ЕПИЛОГ ЗА СИНЯТА ПЛАНЕТА....
Публикувано на: 01 Юни 2009 11:04
Епилог за Синята планета
Казвам се Каталина Ириновна. На галено ме наричаха Лина. Така се обръщаха най-вече съпругът ми Коста и двете ми момченца Малкълм и Йоан, докато живеехме заедно в Сиатъл. Сега не ми остана никой. И тримата са мъртви. Загинаха заедно с още 3 милиарда души в денят на Армагедон.
На мен се пада тежката задача да бъда летописецът на тези последни дни на планетата Земя. Пиша от лунната изследователска база „Пико”, ситуирана в едноименната планина, на 4 километра под повърхността. Пристигнахме тук с последната совалка. Иронично, но кой би предположил, че единствените следи от човешката цивилизация ще бъдат на хиляди километри от родната ни планета ?
Свирепа магнитна буря изгори далекообхватните ни антени и оптика. Така изгубихме контакт с китайските колонизаторки кораби отпътували месец преди катастрофата за Марс. В тях е последната ни надежда за оцеляване на човешкия вид. За жалост, първата ни възможност за връзка с планираната база „Поселение 01” ще бъдат поне след три години. А ние не сме сигурни, че ще оцелеем толкова време.
Изследователски комплекс „Пико” не е проектирана за разселване и трайно усядане. Рециклиращите системи за вода и въздух могат да поддържат живота ни с години. Проблемът е храната и резервните части. Рафинериите ни все още са в начален стадии на продукция и не могат да осигурят стабилни запаси. Не сме оборудвани и със производствени мощности, а някои части безвъзвратно се повреждат или амортизират. Най-проблемни са ни слънчевите колектори на повърхността. За седмица микрометеорити извадиха 14 от общо 44-те извън строят.
Такова е нашето черно настояще. Някога гордото човечество да е изтребено от собствените си оръжия и грешки. В предсмъртната си агония, отправяме последен отчаян поглед към шепа космически кораби, крехки като орехови черупка, пътуващи из космическата шир към неизвестното. С надеждата, поне частица от нашият вид да оцелее, макар да има за дом друг свят.
Песни за далечната Земя
В какво състояние Катастрофата завари планетата ни....
Несигурността и безумието бяха всевластни в делата на Последните хора. Изчерпването на световниате енергийни ресурсите, наложи отмяна на ветото върху използването на природните богатства на Антарктида. Виждали ли сте някога как мравешки рояк превзема нова територия? Ако да...значи можете да си представите с каква хладна, свирепа методичност Леденият континент беше окупиран от мултинационални изследователски екипи и военни дивизии. С една съществена разлика. Мравките винаги взимат само толкова, колкото имат нужда. Хората не - те искат всичко.
Експанзията доведе до рязко влошаване на екологичната обстановка. Покачане нивото на Световният океан и чувствително изстъняване на Озоновият слой. Ледената пустош само за половин година се превърна в голяма рудо и нефтодобивна площадка. В колонизирането на континента загинаха около 10 хиляди души. Само 2 хиляди от тях бяха при прокопаването на главният окоп при Източният Антарктически фронт. За краткост - ИАФ. Леденият шелф се разцепи и в бездната пропаднаха всички работници намиращи се в сектора и десетки земекопни машини. В последствие, всички тези жертви се оказаха излишни. Поставянето на 6 ракетни установки Wolwerine, зарадени с по 4 тактически ракети с плазмени бойни глави, направи всякакви бойни действия излишни и осигуриха мир, макар и несигурен. Небето над Антарктида почерня от рояци транспорни V44, огранявани от хеликоптери RAH66 Команчи и AH64D Апачи, товарни MI-17 пазени от MI-35 HIND-D, V-24 ротокрафти със системи за вертикално излитане и кацане, стоварващи ежеминутно нови строителни материали и работници. Кацанията бяха толкова начесто, че още докато личаха завихренията във въздуха от роторите на предишния вертолет, вече друг правеше заход за приземяване. Надпреварата за богатствата скрити под ледовете не знаеше граници. Дори огнените пламъци раздиращи дългите антарктически вечери от поредните въздушни катастрофи не усмири алчността на държавните ръководители.
