Копърко
Публикувано на: 21 Авг 2009 03:50
Копърко
На една улица, в далечен град
в една къща, с каменен праг
живееше малко момиче
като капка красиво - като кокиче.
Един ден майка му излезе
да продава на богаташ едно пано
но преди да се върне слънцето залезе
и момичето още беше само.
Тогава нейде от тъмата
се чу тънък кисел смях
и от под леглото до стената
излезе родено от самия прах.
"Как се казваш ти момиче?"
прозвуча ръждясал глас
и отвърна момичето-кокиче
"Кой пита в този късен час?"
Силуетът тъмен се усмихна
и гласът отново прозвуча
като натегната пружина
в стар часовник прокрича
"Някои Копърко ми казват
стар приятел на съня
когато дъртите излязат
аз се грижа за смеха."
Копърко ръка преведе
"Как се казваш ти момиче?"
и детето се подведе
"Казвам се Кокиче."
Силуетът черен се засмя
но без същинска радост
той ръката си развя
и взе момичешката младост.
Прибра се майката най-после
и затърси свойта дъщеря
но във стаята за гости
намери стара сбръчкана жена.
Тръгна да се кара
но бързо тя се спря
защото нещо я накара
да застине на мига.
В очите стари сини
на старото бабе
сега прилични на смокини
тя позна своето дете.
Проплага майката горчиво
"Какво стана дъще ми кажи?"
Бабето отвърна и игриво
"Нищо, мамо, само Копърко ме посети."
На една улица, в далечен град
в една къща, с каменен праг
живееше малко момиче
като капка красиво - като кокиче.
Един ден майка му излезе
да продава на богаташ едно пано
но преди да се върне слънцето залезе
и момичето още беше само.
Тогава нейде от тъмата
се чу тънък кисел смях
и от под леглото до стената
излезе родено от самия прах.
"Как се казваш ти момиче?"
прозвуча ръждясал глас
и отвърна момичето-кокиче
"Кой пита в този късен час?"
Силуетът тъмен се усмихна
и гласът отново прозвуча
като натегната пружина
в стар часовник прокрича
"Някои Копърко ми казват
стар приятел на съня
когато дъртите излязат
аз се грижа за смеха."
Копърко ръка преведе
"Как се казваш ти момиче?"
и детето се подведе
"Казвам се Кокиче."
Силуетът черен се засмя
но без същинска радост
той ръката си развя
и взе момичешката младост.
Прибра се майката най-после
и затърси свойта дъщеря
но във стаята за гости
намери стара сбръчкана жена.
Тръгна да се кара
но бързо тя се спря
защото нещо я накара
да застине на мига.
В очите стари сини
на старото бабе
сега прилични на смокини
тя позна своето дете.
Проплага майката горчиво
"Какво стана дъще ми кажи?"
Бабето отвърна и игриво
"Нищо, мамо, само Копърко ме посети."