Дядо Пепе от село Круша
Публикувано на: 04 Ное 2008 12:31
Дядо Пепе се изправи и отиде до огнището в дървената колиба. Бръкна вътре и взе един въглен, после го глътна.
-Проклет студ ве! - промърмори дядото и седна на люлеещия се стол. Много му беше студено и се чудеше с какво още да се стопли. Откърти една дъска от колибата, навря я в огнището и започна да я ближе като сладолед. След като вече я нямаше дядото промърмори:
-Проклет студ ве! - и запали една книга, после я сложи на коленете си и започна да я разлиства. Не можа да стигне до края, разбира се.
-ПРОКЛЕТ СТУД ВЕ!!!! - тресна се дядо Пепе. Нервите му не издържаха и запали бараката си. Вярно, изгоря заедно с нея, но поне му беше топло за няколко минути.
Беше юли в село Круша.
-Проклет студ ве! - промърмори дядото и седна на люлеещия се стол. Много му беше студено и се чудеше с какво още да се стопли. Откърти една дъска от колибата, навря я в огнището и започна да я ближе като сладолед. След като вече я нямаше дядото промърмори:
-Проклет студ ве! - и запали една книга, после я сложи на коленете си и започна да я разлиства. Не можа да стигне до края, разбира се.
-ПРОКЛЕТ СТУД ВЕ!!!! - тресна се дядо Пепе. Нервите му не издържаха и запали бараката си. Вярно, изгоря заедно с нея, но поне му беше топло за няколко минути.
Беше юли в село Круша.