Бремето на един творец
Публикувано на: 16 Ное 2009 23:31
Пригответе се да бъдете разтърсени от поредния ми разказ. Този път той засяга важни проблеми на съвременното общество и хумористичния елемент липсва (също както при другите ми разкази, но това е друг въпрос)
Евгени стоеше с кабинета си. Навсякъде около него имаше разпилени листи, а той със злоба продължаваше да къса една книга носеща скромното заглавие "проблеми на селскостопанския предприемач".
Евгени мразеше. Мразеше хората, света, природата...и най вече себе си. Защото просто не се вписваше в цялата картина. Светът се развиваше, променяше...място за естети вече не са намираше. Никой не оцени книгите и талантът му, всички издатели залагаха "на сигурно", не рискуваха и отказваха да издават книгите на младите български писатели.
От вън се чу експлозия. Евгени отиде до прозореца и видя, че дюнерджийнаца на ъгъла гори. Всички бягаха, крещяха, спореха. Никой не забеляза трупа на хвърлилия се от 17 етаж писател.
Изводът: Няма любов, има само СМЪРТ
Евгени стоеше с кабинета си. Навсякъде около него имаше разпилени листи, а той със злоба продължаваше да къса една книга носеща скромното заглавие "проблеми на селскостопанския предприемач".
Евгени мразеше. Мразеше хората, света, природата...и най вече себе си. Защото просто не се вписваше в цялата картина. Светът се развиваше, променяше...място за естети вече не са намираше. Никой не оцени книгите и талантът му, всички издатели залагаха "на сигурно", не рискуваха и отказваха да издават книгите на младите български писатели.
От вън се чу експлозия. Евгени отиде до прозореца и видя, че дюнерджийнаца на ъгъла гори. Всички бягаха, крещяха, спореха. Никой не забеляза трупа на хвърлилия се от 17 етаж писател.
Изводът: Няма любов, има само СМЪРТ