Форум на PC Mania

ЗАВЕТЪТ НА РА






През Палеолитната Ера, Сахара и долината на река Нил са били дълеч по-различни от тези, които познаваме днес. Сахара не е била съставена от пясък, а от обширни степи, в които са се намирали растителност и храна в изобилие. Този период достигнал своят край преди около 30 000 години преди новата ера. Тогава климата започнал да става все по-сух и горещ, вследтсвие на което степите започнали бавно да се свиват и хранителните запаси да намаляват значително. Периодът бележи началото на промяната от ловуване към земеделие. Хората са били принудени да мигрират по-близо до долината на река Нил. Там започват да се развиват нови култури и индустрии, като например създаване на инструменти за дялане на камъни и изграждане на по-съвършенни постройки.

Животът на древните египтяни бил къс и труден. Голяма част от новородените деца не оцелявали през първата си година. Нивото на смъртност при тях било изключително високо, както и смъртността на жените при раждане. На децата се гледало, като на благословия от боговете, ако успеят да преминат през първата си година.




****


Горен Египет 29 000 преди новата ера.

Слънцето бе застанало в най-високата си точка на небето и обсипваше долината под себе си със жарките си лъчи. Житните стръкове в нивята бяха застинали неподвижно. Нямаше и помен от ветрец. Жените от селцето се бяха събрали около малката схлупена къщурка до брега на реката. Цареше суматоха, тъй като младата Хатшет раждаше. Всеки път, когато някоя от жените раждаше, това се превръщаше в огромно събитие, в което всички взимаха участие. Някои от мъжете пълнеха кожени мяхове с вода от реката, други изпълняваха ритуални танци около мястото, където се състоеше раждането. Жените пък изпъляваха ролята на помощнички и осигуряваха всичко, от което се нуждаеше родилката. Единственият мъж, на когото се позволяваше да присъства на събитието бе жрецът на селото, който монотонно напяваше различни тантри и молитви за здраве.
Небето се бе обагрило в кърваво червени нюанси, придружаващи потапящото се зад хоризонта слънце. Откъм колибката прозвуча детски плач. Жрецът се подаде изпод кожите, покриващи входа и пристъпи напред. В ръцете си държеше новородилото се пеленаче. Настана мълчание.
- Радвайте се хора! Боговете ни дариха със здраво момче! – тържествено се провикна старият жрец и повдигна детето над главата си.
Радостни викове и ликуване изригнаха от събралото се множество. Всеки потупваше унемелия от радост Амхен по рамото и го поздравяваше за новороденият му син. Жреца даде знак на Амхен да го приближи. След като застана до него, старецът внимателно му подаде бебето.
- Как ще бъде назоваван от сега нататък? – попита жреца.
Амхен погледна невръстния си син, целуна го по челото, след което извика гордо:
- Амун! От днес ти ще бъде назоваван Амун!
- Сега влез и виж жена си Амхене, и нека боговете ви закрилят!



****



Джим Макарти: Ние сме начинаещи, що се отнася до разбирането, на това как бе осъществен контакт с Ра. Единствено чрез процес на опит и грешка, сесия след сесия, успяхме да разберем как да поддържаме нашият инструмент, Карла, във физически, психически и духовен план. Бяхме толкова развълнувани от контакта с Ра, че отначало правехме по два сеанса на ден, но след това осъзнахме, че тези процедури се оказат твърде изтощителни за Карла. Намалихме сеансите до един за седмица, което ни позволяваше да се подготвяме много по-добре за следващия, което по всичко изглеждаше, че бе наложително.

Голяма доза мисъл се влагаше в задаваните от Дон въпроси през всяка от сесиите. Всеки от нас допринасяше с идеи, но по-голямата част от запитванията бяха постигнати от Дон, благодарение на годините си опит с разследването на контактуващи хора с извън земен разум.

Ставахме рано сутрин, закусвахме, след което предпримахме серия от стъпки, които най-добре биха ни помогнали за осъществяването на контакт. Правех по половин часов масаж на гърба на Карла, за да отпусне мускулите и ставите си преди всяка от сесиите, защото тя трябваше да бъде абсолютно неподвижна в продължение на час и половина. След това медитирахме, за да повишим нивото на хармония между нас, и за да обединим желанията си в едно желание – да осъществим контактът с Ра.

