Двама магьосници се срещнали
Публикувано на: 30 Яну 2009 16:46
Двама магьосници се срещнали
Двама магьосници се срещнали в градския парк през един хубав пролетен ден.
- Здравей! - поздравил единият.
- Здравей! - отговорил другият и продължил пътя си с леко наведена глава.
- Искаш ли да поседнем? Отдавна не сме се виждали! - предложил първият, тъкмо когато щели да се разминат.
- Да, може.
Двамата седнали на една пейка, единият гордо изправен, загледан в зеленината около себе си, а другият приведен напред с поглед не по-високо от земята.
- Та, как си?
- Благодаря, добре! Ами ти?
- Добре. А как е огънят в къщата ти?
- О, много добре! - разпалено отговорил магьосникът, поглеждайки малко надолу към събеседника си. На лицето му веднага изгряла широка усмивка. - Имам нова домакинка, която се грижи за него. Почисти огнището и комина за да има повече място и димът му да излиза свободно навън. Избра от пазара най-крехките и сухи дърва и ги подреди точно до огнището за да му е удобно и винаги да са му под ръка. Купи ново духало и старателно го разпалва всеки път, когато започне да загасва. И когато няма работа, седи на креслото до него и спокойно чете книга.
- Радвам се да го чуя - отговорил другият магьосник, усмихвайки се бавно.
- Ами твоят?
- Нещо му има, не е много добре - въздъхнал магьосникът.
- Може би трябва да му почистиш комина? - предложил другият.
- Направих го. Почистих комина, и огнището. Не е това.
- Може би трябва да му купиш по-сухи дърва?
- Направих го. Купих нови дърва, сухи, крехки. Не е и това.
- Може би трябва да го раздухваш от време на време?
- Правя го. Всеки ден го раздухвам по няколко пъти. Дори си купих ново духало, което работи чудесно. Но и това не помага.
- Е, тогава не знам какво може да му има - разочаровано свил рамене магьосникът и отместил поглед нагоре към небето.
Другият въздъхнал тежко.
- Ще му мине, Ще му мине с времето. Почти ще загасва от тъга, ще се разпалва от желание и ще се задушава от болка. Ще пламти бясно от безпомощност и ще гори тихо, изпускайки тънка, но дълга следа дим. Ще му мине...
- Извинявай, за какво говореше? Бях се загледал в онзи пухкав облак. Какво прекрасно време!
- Да, прекрасно е.
Двама магьосници се срещнали в градския парк през един хубав пролетен ден.
- Здравей! - поздравил единият.
- Здравей! - отговорил другият и продължил пътя си с леко наведена глава.
- Искаш ли да поседнем? Отдавна не сме се виждали! - предложил първият, тъкмо когато щели да се разминат.
- Да, може.
Двамата седнали на една пейка, единият гордо изправен, загледан в зеленината около себе си, а другият приведен напред с поглед не по-високо от земята.
- Та, как си?
- Благодаря, добре! Ами ти?
- Добре. А как е огънят в къщата ти?
- О, много добре! - разпалено отговорил магьосникът, поглеждайки малко надолу към събеседника си. На лицето му веднага изгряла широка усмивка. - Имам нова домакинка, която се грижи за него. Почисти огнището и комина за да има повече място и димът му да излиза свободно навън. Избра от пазара най-крехките и сухи дърва и ги подреди точно до огнището за да му е удобно и винаги да са му под ръка. Купи ново духало и старателно го разпалва всеки път, когато започне да загасва. И когато няма работа, седи на креслото до него и спокойно чете книга.
- Радвам се да го чуя - отговорил другият магьосник, усмихвайки се бавно.
- Ами твоят?
- Нещо му има, не е много добре - въздъхнал магьосникът.
- Може би трябва да му почистиш комина? - предложил другият.
- Направих го. Почистих комина, и огнището. Не е това.
- Може би трябва да му купиш по-сухи дърва?
- Направих го. Купих нови дърва, сухи, крехки. Не е и това.
- Може би трябва да го раздухваш от време на време?
- Правя го. Всеки ден го раздухвам по няколко пъти. Дори си купих ново духало, което работи чудесно. Но и това не помага.
- Е, тогава не знам какво може да му има - разочаровано свил рамене магьосникът и отместил поглед нагоре към небето.
Другият въздъхнал тежко.
- Ще му мине, Ще му мине с времето. Почти ще загасва от тъга, ще се разпалва от желание и ще се задушава от болка. Ще пламти бясно от безпомощност и ще гори тихо, изпускайки тънка, но дълга следа дим. Ще му мине...
- Извинявай, за какво говореше? Бях се загледал в онзи пухкав облак. Какво прекрасно време!
- Да, прекрасно е.