Пичове, и на мен ми е мн мъчно за хартиеното издание.
През уикенда рових из тавана за нещо и неусетно залепих до голям дървен сандък, пълен с изданията на РС Мания; че като потънах в него, откарах поне четири часа; даже май прихванах хрема, понеже са ми спряни радиаторите на този таван.
Ега ти кефа, изпаднах в булото на темпоралната хипноза, пренесох се във времената на първия си досег с Това Велико Издание!
Е, знам, че това време няма да се върне, но искрено благодаря на небесата, че са ме дарили с това приятно усещане!

Нема таа, нема онаа.