Магията на черното бомбе
Публикувано на: 13 Дек 2008 23:12
Магията на черното бомбе
(не обръщайте внимание на правописните и пунктуациони грешки,които ще срещнете)
Малка капка падна от едно от последните останали по дърветата листа и капна върху черното му бомбе,което беше подарък от загиналата му в катастрофа сестра .Дъжда превалял преди малко беше прочистил въздуха.Наоколо беше празно и тихо сякаш бе паднала бомба.Единствено той,тъмнокос със сини очи,беше излязъл и седеше на пейката,нищо че беше мокра.Стана и се разходи,но пристъпваше бавно и тежко.Изморен от живота,отегчен от идеята за смърт.Погледна отражението си в една малка локва.Две листа паднаха в локвата и закриха силуета му.Чу се чуруликане на някаква птица,нейде из малката горичка.Той се поогледа,но в очите му сякаш имаше лед.Разходи се още няколко минути и пак седна на мократа пейка.
След малко от далеч се зададе едно момиче.Тя бе облечена в дълга черна рокля,имаше черна коса и цялата беше омокрена от доскоро валелият дъжд.Тя седна до него и погледна напред със същия празен поглед.
- Какво гледаш ? - попита тя,след няколко минутно мълчание
- Празнотата - отвърна той с въздишка
- Странно и аз това гледах - каза тя,но погледът й все гледаше в същата посока.
Последваха още няколко минути на мълчание през които и двамата седяха без да потрепнат,всякаш бяха вкаменени.Вятъра духна бомбето му на земята и тя се наведе да му я даде.Подаде му я и в този момент двамата се погледната за първи път.В този момент като че ли се случи нещо магично.Двамата стояха и се гледаха право в очите.Ледът в погледа им бавно се разтопи и се превърна в огън.
- Искаш ли да се поразходим ? - каза той плахо след няколко минути
- Да - отвърна му тя развълнувано
Той я хвана за ръката и двамата тръгнаха надолу по пътеката,а отзад слънцето се пребори с мрачните облаци и озари небето с нежните си лъчи.
(не обръщайте внимание на правописните и пунктуациони грешки,които ще срещнете)
Малка капка падна от едно от последните останали по дърветата листа и капна върху черното му бомбе,което беше подарък от загиналата му в катастрофа сестра .Дъжда превалял преди малко беше прочистил въздуха.Наоколо беше празно и тихо сякаш бе паднала бомба.Единствено той,тъмнокос със сини очи,беше излязъл и седеше на пейката,нищо че беше мокра.Стана и се разходи,но пристъпваше бавно и тежко.Изморен от живота,отегчен от идеята за смърт.Погледна отражението си в една малка локва.Две листа паднаха в локвата и закриха силуета му.Чу се чуруликане на някаква птица,нейде из малката горичка.Той се поогледа,но в очите му сякаш имаше лед.Разходи се още няколко минути и пак седна на мократа пейка.
След малко от далеч се зададе едно момиче.Тя бе облечена в дълга черна рокля,имаше черна коса и цялата беше омокрена от доскоро валелият дъжд.Тя седна до него и погледна напред със същия празен поглед.
- Какво гледаш ? - попита тя,след няколко минутно мълчание
- Празнотата - отвърна той с въздишка
- Странно и аз това гледах - каза тя,но погледът й все гледаше в същата посока.
Последваха още няколко минути на мълчание през които и двамата седяха без да потрепнат,всякаш бяха вкаменени.Вятъра духна бомбето му на земята и тя се наведе да му я даде.Подаде му я и в този момент двамата се погледната за първи път.В този момент като че ли се случи нещо магично.Двамата стояха и се гледаха право в очите.Ледът в погледа им бавно се разтопи и се превърна в огън.
- Искаш ли да се поразходим ? - каза той плахо след няколко минути
- Да - отвърна му тя развълнувано
Той я хвана за ръката и двамата тръгнаха надолу по пътеката,а отзад слънцето се пребори с мрачните облаци и озари небето с нежните си лъчи.
