Форум на PC Mania

Едно мое старо разказче:

Тишина бе обзела градския парк рано сутринта, още преди да е пукнала зората.Първите слънчеви лъчи за деня огряха горския пейзаж и една от сенките на нощта се раздвижи внезапно, спотавайки се в тъмнината.
Тялото й бе слабо, стройно и красиво.Дрехите й бяха оскъдни, но тя не усещаше студ. Кожата й е бе бяла, прекалено бяла, като на създание, обитавало пещера през целия си живот. Дългите й кървавочервени нокти проблясваха с отразена слънчева светлина.Късите й джински бяха протрити и раздрани а синините и натъртвания по тялото й намекваха за тежък живот. Перфектно оформеното й тяло обаче бе само илюзия. В нея се криеше истинско чудовище.
То стоеше спотаено в тъмнината и беше толкова част от нея, колкото собственото и туптящо сърце. Гладът. Този глад не бе само желание за храна, секс или сила. Гладът бе като вакуум, бездънна яма, която поглъщаше всяко нейно желание и мисъл. Понякога тя го наричаше прсото "другия" и си го представяше като образа на вампира, която я бе ухапал като малка.В зенита на деня, когато слънцето грееше, тя не чуваше шепотът на гладът, но през нощта, гладът я обземаше като болест, чума, която я сграбчваше и не я пускаше, контролирайки я както дете своята играчка.Затова тя се криеше в тъмнината, чакайки нощта да отмине. Слънцето почти бе изгряло и тя вече усещаше как гладът се отдръпва в дълбините на съзнанието й, гневен. Внезапно по прашния път се появи силуетът на човек, който тичаше за тренировка. Вниманието на другия се насочи към новодошлия и тя усети интереса му.
Тя се опита да го удържи, но не успя.
Изпотения мъж се приближи до шумолещите храсти с интерес.Тя се опита да извика, да го предупреди, но другия не й позволи.Тя не можеше да се противопостави на гладът и той я облада: тя се хвърли върху мъжа и впи острите си зъби във врата му. Топлата кръв на жертвата се стече по тялото му, сливайки се със студената пот от тренировката. Молитвите на мъжа се се разпаднаха на безмислени звуци и стонове, докато животът го напускаше. Очите на жертвата се подбелиха, устремени нагоре към звездите, които той нямаше да види. Най-накрая тя го пусна и тялото се стовари на земята като марионетка без конци, малкото му останала кръв, стичаща се през раната в близката канавка.
Сълзи потекоха по някога красивото лице на младото момиче. Но угризенията й изчезнаха, когато слънцето се поддаде над хълма, огрявайки парка.Тя се плъзна отново в храстите, плачейки. Гладът се оттегли, доволен.
След време тя щеше да разбере че никога не е имало друг, че никой не я контролирал че винаги е било само и единствено самата нея, която е убивала за да се храни. Но тя не гледаше толкова напред в бъдещето. В своето бъдеще тя виждаше само ГЛАДЪТ.

Забравил си да опишеш циците.Изтървал си най-важното,а от там-и целия разказ
Не съм го чел по-надолу,но просто след като такъв важен елемент не присъства,ясно ми е и колко други също няма да ги има.

Историите за вампири и изобщо фантастиката (наричана у нас незнайно защо "фентъзи") имат доста дълбок смисъл по начало - като почнеш от Брам Стокър и минеш през всички майстори на жанра. При тях наличието на някакви свръхестествени твари, на извънземни, необичайни природни феномени и прочее, не е самоцел. Този плод на въображението служи просто като инструмент, за да предаде авторовата идея.

"Аз съм легенда" например (книгата, не глупавият филм) също съдържа вампири, но те не са център на случващото се. Това практически е една книга, която по интересен начин "разкрива" същността на вампирите с научни обяснения. В центъра й седи интересната смяна на перспективата, при която цялото население на земята е променено, и човекът - единственият останал човек - в очите на всички изглежда като чудовище.

Жул Верн също пише в един свой разказ за магически отвари и Бог знае какви тайнства на алхимията, но самият разказ се върти основно върху пагубните последствия на човешката суета, по-смъртоносна и от най-зловещата чума.

Тъй че, приятелю, замисли се върху това. В разказа ти има вампирство - чудесно. Значи имаме шишето, в което да сложим навитото на руло листче и да го пуснем във всемирния читателски океан. Въпросът е: какво пише в това писмо? Какво искаш да ми кажеш чрез това, което си написал?

Измисли го. И го напиши отново.

Написано е на доста добър стил. Мисля, че можеш да напишеш нещо по-голямо.