Размисли
Публикувано на: 07 Мар 2009 17:21
Беше късно следобед. Както винаги по това време стоях на терасата в очакване на момента, когато слънцето ще се скрие зад хълмовете, наполовина закрити от блоковете отсреща.
Най - различни мисли се въртяха в главата ми докато жадно вдишвах миризмата от последната цигара която изпуших.
Хвърляйки поглед към небето се замислих. За разлика от много хора, аз обръщам внимание на времето. По някакъв необясним начин, то може да повлияе и на най-фините кътчета на моите възприятия. Беше хладно, но не и студено. Лекият вятър нежно галеше бузите ми и си играеше с вече дългичката ми коса. Отвреме - навреме някоя капка дъжд като заблудена се отъркваше в лицето ми. Небето беше осеяно с облаци - само в далечината се синееше част от него, а на места слънчевите лъчи вземаха превес и човек ясно можеше да види снопчетата светлина, които се спускаха, подобно на магически творения през облаците.
Нямаше и следа от дим, смог или други човешки дела. Единственото което виждах, беше мрачната красота на природата.
Сякаш в унсион с мислите ми дъждът заваля. Обичам когато вали. Във въздуха витае особено усещане, което винаги ме ободрява, сякаш нещо отмива тревогите.
Хората, които пъплеха под мен, почти мигновено зарязаха заниманията си и се разбързаха. Така и не разбрах напълно защо го правят. Изчаках оживлението долу да изчезне и излязох навън, за да се насладя напълно на усещането. Не можех да повярвам, че съм единствения който го оценява.
Тихият тропот на капките те кара да се замислиш, да помечтаеш. Сведох глава. Гледайки красотата пред мен се замислих дали нещо щеше да се промени ако в прегръдката ми беше Тя...
Най - различни мисли се въртяха в главата ми докато жадно вдишвах миризмата от последната цигара която изпуших.
Хвърляйки поглед към небето се замислих. За разлика от много хора, аз обръщам внимание на времето. По някакъв необясним начин, то може да повлияе и на най-фините кътчета на моите възприятия. Беше хладно, но не и студено. Лекият вятър нежно галеше бузите ми и си играеше с вече дългичката ми коса. Отвреме - навреме някоя капка дъжд като заблудена се отъркваше в лицето ми. Небето беше осеяно с облаци - само в далечината се синееше част от него, а на места слънчевите лъчи вземаха превес и човек ясно можеше да види снопчетата светлина, които се спускаха, подобно на магически творения през облаците.
Нямаше и следа от дим, смог или други човешки дела. Единственото което виждах, беше мрачната красота на природата.
Сякаш в унсион с мислите ми дъждът заваля. Обичам когато вали. Във въздуха витае особено усещане, което винаги ме ободрява, сякаш нещо отмива тревогите.
Хората, които пъплеха под мен, почти мигновено зарязаха заниманията си и се разбързаха. Така и не разбрах напълно защо го правят. Изчаках оживлението долу да изчезне и излязох навън, за да се насладя напълно на усещането. Не можех да повярвам, че съм единствения който го оценява.
Тихият тропот на капките те кара да се замислиш, да помечтаеш. Сведох глава. Гледайки красотата пред мен се замислих дали нещо щеше да се промени ако в прегръдката ми беше Тя...
