Форум на PC Mania

Ето нещо малко по-кратко с идея подобна на миналото ми писание.

Късната вечер бе погълната слънчевите лъчи. Тъмното було на нощта се постилаше над града и постепенно всичко се сля в едно цяло. Мистика обхвана улиците, докато се разхождах по тях замислен и смълчан.

Минавах по поредната пресечка, заслушал се в градските шумове. Гледах просто и отчаяно към земята, и се оставях по течението, пък докъдето стигна, нямаше значение. Бях обикалял всички пътища...

Тя! Ето я застанала на ъгъла на поредната улица, точно като пореден минувач, през поредния ден. Но Тя имаше друго излъчване и нямаше как да я подмина или да не обърна внимание на енигматични й щрихи. Просто стоях там. Съзерцавах я. Любувах й се и не можех да отлепя очите си. Нейната нежна фигура и неповторимо излъчване изпълваха душата ми. Тя изведнъж се обърна към мен. Удоволствието да уловя погледа й беше несравнимо дори с последните бегли искри на залеза, над лазурния океан, пречупени през призмата на капка утринна роса. Бях до толкова омагьосан от момента, че неочаквано някакъв минувач се сблъска с мен. Едва чух машиналното „Извинете", и шапката ми се изтърси на земята.

- По дяволите - изругах тихо, но докато успях да се наведа, Тя беше изчезнала тъй безследно и мистериозно, както се бе е появила.

Не знам как или къде. Сън или не. Изглеждаше до толкова нереално прекрасно, че отказвах да повярвам. Искрено съжалявах, че този красив моменти отмина. Време беше да продължа по самотния си път, водещ наникъде и почващ от същото място.

А защо? Да я забравя? Не бих могъл. Това е като да се опитам да си спомня някой, когото никога не съм познавал. Това не ме ли научи на нещо? Време за мен беше да потърся перфектния люляков цвят.

Ако искаш да се аргументираш поне?

Мони, не го слушай, разказа е страхотен. Пък и аз съм на такава вълна вмомента...
И Наз ще те подкрепи, убеден съм.

Въпреки, че на пръв поглед е ужасно кратко за разказ, се оказа едно исключително приятно разказче. Въпреки, че на последък неща с този размер ги подминавам ( заради дебилите, които няма да изброявам сега) приятно се изненадах.
Много красиво си хванал и описал момента. Жащо не опиташ да напишеш нещо по-голямо, ще ми е интересно да видя как ще ти се развихри въображението. А и стила ти на писане е приятен за четене.

Max Payne написа:Мони, не го слушай, разказа е страхотен. Пък и аз съм на такава вълна вмомента...
И Наз ще те подкрепи, убеден съм.

Наз наистина ще те подкрепи. Определено ми допадна как си описал този изключително кратък и изключително красив момент.

Честно казано очаквах малко повече като развитие. Смисъл перфектно е за начало, но за цял разказ изглежда незавършено. По-скоро е нещо, което да даде идеи за по-нататъчно развитие, отколкото нещо завършено.