Европа бе залята от ислямски фундаментализъм. Толерантността и издигнатите на пиедестал личните права се оказаха погубващият щтрих за Старият континент, наред със социално демографските проблеми – застаряващо населени, намаляване на раждаемостта и наркомания. Слабото място на Европейският съюз се оказа източната му граница в лицето на държавата България. Тя изигра ролята на Троянски кон за ЕС обединението, като за тази участ имаше вина управляващата Тройна коалиция. През лятото на 2009-та година чрез репресии комунистите и проислямската партия ДПС прекратиха изборите и окупираха властта. Като главна причина за това наложиха в общественото пространство тезата, че националната сигурност на страната е заплашена след неуспешният атентат срещу лидерът на ДПС, Ахмед Доган. Три години по-късно се позволи откъсването на Родопския ареал като автономна административна област. Използваха аналогични мерки като при основаването на Косовската държава. По този начин доктрината на „Зелената ислямска дъга” доби завършен вид. Чрез проводник Турция, от арабският свят, фундаменталистите се прехвърляха на Старият континент. Плацдарм за идеологическата инвазия беше град на име Кърджали, който се явяваше и външна граница за Родопската автономия и България. От там транспортният коридор насочваше пътникопотокът към столицата на България, град София и намиращият се в него ислямски център „Малинова долина”. По-късно при разследванията на атентата срещу Европейската банка във Франкфурт се установи, че терористите са изкарали 3 седмичен адаптационен курс в „Малинова долина”. Неспособността на България да се справи със заплашителните елементи наложи скъсването на Германия на дипломатически отношения с нея.
По същото време Щатите се тресяха от размирици. Недоволството на гладуващото население достигаше пикът си. По улиците на големите магаполиси бе въведен вечерен час и военно положение. Наскоро избраният президент Барак Обама не успя да предотврати вълненията, въпреки че бе назначен с цел да въздейства над афроамериканското население и осигури неговото озаптяване. Финансовата криза започна от Америка, и държавата бе и първата доведена до тотален финансов крах. Като крайна мярка за спасение, на междудържавен пленум в Отава започнаха да текат дискусиите за сливане в една супер държава на Канада и САЩ.
Експериментите на Пентагона от края на 20-ти век за ограничаване на популацията в Африка не даде очакваните резултати. Освободените маймуни със вирусът на СПИН нямаха достатъчно висок КПД сред населението на континента. Напротив, заразата прехвърли границите на континента и само за половин век стана световен медицински бич.
Втората фаза на опитите беше по-успешна. Вируса Ебола убиваше толкова бързо, че направо втечняваше органите на жертвите си и правеше неговата мобилност силно ограничена. Спорите бяха пуснати последователно над Мавритания, Нигер, Судан, Конго и Ботсвана. Животът в тази ос на смъртта беше с продължителност между 2 и 22 дена. Жертвите на Ебола треската в напреднал стадии на болестта разпръсваха болестта дори и чрез окапващата си кожа. Преди това бяха вътрешни и външни кръвоизливи – нос, очи, уши. Окапване на ноктите и косата.
Мислихме си, че сам Господ е отворил адовите порти и пуснал 4-те конника на апокалипсиса – Глад, Мор, Смърт и Война. Но не знаехме, че това е просто прелюдия към катастрофата. В тези дни видях Коста и малките си момченца за последен път. Аз бях насила евакуирана до космодрума в Кейп Канаверъл като персона с висока степен на протекция.
Обещаха ми, че още със следващата совалка семейството ми ще бъде транспортирано при мен на „Пико”. Не го сториха. Стовариха върху ракетната площадка 3 лъча от прототипното оръжие „Fаling Star”, като отчаян опит да спрат заразената тълпата да се добере до съоръжението.
