Монолог
Публикувано на: 06 Окт 2008 13:58
Казвам се Методи. На 18 години съм. Не пуша, не пия. Понеже не пия, напоследък и не пикая. Живея сам, защото родителите ми загинаха преди две години в един голям, избухнал по необясними причини пожар. Тъй или иначе, не ми липсват особено. Засега компания ми прави третата ми акустична китара, Кремона, с която много се обичаме. Предишните две китари също загинаха, в един друг мистериозно избухнал пожар. С нея ми е добре. Тя ми пее, аз й свиря и нещата някак се допълват. Като макарони със захар и сирене.
Дошъл съм тук, понеже имам малък проблем с общуването с хора. По-специално с жените, които много харесвам – с тях, да си призная, нещата никак не вървят. Спокойно, не съм социопат или някакъв вид аутист, съвсем нормален съм си. Проблемът е у Дамян, моето алтер-его, който се намества в главата ми всеки трети вторник на месеца от два до четири следобед, а също и в почивните дни. Когато беше на осем години, Дамян се заигра с едно момиче от училище, което танцуваше балет, и което в крайна сметка го нахапа жестоко по врата. От тогава при всяко пълнолуние Дамян губи контрол над себе си и се подмокря в гащите. За всичко е виновна онази балеринка. С Дамян така и не успяхме да й отмъстим, защото седмица по-късно тя загина в един мистериозен пожар.
След случката с балерината Дамян отказа да има каквито и да било контакти с жените, като за да неутрализира дивашкия си сексапил реши умишлено да се загрози с една игла за шиене и чифт хипотетични ръкавици. Процедурата мина успешно и той още на следващия ден забеляза, че когато се разхожда по градските улици, майките с деца срещу него минават забързано на отсрещния тротоар. И той беше доволен. Но това навреди жестоко на собствения ми любовен живот, защото аз, ненадминатият естет и ценител на женската красота, се оказах с лице, което приличаше удивително на пейзажа в Монте Касино след бомбардировките на съглашенската авиация.
Самотата беше непоносима. В опит да я преодолея си купих кучка, златист ретривър, която наистина обичах. Кръстих я Хелга и прекарах четири месеца в опити да я науча при команда „Хайл Хитлер” да вдига лапа. Безуспешно. Животинчето само ядеше пилешки шийки и дебелееше, докато един ден не се заклещи под кухненската маса. Не успя да изпълзи от там седем месеца. За това време съумя да изучи основите на будизма, и след като премина в едно алтернативно ниво на съществуване, успя да се пренесе по метафизичен път върху миндерчето в коридора. И така се освободи.
После обаче започнаха проблемите. Хелга се научи да си отваря вратите из апартамента със скок, включително и входната врата. Започна да се измъква късно нощем. Не зная къде е ходила, но се връщаше призори и миришеше на други кучета. Дамян предположи, че ходи по разни скъпи ресторанти и харчи моите пари, но аз още тогава подозирах истината. Хелга беше вербувана от организацията на „Сивите вълци”. Скоро спрях да чувам гласа на Дамян в главата си и тогава разбрах, че Хелга го е отвела в една военна база на Моссад в турската част на остров Кипър, където с него си правеха психотропни експерименти. Реших, че така повече не може да продължава, и затова се разделихме. Хелга взе плазмения телевизор и обложката на първия албум на група „БТР”, а аз получих паничката й за вода и гумения кокал, който и до днес ръфам за успокоение когато светът ми се качи на главата, и всеки продължи по пътя си. Разделихме се с най-добри чувства. Жалко само, че седмица по-късно тя загина. При мистериозен пожар.
Скоро след това се запознах с Елена. Тя беше една прекрасна млада дама - единствената, която успя да ме погледне с обич в очите. Всяка нощ по време на Европейското футболно първенство тя висеше от тавана в оцапаната си с кръв бална рокля и рецитираше стихове от Франсоа Вийон на високи октави. Когато се престраших да я заговоря узнах, че Елена всъщност е първата и единствена любов на Хамлет. Не литературният герой, а датският принц, който в действителност бил професионален касоразбивач. Пак от нея научих, че на първенството по шахмат за двойки двамата успели да покрият нормата за трети разряд, при действително изиграни 7 партии в турнир със среден коефициент не по-малък от 1701. Елена беше за мен като сбъдната мечта. Единствено тя ме разбираше. Но когато на финалите на Европейското Роналдиньо вкара гол с петичка в последната минута и съдията свири край на мача, Елена избухна в пламъци и остави на тавана петно от загоряло.
