с наведена глава и ронещ сълзи.
И бавно си отивам от света,
забравил дните бързи!
Навън вали,
и в мене мълнии препускат.
А черните мъгли,
в душата ми се още спускат!
По стръмни стълби аз се спускам,
душата моя от умора пада.
Проблясва огън,черен дим,
и ето ме пред портите на Ада!
И ето ме,в Ада се пека,
за Рая нямам виза.
Налегна ме и мене таз,
ФИНАНСОВАТА КРИЗА!
