Свeтата Инквизиция
Публикувано на: 12 Апр 2008 18:44
Искам да ви представя първа глава на моя разказ,свързан с инквизицията.Това е първата и доста кратка глава,която е уводът на целият разказ.Не очаквам първата глава да ви очарова с нещо,защото е прекалено кратка и като цяло даже безинтересна,но все пак се надявам да ви хареса.
Свeтата Инквизиция
Глава първа:Създаването на Инквизицията
Годината бе 1019,година която щеше да се запомни с голямото събиране на всички влиятелни свещеници в Мадрид.На огромна кръгла маса,създадена от камък в местната църква Свети Йоан II,щяха да се обсъдят важни моменти в историята на вярата и живота на много хора.
Центърът на Мадрид бе оживен денонощно което поднасяше на крадците златни мигове в техния живот,вятърът духаше на запад а двама млади мъже прекосяваха центъра с цел достигане на църквата Свети Йоан II и двамата носеха червени наметала,който покриваха целите им тела.
-Кристиан мислиш ли,че сте приемат идеята на баща ти?-Попита единят мъж ,като се опитваше да си проправи път към церквата.
-Разбира се!Как можеш да се съмняваш в това Адриан!Това е много лошо провинение!-Отвърна му Крисиан като го погледна със суров поглед.Крисиан бе мъж на двадесет и една години за разлика от Адриан който наскоро бе навършил пълнолетие.
-Не знам,започвам да си мисля,че няма да се получи.Но лично съм изпълнен с надежда.-Той се колебаеше,защото съветът на дваисетимата велики свещеници в Испания беше твърд и суров,а що ставаше дума за това което щеше да предложи бащата на Кристиан то Адриан губеше надежда.-Мисля че светът отива на зле.Много невярващи се събраха напоследък.Трябва да направим нещо което да спре това,иначе краят който е предписал Апостол Йоан ще се сбъдне!
-Бъди спокоен!Всичко ще се нареди.-Кристиан вярваше,че баща му ще убеди съвета.
Стигаики до църквата забеляха четирима стражи отпред и затворената голяма врата на църквата.Разбраха че няма да влязат вътре без да е завършила срешата.Адриан вдигна глава нагоре за да огледа огромната църква и гледката му хареса,архетектурата на църквата беше повече от прекрасна с две високи кули и много камбани в тях,кулите имаха остри върхове и по един кръст от злато на върха си.
-Ще се наложи да почака ме.-Каза сърдито Кристиан и свали качулката си като показа едно сурово но красиво лице с дълга кестенява коса.Адриан не последва неговия пример да свали качулката си а само се оглеждаше.
Дебатът вътре в църквата,едва сега започваше.Всички се бяха настани удобно с прекрасни столове от дърворезба и много възглавници по тях.Един възрастен свещеник се изправи на крака и каза на висок глас.
-Добре дошли на този извънреден събор!Тук и сега трябва да обсъдим какво ще правим с всички неверници!Ако това продължява така,скоро краят на светът ни е гарантиран!Добре че нашият колега,свещеник Галермо Ломен има една идея ,която се надявам да ни се понрави!-След като свърши той вдигна дясната си ръка към втория човек от негово дясно подканваики го да стане и да говори след което той седна.
Мъжът изгледждаше стар,но лицето му беше изпълнено с мъртвешка усмивка дългата му бяла коса беше рошаво разпръсната по главата и лицето му.
-Здравейте братя мой!Днес аз имам едно предложение,което се надявам вие да приемете!-Каза високо той и огледа лицата на всички.-Имам една идея,имам една мечта!Мечта която ще донесе вяра в хората и ще ликвидира неверниците!-Той спря речта си защото бе прекъснат от бурни аплодисменти,думите се харесаха на всички и по лицата им блеснаха алчни усмивки,защото колкото повече вярващи имаше,толкова по богата щеше да е църквата.-Идеята ми е да основем орден на святи войни!Този орден ще се нарече Инквизиция,орден който ще се бори с ересите по земята,той няма да бъде повлиян от Ватикана,той ще е нашата сила за запазване на твърдата вяра!-Бурни аплодисменти го прекъснаха отново,сега той знаеше че държи всички на масата в ръцете си.-Това ще е независима институция!Ние сами сте подбираме святите войни!-Бурни викове и аплодисменти го прекъснаха за трети път,но на него това не му пречеше той се усмихваше доволно.-Предлагам от днес да почнем да градим основите на новата вяра!С мен ли сте или против мен?!-Въпросът му беше повече от глупав,дори и неуместен но той го зададе за да е сигурен че всичко ще е шест.
Всички вдигнаха ръка в знак на съгласие с което накараха най възрастният да се изправи и да проговори отново.
