на няколко пъти забелязах, както и пунктоационни, щом си решил да пишеш разказчета. Ти предупреди, че трябва да се дооправя, така че приемаме, че ще е в добър вид Другото, което е : Щом си решил да бъде фентъзи роман, придържай се към стила, описание и исказ. Създавай прелюдие преди действието, за да подготвиш читателите и да им заредиш една картина в главите, да са в твоя свят и да вникнат. Примерно случая със сервитьорката, можеше да опишеш кратка сцена как "бияча я гледа напрегнато" или каквото си избереш и решиш. Не че не може да се приеме изненадваща ситуация, но при кратък разказ, това е витално. Предполагам си чел фентъзи романи, щом си се вдъхновил, виж как пишат авторите и колко магическо изглежда. Постоянно ни водят в приключението за ръка. И последното нещо, което трябва да подобриш задължително - огромния набор от думи - синоними и сложен изказ, но подходящ. Четенето на книги, много помага за това Иначе евала, може и началото да сложиш да четем. Продължавай така, та и ние да имаме един световно-известен писател във фентъзито

Мерси за критиките, приемам липсата на хейтване за хубаво нещо и тия дни ще преработя и препиша хартиената част от писанията. Идеята не е да е кратък разказ м/удругото. По-скоро кратък роман. За свое улеснение даже направих една карта, малко бекраунд история ала-бала. Смятам, че се получава прилично.

Супер. Сложи тука нещо като си готов, да четем Пък и защо не се свържеш с някоя издателска къща, ако мислиш, че заслужава. Нищо не губиш.

Добре пишеш. Но кратък роман няма. Ще да е повест Продължавай, стана ми интересно. А също така можеш да фърлиш око и на моите разкази Качил съм ги тук, в творческяи форум, трилогия "Съдби"

@doggymien4o Четa трилогията ти, много интересно, но съм доста в началото. Общо взето докато не пиша, чета
@Raikon Не мисля, че драсканиците ми имат някакво бъдеще...
Така или иначе ето началото на повестта/романа/уотевър. Малко предистория...абе въобще "голямата картинка".

Предговор...
...или онази важна част от историята, без която не може.

Тъмните острови. Мистериозно място, смятано от хората за люлка на всичко що е зло – независимо дали е стерилен бивол или просто косъм в супата. Това което повечето не знаят обаче е, че освен на злото, Островите са и люлка на цивилизования живот. Преди стотици хиляди години там се появили първите елфи. Някой смятат, че дългоухите са дело на Създателите, други, че са били маймуни, научили се да използват палеца си (на че рационално мислещ човек би повярвал това...нали), но е факт, че елфите отплавали за бреговете на Фарлонгрия и там основали свое кралство.
Цивилизацията им процъфтявала в продължение на хиляди години, но случайно се натъкнали на втора голяма цивилизация. Малко по-ниски хуманоиди с къси уши и тъмни отенъци на кожата. Елфите не го подозирали, но всъщност били изключително расистка раса и не минало много време преди да избухнат войни за надмощие. Жителите на Западния континент нямали осебено желание да воюват,но въпреки това войните се проточили 100 години и станали популярни като Векът на Презрението. Пожарът на войната, който горял по земите на двете раси, повлякъл и други съчки в своитеп ламъци – троли, гноли, джуджета. Милиони жертви от десетки поиколения. Но докато всички се били скопчили в безмислените си конфликти, на Островоите нещо кипяло, нещо идвало
Може би някога наричани елфи, вече превърнали се просто в „Другите“. Тези същества имали претенции към целия познат свят и не се притеснявали да ги изразят открито. Тъмните атакували раздираните от конфликти държави и расите били принудени да се обединят под един флаг и да нанесат удар на нвоата заплаха. Удар, който ще отърве света от това зло завинаги. Арзан Обединителят повел армиите на елфи,хора и джуджета срещу пълчищата на Тъмните и смачкал съпростивата им, отблъсквайки ги обратно на Тъмните острови.
Бил подисан Договорът на Варле. Настанал мир и расите си помагали взаимно в иемто на просперитета на Светлината. Крале, царе и царици се раждали и загивали, а съюзът се променил, изродил дори. Корпуция и жажда за власт се загнездила в сърцата на управниците. Недоволен от състоянието на царствата цар Прегрод повел верните си хора на изток към Атласието. Там основал нова държава – човешко царство на свобода и културен разцвет. В знак на добра воля, Прегродците също се обвързали с Договора, но страняли от останалите царства и помагали само ако от тях се изисква изрично.
Минали стотици години, известни като Вековете на Разцеплението и нова буря се заформила над Тъмните острови. Армиите на Другите били свикани отново и Втората експанзия стартирала. Под безмилостните удари на злото попаднали елфите от Варлонгрия, но цар Леог III Предателят, отказал Прегродска помощ на своите съюзници. Западните народи съумяли да отблъснат атаката и пълчищата същества, водени от Другите, обърнали поглед към Атласието и Прегрод. За 3 седмици завзели целия Свят лес и човеците били принудени да построят защитен вал около новопоявилата се „Черна гора“. Фортовете Драган и Митан защитвали огромната стена, издигната от Магистрите само за няколко месеца. Магия, мечове, 5 метров каменен зид и хиляди човешки животи сега защитавали Прегорд от пълното му поглъщане от сянката.
Народите заживяли в мир, отказвайки да окажат каквато и да е подкрепа на бивишите си съюзници. Всички говорели за Прегродците, наричайки ги „отцепници“ и „предатели“. Омразата се загнездила между границите на хора, джуджета и елфи,а жителите на Атласието едвам одържали цялостта на царството си под безмилостните напъни на Другите.