Древните ацтеки бяха сбъркали изчисленията си с една година. Второто пришествие не настъпи през 2012-та година. Началото на краят започна точно в 3 часа сутринта на 03.03. 2013-та година. Тогава командната зала на космодрума в Байконур загуби връзка с орбитална станция Мир. Въпреки че експоатационният срок на станцията изтече още през 2000-та година, някогашната гордост на комунистическата космическа програма продължаваше да се намира в близка около земна орбита. Втората ми родина използваше съоръжението като хотел и музей, докато окончателната му амортизация прекрати и тази му функция.
И до ден днешен днешен не стана ясна причината за загубата на радиовръзката. В 3:04 минути окончателно стана ясно, че планираното приводняване на станция в Баренцово море е вече невъзможно. Падаща с десетки хиляди километра в час, загубила едва 1/3 от масата си при навлиза в атмосферата, станция „Мир” направи още една околоземна обиколка, преди да стовари мощта на 3 Хирошими върху Земята.
Ударът изпари 3 квадратни километра. Мястото беше възможно най-лошото – гъстонаселените крайни квартали на Киншаса - едно от огнищата на Ебола. Радиацията и лъченията от „Мир” направиха Ебола хипер вирус, резистентен на всичките ни познати медицински практики и терапии. За 7 дни се разпространи в цяла Африка.
За 21 порази целият свят.
*****
Някой събития и места са реални. Като връх Пико, Ебола вирусът, станция Мир. Други пък съчиних сам или съм видял някъде другаде. Едно от имената на главите примерно си е направо взето от заглавие на книга на Артър Кларк - Песни за далечната земя.
Знам, че тук-таме изглежда като недовършено, включително самият разказ, но това е с цел. Може след време оттам да започне продължението.
Така или иначе, не ми се пишеше някакви фантасмагории за 55-ти век и телепортиращи се чорапи.
Градивни забележки, мнения, коментари от всякакво естество се приемат с готовност.
Казвам се Каталина Ириновна. На галено ме наричаха Лина. Така се обръщаха най-вече съпругът ми Коста и двете ми момченца Малкълм и Йоан, докато живеехме заедно в Сиатъл. Сега не ми остана никой. И тримата са мъртви. Загинаха заедно с още 3 милиарда души в денят на Армагедон.
На мен се пада тежката задача да бъда летописецът на тези последни дни на планетата Земя. Пиша от лунната изследователска база „Пико”, ситуирана в едноименната планина, на 4 километра под повърхността. Пристигнахме тук с последната совалка. Иронично, но кой би предположил, че единствените следи от човешката цивилизация ще бъдат на хиляди километри от родната ни планета ?
Свирепа магнитна буря изгори далекообхватните ни антени и оптика. Така изгубихме контакт с китайските колонизаторки кораби отпътували месец преди катастрофата за Марс. В тях е последната ни надежда за оцеляване на човешкия вид. За жалост, първата ни възможност за връзка с планираната база „Поселение 01” ще бъдат поне след три години. А ние не сме сигурни, че ще оцелеем толкова време.
Изследователски комплекс „Пико” не е проектирана за разселване и трайно усядане. Рециклиращите системи за вода и въздух могат да поддържат живота ни с години. Проблемът е храната и резервните части. Рафинериите ни все още са в начален стадии на продукция и не могат да осигурят стабилни запаси. Не сме оборудвани и със производствени мощности, а някои части безвъзвратно се повреждат или амортизират. Най-проблемни са ни слънчевите колектори на повърхността. За седмица микрометеорити извадиха 14 от общо 44-те извън строят.
Такова е нашето черно настояще. Някога гордото човечество да е изтребено от собствените си оръжия и грешки. В предсмъртната си агония, отправяме последен отчаян поглед към шепа космически кораби, крехки като орехови черупка, пътуващи из космическата шир към неизвестното. С надеждата, поне частица от нашият вид да оцелее, макар да има за дом друг свят.
