За жените и компютърните игри...
Публикувано на: 02 Апр 2010 15:13
За жените и компютърните игри…
Мъжете с проблематичен (направо никакъв) интимен живот, биват по мойте наблюдения 3 вида: Първият вид са такива които имат проблем, съзнават го и се стремят всеячески да се осъвършенстват. Те осъзнават неоспоримията факт, а именно, че послединте 20 – 25 години от живота им са напълно изгубени и сега се опитват да наваксат изгубеното време. Колкото по-рано един мъж с проблеми стигне до този начин на разсъждаване, толкова по-големи са шансовете му да се оправи.
Вторият тип мъже са такива, които съзнават, че имат проблем, но не правят нищо. Те са се примирили, че на този етап от живота им нищо повече не може да се направи. Че един ден…когато (евентуално) имат скъпа кола и голяма заплата, ще имат и хубава жена, защото нали всички жени са курви.
Третият и най-изнервящ вид са тези, които не признават, че имат проблем. За съжеление мнозина от тях обитават именно този форум. В по-стари теми (които ме мързи да изровя) имаше десетки абсурдни мнения на хора твърдящи, че секса и компютърните игри са еднакво голямо губене на време. Че дали ще направиш секс или ще си удариш чикия е се тая. Мнозина подхождаха към проблема с “чувство за хумор” опитвайки се да омаловажат по този начин реалната му тежест.
В тази тема бих искал да развия въпроса от геймърска гледна точка, тъй като аз съм и вероятно ще си остана геймър. В света на нормалните хора, когато се каже геймър, повечето си представят социален инвалид, който прекарва 18 часа на ден пред монитора местейки пиксели. Дали това е така наистина? Разбира се, че не, но всичко зависи от начинът по който всеки един човек гледа на игрите. Първият (здравословният) начин е да приемеш игрите като забавление, на което да отделяш по час най-много два на ден. Личното ми мнение е, че компютърните игри сами по себе си са изкуство и то заслужава да има почитатели, които да му се наслаждават. За съжаление има и друг (нездравословен) начин на възприемане на компютърните игри, а именно като вид алтернативна реалност. Впрочем други форми на изкуство като филми, анимета, комикси, дори книгите, могат също да се употребяват като бягство от реалността. Но защо е така? Очевидно е, че човек не бяга от нещо хубаво. Това означава, че милионите млади хора по целия свят прекарващи почти целия си съзнателен живот пред монитора имат проблем с действителността си и за това искат да избягат от нея.
Защо е важно да ни върви с жените…
Според Зигмутн Фройд, 90% от неврозите при хората са на сексуална почва. Това той го е установил вследствие на наблюденията си, но от еволюционна гледна точка си има много логично обяснение защо е така. Ние сме хора, съзнателни същества и т.н., но също сме и живи организми. Хората в голямата си част се ръководят не толкова от разума, колкото от емоцийте, а емоцийте от своя страна са еволюционно приспособени така, че да осигуряват нашето оцеляване и размножаване. Така например, ако живота Ви е константо застрашен – например в условия на война, глад, природен катаклизъм, в училище и т.н. Вие ще изпитвате постоянен стрес. Това е реакция на организма Ви спрямо средата. Но тук идва нещо за което повечето хора не си дават сметка. От гледна точка на живата природата (а ние сме живи организми), ако загинете без да оставите поколение е напълно все тая дали сте хвърлили топа на 85 или на 5 годишна възраст. Така или иначе сте се провалили в задачата си да прехвърлите гените си напред в поколенията. Ето защо, дори да живеете спокоен и не застрашен живот, ако дълго време сте лишени от секс психиката Ви започва да задейства все повече и повече алармени сигнали, който се засилват с течение на времето. Колкото повече години минават, толкова по-зле става, защото Майката Природа се старае да Ви напомни, че времето Ви изтича.
Истината е, че не всички от сексуално задоволените хора, които познавам са непременно лишени от стрес и комплекси или пък са идеални хора. Това е така, защото мнозина от тях имат други проблеми. Но истина е също, че сред хората които познавам, най-уравновесени, приятни за общуване, успешни в живота си като цяло са хора (мъже и жени), които нямат проблеми в задоволяване на сексуалните си нужди.
