стихотворение
Публикувано на: 02 Сеп 2010 13:24
Разговор през телената мрежа
Tи си убиец, аз знам, но остани да поговорим малко за живота!
Сега съм в плен. Животът за теб е някаква прищявка тъпоумна...
Аз знам, ти си убиец, но остани да поговорим малко за живота!
Сега съм в плен аз искам нещо да те питам - Ти женен си и имаш дете.
И аз едно дете прекрасно имах, но като теб някой го уби!
А твоето в Америка е живо, то пита майка си - Мамо къде е татко? -
а, тя не смее да му обясни - за първи път пред своя син мълчи.
Тая нощ края телената мрежа ти пак вървиш. С топла кръв,
бележи алени следи, тъй както на влакче се нареждат и изкомандва
„На лево!” - и ги уби. Очите им прогледнаха, видяха те звездите на Москва.
И аз и ти сме двамата войници. Трепериш ли убиецо?
Отговори на своето дете, а после пред цялото човечество, че корейският народ победи!
Tи си убиец, аз знам, но остани да поговорим малко за живота!
Сега съм в плен. Животът за теб е някаква прищявка тъпоумна...
Аз знам, ти си убиец, но остани да поговорим малко за живота!
Сега съм в плен аз искам нещо да те питам - Ти женен си и имаш дете.
И аз едно дете прекрасно имах, но като теб някой го уби!
А твоето в Америка е живо, то пита майка си - Мамо къде е татко? -
а, тя не смее да му обясни - за първи път пред своя син мълчи.
Тая нощ края телената мрежа ти пак вървиш. С топла кръв,
бележи алени следи, тъй както на влакче се нареждат и изкомандва
„На лево!” - и ги уби. Очите им прогледнаха, видяха те звездите на Москва.
И аз и ти сме двамата войници. Трепериш ли убиецо?
Отговори на своето дете, а после пред цялото човечество, че корейският народ победи!