Бях позабравил за този си "проект", но дните в училище стават болезнено дълги и често ги оплътнявам с малко писане Преписах и попромених началото и ето я завършената Първа глава!

I Глава
Нещо започва, нещо завършва

Остромир яздеше бавно по прашния път, мислейки за събитията от изминалите няколко дена. Ако някой бе погледнал към самотния ездач онзи ден щеше да види младеж, около 25 годишен, с дълга черна коса, умен поглед, но небръснато омърлушено лице. Предполагаемият наблюдател обаче, по-скоро щеше да бъде привлечен от друго – на колана на конника висепе странен на вид меч. Популярен сред войниците като гладиус, широкото плоско острие някога бе принадлежало на имперски страж от Варлонгрия. Елфическо оръжие в степта – голяма рядкост. Но да оставим меча на страна – той несъмнено щеше да вземе важна роля в близкоо бъдеще, но засега мястото му бе плътно прибран в ножницата.
В главата на облечения в черно-кафяви дрехи пътник за пореден път прехвърчаше преговор – обстоен преглед на всеки елемнт от заформилата се загадка.
...

Преди да потегли, Остромир работеше като пощальон. Изключително недоволен такъв – целия си живот беше мечтал за нешо повече, но единстветното, което съдбата му даряваше беше скучен селски живот. Обикаляше улиците на Плъдин, доколкото те съществуваха, и раздваще пратки на съселяните си. Не познаваше майка си, а баща му беше изчензал преди около 10 години, оствяйки след себе си една колиба, породест кон и ковчеже с меча, за който вече говорихме. Абсолютно всички други имоти бяха иззети от жадното за средства царство под предлог, че „липсва пълнолетен наследник“. Остромир жиееше при един стар схоластик, който успя да образова младежа и да му даде някои основни насоки за жиеотс, но веднага щом започна работата в пощальонския офис, младият мъж се премести в колибата в покрайнините на селото. Минаха години и в един най-обикновен леко дъждовен ден му остана едно последно пликче в дъното на торбата. За своя изненада откри, че плика беше адресиран за него самия.
Всичко бе написано с равни руни, очевидно ръкопис на джудже. Остромир прибра писмото, сбогува се с колегата си Олег и препусна към колибата. Вратата на бараката се отвори и запъхтяният пощальон, отново небръснат, влетя вътре. Седна на кревата и разтвори плика внимателно. Висококачествената кожа от бизон беше приятна на докосване. Поради някаква причина седналия мъж направи аналогия с извивките на една местна курва наричаща себе си Духла, но успя да прогони тези мисли от главата си относително близо – но все пак трябваше да признае, че Духла малко приличаше на бизон. Вътре намери две банкноти по 100 лирика, Древната парична единица се печаташе вече 2000 години само и единствено от джуджета. Освен банкнотите имаше и листче с кратко , ясно руническо послание:
„За Остромир, син на Владимир Ветрогонеца“ - четящия преглътна, само близки приятели на баща му знаеха истинското му име.
„Не ме познаваш, но баща ти знаеше, че може да ми се довери, можеш и ти. Трябва да се срещем. След 7 дена в Обесената тиква по залез слънце. Бъди там.“
Подпис, разбира се, липсваше, но в първия момент Остромир не помисли за това. Обзе го вълнение, почуда и съвсем лек отенък на страх. „Обесената тивка“ - кръчма в Прегрод. Послание от джудже, богато, може би банкер. Възможен приятел на баща му, а и може би знаеше къде е отишъл изчезналият мъж. Решителност обзе младежът и той с треперещи ръце се навдигна от ревата. Направи две крачки напред и се наведе. Пред него се озова заключен месингово ковчеже. „Щрак“ и ключа се завъртя, откривайки блестящото острие на бащиния гладиус под капака. Остромие грабна удобната дръжка и развъртя меча. Така и не беше имал възможност да се научи как да го използва, но може би щеше да е полезен. На дъното лежаха и черно-кафяви дрехи. Къси, прилепнали бойни панталони от черен плат с кафяви пришивки от кожа, къса туника от елфически платове в кафяво с герб в средата, изобразяващ голям озъбен вълк с два големи кръста встрани и дълго тъмно наметало от груба вълна. Остромир прилежно подготви дрехите си за път, затвори капаците на прозорците и легна да събира сили за предстоящото пътуване. За добро или лошо, вълнението беше открило скучния селски живот на младежа.