Каквото сам си направиш, друг не може да ти го направи...
Това е съвсем вярно. В днешния демократичен и толерантен свят е наистина малко вероятно да бъдете насилствено кастрирани. За сметка на това обаче, милиони млади хора по целия свят се отказват доброволно от генителиите си в името на техния виртуален Aз. Тези хора намират в игрите предизвикателства, приключения, поле за себедоказване, каквито всъщност имат и в реалния живот, но във виртуалния е спестена болката и разочарованието.
Да бъдеш или да не бъдеш Геймър…
За мен въпроса стои така. Мога ли да бъда геймър и същевременно да имам нормален живот. Отговорът е да, стига всичко да е в рамките на допустимото. На хубавата игра трябва да се гледа, като на качествено уиски. Отпиваш по малко и се наслаждаваш на вкуса, а не ставаш битов алкохолик, като Кольо от шестия етаж.
Какво никога не трябва да правим?
Никога не играйте RPG-та.
Наскоро си инсталирах Mass Effect, само защо е известно заглавие и в РС Мания бяха написали хубава статия. Разочарованието ми беше голямо. Имаше грозна за излязла през 2008г. графика, муден геймплей и зле пресъздадени екшънсцени (в сравнение с други игри). Диалозите в кътсцените, където се налага да избираш репликите на героя си, са дървени и досадни. Всичко това разбира се, се “компенсира” от ролевите елементи. Какво по-забавно от разпределяне на статисктики. При това тази игра е съвсем не най-тежкия случай. Разберете, че ВРЕМЕТО Ви е най-ценния ресурс, който притежавате. Не го губете в игри, които харчат много от него. Играйте например най-новата Need for Speed или Modern Warfare 2 или дори бетата на Star craft. Това са игри които Ви дават НЕЗАБАВНO удоволствие и можете да ги поцъкате един час и да сте доволни след това.
Особено тежък случай са ММОРПГ-тата. Хората които ги играят, поради факта че населяват “свят” с “живи” играчи съвсем са се вкарали във филма. За някои от тях се плащат месечни такси и съгласете се, че никой няма да плати 40$ за да играе малко време. Самите игри са изградени така, че да трябва да им отделяте много време, ако искате да напредвате. Колко глупаво е да отделяш часове наред всеки ден за да развиваш уменията, да купуваш екипировка, да трупаш виртуална валута, за своя виртуален герой, когато можеш да правиш същото нещо за себе си често пъти по по-забавен начин. Избягвайте РПГ-тата и други видове игри, които изискват да им се отделя много време и внимание за да се постигне някакъв краен резултат. За всеки влак си има пътници и за тези игри си има играчи. Това са самотни геймъри, които нямат нищо по-добро за правене. По-добре да не сте един от тях.
Никога не си купувайте игрална конзола!!!
Аз имам мощен компютър на който подкарвам всяка игра. Въпреки това играя не повече от час, най-мого два на ден. Използвам компютъра си за хиляди работи и той ми е от огромна полза. Компютърът е най-добрия приятел и дясната ръка на съвременния човек. Освен това е и платформа за забавления.
За сметка на това, ако сте на възраст над 18 години и си купите скъпа машина, която не става за нищо друго освен за игра, означава официално да признаете, че нямате нищо по-добро с което да запълвате времето си. А това е жалко. Изключение е само, ако сте толкова богат, че да си купите конзола за да я играете малко.
Никога не ставайте Про-геймър!!!
Taка нареченият “Електронен спорт” е по-скоро антипод на спорта. За разлика от истинския спорт, който развива тялото, който е полезен за подрастващите за да растат правилно и да са пълноценни хора, електронния такъв прави точно обратното. Развиването на Електронния спорт, означава да се насърчават повече млади хора да прекарват по цял ден пред монитора състезавайки се с други олигофрени на тяхната възраст. Имах преди години колега, който беше ходил на състезания в Япония. Той не беше като цяло лошо момче, но поради невъзможността му да общува нормално повечето колеги го смятаха за ненормален и скоро го намразиха. Единствено с мен се разбираше, защото можехме да си говорим за Star Craft.