Преди да започне сесията, Карла биваше поставяна на легло, покрита с бяло одеало и бяла кърпа на очите. След това закачахме три записващи устройства, в случай, че едно или две от устройствата се повредеха. През това време Дон подравняваше масичката, на която бяха поставени чаша със светена вода от лявата страна, следвана от Библията в средата, купичка с тамян и бяла купа с бяла свещ от дясно, както бе препоръчано от Ра. След като Дон запалеше свещичката и тамяна, той и аз обикаляхме около леглото и повтаряхме думите, с които започва всеки контакт.


15 януари 1981 година. Сесия първа.



Ра: Аз съм Ра. Приветстваме ви с любовта и светлината на нашия безкраен Създател. Ние общуваме сега.


****

Супер! Идеята и сюжета са интересни и освен това стила ти на писане е много добър. Искам да видя още!

Мерси братле, радвам се че ти харесва. Сега малко да позаплета схемата.




***


Бяха изминали петнадесет години от раждането на малкия Амун. Предстоеше му важно събитие, което щеше да промени коренно неговия досегашен живот. Момента беше назрял, момчето да се превърне в мъж и да заслужи привилегията да бъде пълноправен член на обществото. Амун копнееше за този момент от години. Бе прекарал целия си съзнателен живот в подготовка за това. Когато бе едва на шест години, той вече бе усвоил техниката за дялането на дървени и каменни сечива. Знаеше кой вид камък е подходящ за връх на копие и кой за острие за рязане. На седем, познаваше всички видове растения и лековити билки, както и тяхното въздействие. Прекарваше доста време с майка си, която го посвещаваше в изкуството на приготвяне на целебни отвари. От всеки ловец се изискваше да знае как се приготвят такива отвари, за да може да помогне при положение, че някой бъдеше ранен по време на лов. На десет, Амун придружаваше баща си и останалите мъже от селото във всеки лов. Изучаваше поведението на дивите животни с интерес. Баща му го учеше да се отнася с уважение към всичко живо и да бъде в хармония със заобикалящата го природа.
- Виждаш ли света около теб, сине? Той ти предоставя всичко, от което някога ще имаш нужда. Но за да можеш да го вземеш, ще трябва да се вслушаш в думите, които ти нашепва той. Когато научиш неговия език, ще прозреш мъдростта, на която те учи всеки ден. – обясняваше Амхен на сина си.
- Но татко, аз не чувам нищо освен крякането на жабите в трастиката и жуженето на мухите покрай лицето ми. – отвърна с недоумение младия Амун, като въртеше главата си в различни посоки, надявайки се да чуе нечий глас.
- Това е защото все още се опитваш да го чуеш със ушите си, а не със сърцето и главата си.
- Как да направя това?
- Ще се научиш с времето, сине. Дори и да не чуваш гласът му сега, той със сигурност чува твоя.


****


15 януари 1981 година. Сесия първа.


Ра: Аз съм Ра. Не сме говорили през този инструмент преди. Трябва да изчакаме преди тя да бъде прецизно настроена, докато изпращаме тесновълнова вибрация.

(две минутна пауза)

Ра: Аз съм Ра. Този инструмент се съпротивлява на нашия контакт. Молим за вашето търпение, тъй като ние сме сложни за възприемане през този тип канал. Въпреки това, ние можем да добавим известно измерение към вашето разбиране.

Сега ще се радваме да опитаме да говорим по всяка тема или въпрос, който съществата от тази стая имат потенциала да зададат.

Дон: Имате ли определена цел, и ако имате такава, бихте ли ни дали информация каква е тя?

Ра: Аз съм Ра. Ние общуваме сега. Ние, също като вас, имаме своето място. Ние сме тези от Любовта и Светлината. Ние сме тези които сме Законът на Единството. В нашата вибрация полярностите са в хармония, сложностите са опростени и парадоксите имат своето разрешение. Това е нашата същност и цел.