Общо взето, добихте представа за опита ми с жените дотук. Ако някой от по-отраканите господа в залата може да ми помогне със съвети и напътствия, моля да ме потърси. Обикновено в ранния следобед на делничните дни замествам един от войниците на паметника на Съветската армия докато е в обедна почивка.
Дошъл съм тук, понеже имам малък проблем с общуването с хора. По-специално с жените, които много харесвам – с тях, да си призная, нещата никак не вървят. Спокойно, не съм социопат или някакъв вид аутист, съвсем нормален съм си. Проблемът е у Дамян, моето алтер-его, който се намества в главата ми всеки трети вторник на месеца от два до четири следобед, а също и в почивните дни. Когато беше на осем години, Дамян се заигра с едно момиче от училище, което танцуваше балет, и което в крайна сметка го нахапа жестоко по врата. От тогава при всяко пълнолуние Дамян губи контрол над себе си и се подмокря в гащите. За всичко е виновна онази балеринка. С Дамян така и не успяхме да й отмъстим, защото седмица по-късно тя загина в един мистериозен пожар.
След случката с балерината Дамян отказа да има каквито и да било контакти с жените, като за да неутрализира дивашкия си сексапил реши умишлено да се загрози с една игла за шиене и чифт хипотетични ръкавици. Процедурата мина успешно и той още на следващия ден забеляза, че когато се разхожда по градските улици, майките с деца срещу него минават забързано на отсрещния тротоар. И той беше доволен. Но това навреди жестоко на собствения ми любовен живот, защото аз, ненадминатият естет и ценител на женската красота, се оказах с лице, което приличаше удивително на пейзажа в Монте Касино след бомбардировките на съглашенската авиация.
Самотата беше непоносима. В опит да я преодолея си купих кучка, златист ретривър, която наистина обичах. Кръстих я Хелга и прекарах четири месеца в опити да я науча при команда „Хайл Хитлер” да вдига лапа. Безуспешно. Животинчето само ядеше пилешки шийки и дебелееше, докато един ден не се заклещи под кухненската маса. Не успя да изпълзи от там седем месеца. За това време съумя да изучи основите на будизма, и след като премина в едно алтернативно ниво на съществуване, успя да се пренесе по метафизичен път върху миндерчето в коридора. И така се освободи.
После обаче започнаха проблемите. Хелга се научи да си отваря вратите из апартамента със скок, включително и входната врата. Започна да се измъква късно нощем. Не зная къде е ходила, но се връщаше призори и миришеше на други кучета. Дамян предположи, че ходи по разни скъпи ресторанти и харчи моите пари, но аз още тогава подозирах истината. Хелга беше вербувана от организацията на „Сивите вълци”. Скоро спрях да чувам гласа на Дамян в главата си и тогава разбрах, че Хелга го е отвела в една военна база на Моссад в турската част на остров Кипър, където с него си правеха психотропни експерименти. Реших, че така повече не може да продължава, и затова се разделихме. Хелга взе плазмения телевизор и обложката на първия албум на група „БТР”, а аз получих паничката й за вода и гумения кокал, който и до днес ръфам за успокоение когато светът ми се качи на главата, и всеки продължи по пътя си. Разделихме се с най-добри чувства. Жалко само, че седмица по-късно тя загина. При мистериозен пожар.
Скоро след това се запознах с Елена. Тя беше една прекрасна млада дама - единствената, която успя да ме погледне с обич в очите. Всяка нощ по време на Европейското футболно първенство тя висеше от тавана в оцапаната си с кръв бална рокля и рецитираше стихове от Франсоа Вийон на високи октави. Когато се престраших да я заговоря узнах, че Елена всъщност е първата и единствена любов на Хамлет. Не литературният герой, а датският принц, който в действителност бил професионален касоразбивач. Пак от нея научих, че на първенството по шахмат за двойки двамата успели да покрият нормата за трети разряд, при действително изиграни 7 партии в турнир със среден коефициент не по-малък от 1701. Елена беше за мен като сбъдната мечта. Единствено тя ме разбираше. Но когато на финалите на Европейското Роналдиньо вкара гол с петичка в последната минута и съдията свири край на мача, Елена избухна в пламъци и остави на тавана петно от загоряло.
Общо взето, добихте представа за опита ми с жените дотук. Ако някой от по-отраканите господа в залата може да ми помогне със съвети и напътствия, моля да ме потърси. Обикновено в ранния следобед на делничните дни замествам един от войниците на паметника на Съветската армия докато е в обедна почивка.