Taка, че не приемайте игрите на сериозно. Добре е човек да е амбициозен, да си поставя високи цели и винаги да смята, че може и повече. Това важи за реалния живот, за виртуалния е тъкмо обратното. Работата е там, че независимо от играта която сте избрали, онлайн има хиляди, понякога милиони играчи, много от които циклят по цял ден. Ако решите да се “борите” за да “постигнете” нещо значимо трябва да циклите и Вие по цял ден. Един приятел беше обсебен от идеята да излезе на първо място в един сървър на CS. Постигна го, но в течение на няколко месеца игреше всеки ден между 12 и 18 часа дневно. Когато след време се срещанхме, останалите от компанията се чудеха какво му е защото изглеждаше не съвсем наред. Той за щастие се оправи, но мнозина остават в това състояние години наред.
И тъй като темата е и за жените, разберете че онлайн постиженията Ви нямат никаква стойност за онова момиче със страхотното дупе, което срещате всеки ден на спирката. Нещо повече, те са без значение като цяло за никого.
Култът 2012…
От край време винаги е имало една значителна бройка хора, която е отчитала дните до края на света. Дали ще е хилядната или двехилядната година, дали ще е 2012 или 2048. Няма значение, те все се надяват, че всичко ще свърши, по възможност по-скоро. Но защо е така? Аз също имах подобни идей преди време. Много исках света да свърши 2000г. Бях в голяма душевна криза и смятах, че ще е най-добре света да свърши тогава. Така хем щях да се отърва от проблемите, хем провала нямаше да е само мой, както това би било при едно самоубийство. На хората, чиито живот е лишен от смисъл, не им стига просто да се метнат от осмия етаж. За тях е далеч по-удовлетворително да знаят, че целия свят ще си отиде заедно с тях. Това разбира се няма да се случи, но да приемем за момент, че го вярваме? Тогава не е ли по-логично да използваме малкото ни оставащо време за да живеем както трябва и по възможност края на света да не ни свари девствени, вместо да потриваме доволно ръчички.
Японофилията…
Мнозина разсъждават така: “Не харесвам Българките (които са ми под ръка) защото са такива и такива, харесвам Японките (които са на другия край на света). Колко удобно! Не, че аз съм пълен задръстеняк, просто съм се родил в погрешната страна.
Защо е важно да развием способности, така че да имаме успех с жените?
По-горе обясних защо сексуалното задоволяване е важно за психическото здраве на човека. И все пак мнозина биха попитали: “Значи трябва да се променя, да вложа огромни усилия, да работя над себе си и накрая да стана съвсем друг човек, само за да се харесам на шафрантийте от квартала, така ли?”.
На тези хора бих казал следното: не е въпроса само в това да втъкнете пишката си в нечия вагина. Всички умения, които трябва да развиете за да имате успех с жените, например: говорни умения, стойка, език на тялото, умения да се обличаш добре, интелигентност, чувство за хумор, умение да общуваш, всички тези неща ще Ви помагат в живота като цяло. Те ще ви направят, по-силна, по-приспособима за живота личност.
Уменията са важни и те се научават. Около Вас е пълно с красиви момичета, с които съм сигурен, че бихте си прекарали много приятно, ако можехте. Е нека Ви издам една тайна. Те всеки ден правят секс с мъже, които не са задължително по-богати, по-красиви или дори по-умни от вас. Разликата е, че тези мъже притежават социални умения, които липсват, на голяма част от хората прекарали много време в пред монитора.
Но аз си имам гадже…
Често пъти се случва двама социални инвалиди да се срещнат и да образуват двойка. С това те не престават да бъдат социални инвалиди само защото са се чивтосали. Случва се дори те да споделят един и същи измислен свят, например да са геймъри или да са фенове на анимета или някаква друга идиотщина. Същественият въпрос, който всеки трябва да си зададе не е дали има гадже, а дали има избор и колко голям е той. Защото всеки трябва логично да се стреми да има по-голям избор. А горепосочения случай нямат особено голям избор, тъй като и двамата се страхуват (съвсем основателно), че ако не дай си Боже се разделят повече няма да си намерят половинка.