...

Нищо ново не изникна от поредния преговор. Изглежда мистерията щеше да се разкрие най-рано след 6 дена в столицата.Пътят между Плъдин и Прегрод отнемаше около 6 дена и изглежда тайният приятел знаеше това, оставяйки точно 7 дена до срещата. На следващата сутрин, облеченият в завещаните дрехи Остромир беше тръгнал от своята колиба, напълно оборудван за пътуването. Сякаш беше очаквал, че ще тръгне нанякъде, но не беше повикал никого със сесбе си. Не знаеше какво е естеството на поканата и не искаш да се доверява на никого за сега, а и обикновено пътищата до столицата бяха чисти и безопасни. Уви, „обикновено“ не беше достатъчно често, тъй като зоркият поглед на ездача забеляза стъпки от дузина пешаци, очевидно не кралски стражи, но въоръжени с леки мечове и лъкове. Това веднага се забелязваше по изпуснатите стрели и отпечатъците от остриета по глинестия път. Остромир подозираше,че това са бандити, чакащи в засада някоя процесия или друга голяма клечка. Обзе го лек страх и постоянно държеше ръката си на кожената дръжка на меча, но не забави ход нито за секунда.
До края на втория ден следите се загубиха и Остромир успя дори да поспи малко едната нощ. Самотния пътник прие, че ги е подминал и почти беше забравил притеснителните стрели, когато бандата напомни за неоспоримото си съществуване. Стени от стрели засвистяха от ръбовете на скалите край пътя. Без да губи нито секунда, младежът издърпа острието от ножницата и светкавично скочи от коня, прикривайки се зад друга ниска скала. Породестото животно бе пронизоано от стрела в слепоочието, превръщайки се в поредното прикритие. На около 4 метра от него стрелците възобновяваха стрелбата си, а пощальонът беше приклещен зад прикритието си, вкопчен в идеята, че стрелите няма да минат през скалата. За негова изненада, времето сякаш забави ход и почуства някаква сила дълбоко в себе си. Междувременно двама леко въоръжени мечоносци се бяха затичали в посоката на мъртвия кон. Приливът на адреналин, обаче, беше прекъснат от гръм. Нищо необичайно – сезонът бе доста дъждовен, проблемът беше, че на небето лиспваше всякаква облачност. Наострените Остромирови уши чуха викове, разтворените му ноздри помирисаха изгоряла плът и той леко се навдигна, точно на време, за да види ак във все още живите стрелци се врязва огнено кълбо, после второ, трето и скоро стрелбата секна напълно. От разнасящия се пушек бавно се приближи брадат мъж с гола глава, около 40 годишен, с широка усмивка, разкриваща перфектно подредените му зъби.
-Проблем ли имаш или просто си почиваше там отзад? - попита непознатия, докато помагаше на Остромир да стане – Ардран Главата, на вашите услуги, Магистър на магическите науки, родом - от далечния Юг, по настоящем – никъде определено.
След като се изтупа Остромир също се представи подобващо:
-Остромир, син на Ветрогонеца, от Плъдин. Преди да кажеш нещо друго ще те попитам две неща – първо, защо по дяволите се казваш Главата и второ какво правиш посредата на нищото, точно в момента, в който ми сритват задника?
Магът носеше цветни, къси дрехи с късо наметало. В ръката си държеше дълга тояга с кристал в края, а на гърдите си имаше избродирано опростено изображение на светещо око.
- Ами, в Кръга на маговете ми викаха Главата, понеже ми е голяма...главата. Иначе ме изпрати градската стража на Прегрод да разледвам ей онези изгоряли приятели. - с лек жест посочи овъглените трупове – изглежда спестих малко работана някой от вашите отряди.
-Ами, наъде потегляш сега в такъв случай?
-Към Прегрод, трябва да си прибера наградата и да докладвам на капитана.
-Чудесно! Ако нямаш против компанията ми, можем да пътуваме заедно.
Така и се случи. Остромир реши да не споменава причината за пътуването си, но магът въобще не попита. Оказа се, че Ардран е бил изпратен от Конфедерацията със специална задача. Охранявал някаква важна пратка, но щом пристигнал решил да поостане. Истинската причина за пребиваването му на север е огромната разлика в стандарта на живот – със заплата си от Скар'тор тук можеше да живее година в нелоши условия.


След като прочетох всичко от начало, забелязах колко грешки съм допускал при преписа. Позакърпих това-онова, но все пак има доста пропуски. Извинявам се и мога да ви уверя, че не е от неграмотност (или не изцяло), а от бързината.