Песни за далечната Земя
В какво състояние Катастрофата завари планетата ни....
Несигурността и безумието бяха всевластни в делата на Последните хора. Изчерпването на световниате енергийни ресурсите, наложи отмяна на ветото върху използването на природните богатства на Антарктида. Виждали ли сте някога как мравешки рояк превзема нова територия? Ако да...значи можете да си представите с каква хладна, свирепа методичност Леденият континент беше окупиран от мултинационални изследователски екипи и военни дивизии. С една съществена разлика. Мравките винаги взимат само толкова, колкото имат нужда. Хората не - те искат всичко.
Експанзията доведе до рязко влошаване на екологичната обстановка. Покачане нивото на Световният океан и чувствително изстъняване на Озоновият слой. Ледената пустош само за половин година се превърна в голяма рудо и нефтодобивна площадка. В колонизирането на континента загинаха около 10 хиляди души. Само 2 хиляди от тях бяха при прокопаването на главният окоп при Източният Антарктически фронт. За краткост - ИАФ. Леденият шелф се разцепи и в бездната пропаднаха всички работници намиращи се в сектора и десетки земекопни машини. В последствие, всички тези жертви се оказаха излишни. Поставянето на 6 ракетни установки Wolwerine, зарадени с по 4 тактически ракети с плазмени бойни глави, направи всякакви бойни действия излишни и осигуриха мир, макар и несигурен. Небето над Антарктида почерня от рояци транспорни V44, огранявани от хеликоптери RAH66 Команчи и AH64D Апачи, товарни MI-17 пазени от MI-35 HIND-D, V-24 ротокрафти със системи за вертикално излитане и кацане, стоварващи ежеминутно нови строителни материали и работници. Кацанията бяха толкова начесто, че още докато личаха завихренията във въздуха от роторите на предишния вертолет, вече друг правеше заход за приземяване. Надпреварата за богатствата скрити под ледовете не знаеше граници. Дори огнените пламъци раздиращи дългите антарктически вечери от поредните въздушни катастрофи не усмири алчността на държавните ръководители.
Европа бе залята от ислямски фундаментализъм. Толерантността и издигнатите на пиедестал личните права се оказаха погубващият щтрих за Старият континент, наред със социално демографските проблеми – застаряващо населени, намаляване на раждаемостта и наркомания. Слабото място на Европейският съюз се оказа източната му граница в лицето на държавата България. Тя изигра ролята на Троянски кон за ЕС обединението, като за тази участ имаше вина управляващата Тройна коалиция. През лятото на 2009-та година чрез репресии комунистите и проислямската партия ДПС прекратиха изборите и окупираха властта. Като главна причина за това наложиха в общественото пространство тезата, че националната сигурност на страната е заплашена след неуспешният атентат срещу лидерът на ДПС, Ахмед Доган. Три години по-късно се позволи откъсването на Родопския ареал като автономна административна област. Използваха аналогични мерки като при основаването на Косовската държава. По този начин доктрината на „Зелената ислямска дъга” доби завършен вид. Чрез проводник Турция, от арабският свят, фундаменталистите се прехвърляха на Старият континент. Плацдарм за идеологическата инвазия беше град на име Кърджали, който се явяваше и външна граница за Родопската автономия и България. От там транспортният коридор насочваше пътникопотокът към столицата на България, град София и намиращият се в него ислямски център „Малинова долина”. По-късно при разследванията на атентата срещу Европейската банка във Франкфурт се установи, че терористите са изкарали 3 седмичен адаптационен курс в „Малинова долина”. Неспособността на България да се справи със заплашителните елементи наложи скъсването на Германия на дипломатически отношения с нея.