Аз имам приятели…
Други дебили, които играят игри. Това че се събирате по много и почти напомняте нормална компания не означава, че имате социален живот. Даже напротив, когато много хора споделящи една измислена реалност (фенове на WOW) се съберат на едно място, чувството им за реалност се засилва, защото не са сами. Така те се вкарват още по-дълбоко във филма. Дори едим милиард души да почнат да играят WOW тя няма да се превърне в истински живот.
Какво трябва да правим?
Трябва да опитваме…
Ако заговориш момичето на автобусната спирка и тя ти каже да се разкараш, това е ковти, но е по-добре от никога да не я заговориш.
Ако пробваш някакво начинание и се провалиш е по-добре отколкото да не пробваш изобщо (изключение прави скачането с парашут и още няколко работи).
Вярно, че в първия момент след провала ще се чустваш като пълен лузър, но стига да не се откажеш, опитът който си спечелил ще ти помогне при следващото предизвикателство. Трупаш експириънс и качваш левел лека полека. Точко като при РПГ-тата, самоче наистина.
Като обобщение на вече доста дългото словоизлияние: Играйте, но с мярка. Няма нищо лошо да врътнете една две писти на Need for Speed или да набиете десетина хедшота. Даже напротив готино е, но не го превръщайте в алтернативна реалност и за Бога не играйте РПГ-та!
Защо написах това:
Наистина не целя да се заям или да обидя никого. Темата разглежда проблемите с противоположния пол от геймърска гледна точка. Разбирам, че това съвсем не се отнася за всички потребители на форума. Всеки е свободен да го прочете и да каже, че не се отнася за него.
Пиша го от гледната точка на човек, който е геймър и е минал през няколко етапа в живота си. С това се надявам да ускоря развитието на хора, които вероятно все още са зациклили в лош период. Има една приказка, че малките камъни обръщат колата, аз се надявам, че понякога малък камък може да върне колата в правия път. Живота ми се промени драматично на три пъти. Първият път беше, като случайно се запознах с едно момиче, вторият когато ме изключиха за една година от университета и третия, когато попаднах на една тема в този същия форум. Така, че ако дори един човек попадне на тази тема (може и след години) и тя му повлияе положително, значи не съм си загубил съвсем времето.
Поздрави!
Мъжете с проблематичен (направо никакъв) интимен живот, биват по мойте наблюдения 3 вида: Първият вид са такива които имат проблем, съзнават го и се стремят всеячески да се осъвършенстват. Те осъзнават неоспоримията факт, а именно, че послединте 20 – 25 години от живота им са напълно изгубени и сега се опитват да наваксат изгубеното време. Колкото по-рано един мъж с проблеми стигне до този начин на разсъждаване, толкова по-големи са шансовете му да се оправи.
Вторият тип мъже са такива, които съзнават, че имат проблем, но не правят нищо. Те са се примирили, че на този етап от живота им нищо повече не може да се направи. Че един ден…когато (евентуално) имат скъпа кола и голяма заплата, ще имат и хубава жена, защото нали всички жени са курви.
Третият и най-изнервящ вид са тези, които не признават, че имат проблем. За съжеление мнозина от тях обитават именно този форум. В по-стари теми (които ме мързи да изровя) имаше десетки абсурдни мнения на хора твърдящи, че секса и компютърните игри са еднакво голямо губене на време. Че дали ще направиш секс или ще си удариш чикия е се тая. Мнозина подхождаха към проблема с “чувство за хумор” опитвайки се да омаловажат по този начин реалната му тежест.
В тази тема бих искал да развия въпроса от геймърска гледна точка, тъй като аз съм и вероятно ще си остана геймър. В света на нормалните хора, когато се каже геймър, повечето си представят социален инвалид, който прекарва 18 часа на ден пред монитора местейки пиксели. Дали това е така наистина? Разбира се, че не, но всичко зависи от начинът по който всеки един човек гледа на игрите. Първият (здравословният) начин е да приемеш игрите като забавление, на което да отделяш по час най-много два на ден. Личното ми мнение е, че компютърните игри сами по себе си са изкуство и то заслужава да има почитатели, които да му се наслаждават. За съжаление има и друг (нездравословен) начин на възприемане на компютърните игри, а именно като вид алтернативна реалност. Впрочем други форми на изкуство като филми, анимета, комикси, дори книгите, могат също да се употребяват като бягство от реалността. Но защо е така? Очевидно е, че човек не бяга от нещо хубаво. Това означава, че милионите млади хора по целия свят прекарващи почти целия си съзнателен живот пред монитора имат проблем с действителността си и за това искат да избягат от нея.