Ние сме от дълго време на вашата планета и служихме с различни степени на успех в предаването на Закона на Единството на вашите хора. Обходихме вашата Земя. Видяхме лицата на вашите хора. Открихме, че това не е ефикасно. Въпреки това, почуствахме огромна отговорност да останем в капацитета си на отстряняване на изкривявания на това, което наричате реалност. Ние ще продължим да правим това, докато вашият цикъл бъде завършен подобаващо. Ако не този, то тогава следващия. Ние не сме част от времето, така че можем да бъдем с вас през всяко от вашите времена.

Това дава ли ви достатъчно информация, от която да извлечете нашата цел?

Дон: Да, благодарим ви.

Ра: Аз съм Ра. Оценяваме вашите вибрации. Имате ли друг въпрос?

Дон: Чувал съм името „Ра” от египетския фолклор. Имате ли нещо общо с този „Ра” по някакъв начин?

Ра: Аз съм Ра. Самоличността на вибрацията Ра е нашата самоличност. Ние като група, или това, което бихте нарекли социален комплекс, осъществихме контакт с раса от вашия планетарен вид, която вие наричате „Египтяни”. Други от нашата плътност, по същото време осъществиха контакт в Южна Америка, и така наречените „Изгубени градове” бяха техния опит за допринасяне към Закона на Единството.


***

Добреее, чакам продължението

Амун лежеше върху меката трева и бе вперил поглед в осеяното от звезди небе. Беше неспокоен, защото идващата зора му вещаеше тежко предизвикателство. Младежът бе прекарал целия си ден в майсторенето на нов ловен нож, който трябваше да вземе със себе си в предстоящото му изпитание. Изработването на надеждно оръжие за лов беше част от това изпитание, но Амун все още не го знаеше. Те първа жрецът щеше да го одобри или отхвърли, от което зависеше дали кандидатът ще бъде допуснат да прдължи.

Огромната кървава луна плуваше бавно и непоколебимо по звездния небосклон. Свежият бриз, идващ от реката галеше нежно върховете на житните стръкове. Амун се бе унесъл в дълбок сън. Очите му нервно се стрелкаха в различни посоки изпод затворените му клепачи. Дишаше тежко, сякаш някой го душеше на сън. Ръцете му ровеха в пръстта. Миг по-късно Амун отвори очи и моментално скона на крака. По лицето му се стичаше студена пот. Оглеждаше се нервно. След като се увери, че няма никой покрай него, той хукна със все сили към селото.


****


15 януари 1981 година. Сесия първа.

Дон: Бихте ли ни дали представа какво е Законът на Единството?

Ра: Аз съм Ра. Считайте, ако пожелаете, че вселената е безкрайна. Това те първа ви предстои да докажете или отхвърлите, но можем да ви уверим, че няма край за вас самите, вашето разбиране, това което бихте нарекли пътешествие към търсенето или възприятието на Сътворението.

Това, което е безкрайно, не може да бъде много, защото множеството е концепция с край. За да имате безкрайност, трябда да оприличите тази безкрайност с единство; в противен случай, терминът няма смисъл. В Безкрайният Създател има само единство. Виждали сте прости примери за единство. Виждали сте призмата, която показва всичките цветове идващи от слънчевата светлина. Това е прост пример за единство.

В реалност няма правилно или грешно. Вие сте всичко, всяко същество, всяка емоция, всяко събитие, всяка ситуация. Вие сте единство. Вие сте безкрайност. Вие сте любов/светлина, светлина/любов. Вие сте. Това е Законът на Единството.

Можем ли да представим този закон в повече подробности?

Дон: Не.

Ра: Аз съм Ра. Имате ли друг въпрос в момента?

Дон: Ще бъдете ли достъпни за комуникация? Ще можем ли да се свържем с вас в бъдеще?

Ра: Аз съм Ра. Имаме добър контакт с този инструмент, поради скорощните й преживявания свързани с транс. Тя ще може да комуникира нашите мисли във вашето бъдеще. Обаче, ние съветваме да подхождате с внимание при развалянето на канала и след това при правилната процедура за помагане на инструмента, който има, до някаква степен, нуждата да се завърне в своя комплекс ум/тяло/дух, който инструмента е подбрал за своя жизнен опит в това време/пространство.


****

Браво, чакам нататък.