По същото време Щатите се тресяха от размирици. Недоволството на гладуващото население достигаше пикът си. По улиците на големите магаполиси бе въведен вечерен час и военно положение. Наскоро избраният президент Барак Обама не успя да предотврати вълненията, въпреки че бе назначен с цел да въздейства над афроамериканското население и осигури неговото озаптяване. Финансовата криза започна от Америка, и държавата бе и първата доведена до тотален финансов крах. Като крайна мярка за спасение, на междудържавен пленум в Отава започнаха да текат дискусиите за сливане в една супер държава на Канада и САЩ.
Експериментите на Пентагона от края на 20-ти век за ограничаване на популацията в Африка не даде очакваните резултати. Освободените маймуни със вирусът на СПИН нямаха достатъчно висок КПД сред населението на континента. Напротив, заразата прехвърли границите на континента и само за половин век стана световен медицински бич.
Втората фаза на опитите беше по-успешна. Вируса Ебола убиваше толкова бързо, че направо втечняваше органите на жертвите си и правеше неговата мобилност силно ограничена. Спорите бяха пуснати последователно над Мавритания, Нигер, Судан, Конго и Ботсвана. Животът в тази ос на смъртта беше с продължителност между 2 и 22 дена. Жертвите на Ебола треската в напреднал стадии на болестта разпръсваха болестта дори и чрез окапващата си кожа. Преди това бяха вътрешни и външни кръвоизливи – нос, очи, уши. Окапване на ноктите и косата.
Мислихме си, че сам Господ е отворил адовите порти и пуснал 4-те конника на апокалипсиса – Глад, Мор, Смърт и Война. Но не знаехме, че това е просто прелюдия към катастрофата. В тези дни видях Коста и малките си момченца за последен път. Аз бях насила евакуирана до космодрума в Кейп Канаверъл като персона с висока степен на протекция.
Обещаха ми, че още със следващата совалка семейството ми ще бъде транспортирано при мен на „Пико”. Не го сториха. Стовариха върху ракетната площадка 3 лъча от прототипното оръжие „Fаling Star”, като отчаян опит да спрат заразената тълпата да се добере до съоръжението.
Древните ацтеки бяха сбъркали изчисленията си с една година. Второто пришествие не настъпи през 2012-та година. Началото на краят започна точно в 3 часа сутринта на 03.03. 2013-та година. Тогава командната зала на космодрума в Байконур загуби връзка с орбитална станция Мир. Въпреки че експоатационният срок на станцията изтече още през 2000-та година, някогашната гордост на комунистическата космическа програма продължаваше да се намира в близка около земна орбита. Втората ми родина използваше съоръжението като хотел и музей, докато окончателната му амортизация прекрати и тази му функция.
И до ден днешен днешен не стана ясна причината за загубата на радиовръзката. В 3:04 минути окончателно стана ясно, че планираното приводняване на станция в Баренцово море е вече невъзможно. Падаща с десетки хиляди километра в час, загубила едва 1/3 от масата си при навлиза в атмосферата, станция „Мир” направи още една околоземна обиколка, преди да стовари мощта на 3 Хирошими върху Земята.
Ударът изпари 3 квадратни километра. Мястото беше възможно най-лошото – гъстонаселените крайни квартали на Киншаса - едно от огнищата на Ебола. Радиацията и лъченията от „Мир” направиха Ебола хипер вирус, резистентен на всичките ни познати медицински практики и терапии. За 7 дни се разпространи в цяла Африка.
За 21 порази целият свят.
*****
Някой събития и места са реални. Като връх Пико, Ебола вирусът, станция Мир. Други пък съчиних сам или съм видял някъде другаде. Едно от имената на главите примерно си е направо взето от заглавие на книга на Артър Кларк - Песни за далечната земя.
Знам, че тук-таме изглежда като недовършено, включително самият разказ, но това е с цел. Може след време оттам да започне продължението.
Така или иначе, не ми се пишеше някакви фантасмагории за 55-ти век и телепортиращи се чорапи.
Градивни забележки, мнения, коментари от всякакво естество се приемат с готовност.