Защо е важно да ни върви с жените…
Според Зигмутн Фройд, 90% от неврозите при хората са на сексуална почва. Това той го е установил вследствие на наблюденията си, но от еволюционна гледна точка си има много логично обяснение защо е така. Ние сме хора, съзнателни същества и т.н., но също сме и живи организми. Хората в голямата си част се ръководят не толкова от разума, колкото от емоцийте, а емоцийте от своя страна са еволюционно приспособени така, че да осигуряват нашето оцеляване и размножаване. Така например, ако живота Ви е константо застрашен – например в условия на война, глад, природен катаклизъм, в училище и т.н. Вие ще изпитвате постоянен стрес. Това е реакция на организма Ви спрямо средата. Но тук идва нещо за което повечето хора не си дават сметка. От гледна точка на живата природата (а ние сме живи организми), ако загинете без да оставите поколение е напълно все тая дали сте хвърлили топа на 85 или на 5 годишна възраст. Така или иначе сте се провалили в задачата си да прехвърлите гените си напред в поколенията. Ето защо, дори да живеете спокоен и не застрашен живот, ако дълго време сте лишени от секс психиката Ви започва да задейства все повече и повече алармени сигнали, който се засилват с течение на времето. Колкото повече години минават, толкова по-зле става, защото Майката Природа се старае да Ви напомни, че времето Ви изтича.
Истината е, че не всички от сексуално задоволените хора, които познавам са непременно лишени от стрес и комплекси или пък са идеални хора. Това е така, защото мнозина от тях имат други проблеми. Но истина е също, че сред хората които познавам, най-уравновесени, приятни за общуване, успешни в живота си като цяло са хора (мъже и жени), които нямат проблеми в задоволяване на сексуалните си нужди.
Каквото сам си направиш, друг не може да ти го направи...
Това е съвсем вярно. В днешния демократичен и толерантен свят е наистина малко вероятно да бъдете насилствено кастрирани. За сметка на това обаче, милиони млади хора по целия свят се отказват доброволно от генителиите си в името на техния виртуален Aз. Тези хора намират в игрите предизвикателства, приключения, поле за себедоказване, каквито всъщност имат и в реалния живот, но във виртуалния е спестена болката и разочарованието.
Да бъдеш или да не бъдеш Геймър…
За мен въпроса стои така. Мога ли да бъда геймър и същевременно да имам нормален живот. Отговорът е да, стига всичко да е в рамките на допустимото. На хубавата игра трябва да се гледа, като на качествено уиски. Отпиваш по малко и се наслаждаваш на вкуса, а не ставаш битов алкохолик, като Кольо от шестия етаж.
Какво никога не трябва да правим?
Никога не играйте RPG-та.
Наскоро си инсталирах Mass Effect, само защо е известно заглавие и в РС Мания бяха написали хубава статия. Разочарованието ми беше голямо. Имаше грозна за излязла през 2008г. графика, муден геймплей и зле пресъздадени екшънсцени (в сравнение с други игри). Диалозите в кътсцените, където се налага да избираш репликите на героя си, са дървени и досадни. Всичко това разбира се, се “компенсира” от ролевите елементи. Какво по-забавно от разпределяне на статисктики. При това тази игра е съвсем не най-тежкия случай. Разберете, че ВРЕМЕТО Ви е най-ценния ресурс, който притежавате. Не го губете в игри, които харчат много от него. Играйте например най-новата Need for Speed или Modern Warfare 2 или дори бетата на Star craft. Това са игри които Ви дават НЕЗАБАВНO удоволствие и можете да ги поцъкате един час и да сте доволни след това.
Особено тежък случай са ММОРПГ-тата. Хората които ги играят, поради факта че населяват “свят” с “живи” играчи съвсем са се вкарали във филма. За някои от тях се плащат месечни такси и съгласете се, че никой няма да плати 40$ за да играе малко време. Самите игри са изградени така, че да трябва да им отделяте много време, ако искате да напредвате. Колко глупаво е да отделяш часове наред всеки ден за да развиваш уменията, да купуваш екипировка, да трупаш виртуална валута, за своя виртуален герой, когато можеш да правиш същото нещо за себе си често пъти по по-забавен начин. Избягвайте РПГ-тата и други видове игри, които изискват да им се отделя много време и внимание за да се постигне някакъв краен резултат. За всеки влак си има пътници и за тези игри си има играчи. Това са самотни геймъри, които нямат нищо по-добро за правене. По-добре да не сте един от тях.
Никога не си купувайте игрална конзола!!!
Аз имам мощен компютър на който подкарвам всяка игра. Въпреки това играя не повече от час, най-мого два на ден. Използвам компютъра си за хиляди работи и той ми е от огромна полза. Компютърът е най-добрия приятел и дясната ръка на съвременния човек. Освен това е и платформа за забавления.
За сметка на това, ако сте на възраст над 18 години и си купите скъпа машина, която не става за нищо друго освен за игра, означава официално да признаете, че нямате нищо по-добро с което да запълвате времето си. А това е жалко. Изключение е само, ако сте толкова богат, че да си купите конзола за да я играете малко.
Никога не ставайте Про-геймър!!!
Taка нареченият “Електронен спорт” е по-скоро антипод на спорта. За разлика от истинския спорт, който развива тялото, който е полезен за подрастващите за да растат правилно и да са пълноценни хора, електронния такъв прави точно обратното. Развиването на Електронния спорт, означава да се насърчават повече млади хора да прекарват по цял ден пред монитора състезавайки се с други олигофрени на тяхната възраст. Имах преди години колега, който беше ходил на състезания в Япония. Той не беше като цяло лошо момче, но поради невъзможността му да общува нормално повечето колеги го смятаха за ненормален и скоро го намразиха. Единствено с мен се разбираше, защото можехме да си говорим за Star Craft.
Taка, че не приемайте игрите на сериозно. Добре е човек да е амбициозен, да си поставя високи цели и винаги да смята, че може и повече. Това важи за реалния живот, за виртуалния е тъкмо обратното. Работата е там, че независимо от играта която сте избрали, онлайн има хиляди, понякога милиони играчи, много от които циклят по цял ден. Ако решите да се “борите” за да “постигнете” нещо значимо трябва да циклите и Вие по цял ден. Един приятел беше обсебен от идеята да излезе на първо място в един сървър на CS. Постигна го, но в течение на няколко месеца игреше всеки ден между 12 и 18 часа дневно. Когато след време се срещанхме, останалите от компанията се чудеха какво му е защото изглеждаше не съвсем наред. Той за щастие се оправи, но мнозина остават в това състояние години наред.
И тъй като темата е и за жените, разберете че онлайн постиженията Ви нямат никаква стойност за онова момиче със страхотното дупе, което срещате всеки ден на спирката. Нещо повече, те са без значение като цяло за никого.
Култът 2012…
От край време винаги е имало една значителна бройка хора, която е отчитала дните до края на света. Дали ще е хилядната или двехилядната година, дали ще е 2012 или 2048. Няма значение, те все се надяват, че всичко ще свърши, по възможност по-скоро. Но защо е така? Аз също имах подобни идей преди време. Много исках света да свърши 2000г. Бях в голяма душевна криза и смятах, че ще е най-добре света да свърши тогава. Така хем щях да се отърва от проблемите, хем провала нямаше да е само мой, както това би било при едно самоубийство. На хората, чиито живот е лишен от смисъл, не им стига просто да се метнат от осмия етаж. За тях е далеч по-удовлетворително да знаят, че целия свят ще си отиде заедно с тях. Това разбира се няма да се случи, но да приемем за момент, че го вярваме? Тогава не е ли по-логично да използваме малкото ни оставащо време за да живеем както трябва и по възможност края на света да не ни свари девствени, вместо да потриваме доволно ръчички.
Японофилията…
Мнозина разсъждават така: “Не харесвам Българките (които са ми под ръка) защото са такива и такива, харесвам Японките (които са на другия край на света). Колко удобно! Не, че аз съм пълен задръстеняк, просто съм се родил в погрешната страна.
Защо е важно да развием способности, така че да имаме успех с жените?
По-горе обясних защо сексуалното задоволяване е важно за психическото здраве на човека. И все пак мнозина биха попитали: “Значи трябва да се променя, да вложа огромни усилия, да работя над себе си и накрая да стана съвсем друг човек, само за да се харесам на шафрантийте от квартала, така ли?”.
На тези хора бих казал следното: не е въпроса само в това да втъкнете пишката си в нечия вагина. Всички умения, които трябва да развиете за да имате успех с жените, например: говорни умения, стойка, език на тялото, умения да се обличаш добре, интелигентност, чувство за хумор, умение да общуваш, всички тези неща ще Ви помагат в живота като цяло. Те ще ви направят, по-силна, по-приспособима за живота личност.
Уменията са важни и те се научават. Около Вас е пълно с красиви момичета, с които съм сигурен, че бихте си прекарали много приятно, ако можехте. Е нека Ви издам една тайна. Те всеки ден правят секс с мъже, които не са задължително по-богати, по-красиви или дори по-умни от вас. Разликата е, че тези мъже притежават социални умения, които липсват, на голяма част от хората прекарали много време в пред монитора.
Но аз си имам гадже…
Често пъти се случва двама социални инвалиди да се срещнат и да образуват двойка. С това те не престават да бъдат социални инвалиди само защото са се чивтосали. Случва се дори те да споделят един и същи измислен свят, например да са геймъри или да са фенове на анимета или някаква друга идиотщина. Същественият въпрос, който всеки трябва да си зададе не е дали има гадже, а дали има избор и колко голям е той. Защото всеки трябва логично да се стреми да има по-голям избор. А горепосочения случай нямат особено голям избор, тъй като и двамата се страхуват (съвсем основателно), че ако не дай си Боже се разделят повече няма да си намерят половинка.
Аз имам приятели…
Други дебили, които играят игри. Това че се събирате по много и почти напомняте нормална компания не означава, че имате социален живот. Даже напротив, когато много хора споделящи една измислена реалност (фенове на WOW) се съберат на едно място, чувството им за реалност се засилва, защото не са сами. Така те се вкарват още по-дълбоко във филма. Дори едим милиард души да почнат да играят WOW тя няма да се превърне в истински живот.
Какво трябва да правим?
Трябва да опитваме…
Ако заговориш момичето на автобусната спирка и тя ти каже да се разкараш, това е ковти, но е по-добре от никога да не я заговориш.
Ако пробваш някакво начинание и се провалиш е по-добре отколкото да не пробваш изобщо (изключение прави скачането с парашут и още няколко работи).
Вярно, че в първия момент след провала ще се чустваш като пълен лузър, но стига да не се откажеш, опитът който си спечелил ще ти помогне при следващото предизвикателство. Трупаш експириънс и качваш левел лека полека. Точко като при РПГ-тата, самоче наистина.
Като обобщение на вече доста дългото словоизлияние: Играйте, но с мярка. Няма нищо лошо да врътнете една две писти на Need for Speed или да набиете десетина хедшота. Даже напротив готино е, но не го превръщайте в алтернативна реалност и за Бога не играйте РПГ-та!
Защо написах това:
Наистина не целя да се заям или да обидя никого. Темата разглежда проблемите с противоположния пол от геймърска гледна точка. Разбирам, че това съвсем не се отнася за всички потребители на форума. Всеки е свободен да го прочете и да каже, че не се отнася за него.
Пиша го от гледната точка на човек, който е геймър и е минал през няколко етапа в живота си. С това се надявам да ускоря развитието на хора, които вероятно все още са зациклили в лош период. Има една приказка, че малките камъни обръщат колата, аз се надявам, че понякога малък камък може да върне колата в правия път. Живота ми се промени драматично на три пъти. Първият път беше, като случайно се запознах с едно момиче, вторият когато ме изключиха за една година от университета и третия, когато попаднах на една тема в този същия форум. Така, че ако дори един човек попадне на тази тема (може и след години) и тя му повлияе положително, значи не съм си загубил съвсем времето.
Поздрави!
work appreciated
И реално темата няма как да помогне на никой играч понеже ти ги/ни изкарваш глупаци,дебили,злета и тн. и тн.