-Значи решихме всичко.От днес въвеждаме нова самостоятелна власт в страната!Събирайте всички святи войни до една седмица искам всичко да е започнало!Инквизитори ще наричаме святите войни те сами сте вземат решение за съдбата на всеки еретик и свяка ерес.Задачата им ще е да да разследват и същевременно да осъждат случаите на ерес.-След което той си пое дълбоко въждух и изкрещя.-В ИМЕТО НА СВЕТАТА ИНКВИЗИЦИЯ!
Всички в помещението се надигнаха и изкрещяха последните му думи с което съветът беше причключил,вземаики важно решение за съдбата на вярата.
Търпението на Кристиан се ичерпа,след половин час чакане той изкачи няколко стъпала,но когато видя стражата да се приближява с насочени към него алебарди той се отказа да започва разговор с тях,но в този момент портите се отвориха и той видя баща си да излиза от църквата разтреперен.
-Татко!-Извика Кристиан и гледаше към баща си изумен.Той си мислеше,че баща му е бил обиждан заради идеята си и даже че са го изгонили от съвета.-Какво се случи?Какво ти направиха?
-Нищо не са ми направи ли сине мой.-Каза неспокоино бащата-Всичко мина като по вода и мед!Съветът прие моята идея!Имаме една седмица за да съберем първите святи войно,който вече ще се наричат инквизитори.Кой е човекът,който те чака?-Оглеждайки Адриан той не го позна заради плаща и качулката на главата му.
Адриан реши,че е крайно време да смъкне качулката и да покаже лицето си пред Галермо.Лицето което се показа от качулката беше младо и красиво,мъжко лице с дълга черна коса и зелени очи.
-Здравейте господин Галермо.-Покланяйки се поздрави Адриан.
-Здравей Адриан не те познах,заради плаща който носеше.Извини ме заради това.-Галермо обичаше и двамата като свой синове,но само единят беше негов.-Ще ви предложа нещо което ще ви хареса искам да сте мойте първи инквизитори!-Той се усмиха и не изпускаше поглед от очите им.
-За мене ще е гордост тате!-Каза Кристиан и падна на колене.
-За мене също господин Галермо!-Отговори Адриан и също панда на колене.
-Страхотно момчетата ми!От днес на татък пред имената ви вие ще слагате думата инквизитор!-Доволен бе Галермо защото всичко отиваше на добре.-Сега аз заминавам за Албаран след което ще ви пишя до няколко дни.В писмата,който ще получите,ще има отговори на всичките ви въпроси,който ще искате сега да ми зададете.
-Ще чакаме с нетърпение татко!-Каза гордо Кристиан и се изправи на крака,след него се изправи и Адриан.
-До нови срещи деца мой!И нека Бог бъде с вас!-Той пое на дясно от църквата,където го чакаше карета.
Двете момчета мълчаха и се гордееха със себе си и с новите си длъжности.
-А сега драги ми инквизитор Адриан да се отпратим към дома ни и да се отдадем на молитви към превеликият ни Бог.-Предложи Кристиан и пое през центърът.
Адриан го последва мълчеливо,защото беше в екстаз и се чустваше повече от всякога изпълнен с сила за да върши добрини.
Когато стигнаха домът си,който беше една малка къща на два етажа Кристиан си мечтаеше за богатство представясе си се в богат дворец като владетел на доброто и съдия на ереса,той беше запознат с идеята на баща си,за това и му харесваше.Вече се свечеряваше и те решиха да прекарат последният си час от деня в молитви и четене на стария завет,след което да се наспът за да имат сила за нови молитви и четения на стария завет.Следващите пет дена за тях щяха да са изпълнени с четене и молене на всевишния Бог и постене.На шестият ден щеше да пристигне голямото писмо от Галермо.Бяха повече от отдадени на вярата си към Бог за тях животът беше вяра а вярата живот,защото само Бог бе великият,който даваше живот за вяра.
Край на Глава Първа.
Свeтата Инквизиция
Глава първа:Създаването на Инквизицията
Годината бе 1019,година която щеше да се запомни с голямото събиране на всички влиятелни свещеници в Мадрид.На огромна кръгла маса,създадена от камък в местната църква Свети Йоан II,щяха да се обсъдят важни моменти в историята на вярата и живота на много хора.
Центърът на Мадрид бе оживен денонощно което поднасяше на крадците златни мигове в техния живот,вятърът духаше на запад а двама млади мъже прекосяваха центъра с цел достигане на църквата Свети Йоан II и двамата носеха червени наметала,който покриваха целите им тела.
-Кристиан мислиш ли,че сте приемат идеята на баща ти?-Попита единят мъж ,като се опитваше да си проправи път към церквата.
-Разбира се!Как можеш да се съмняваш в това Адриан!Това е много лошо провинение!-Отвърна му Крисиан като го погледна със суров поглед.Крисиан бе мъж на двадесет и една години за разлика от Адриан който наскоро бе навършил пълнолетие.
-Не знам,започвам да си мисля,че няма да се получи.Но лично съм изпълнен с надежда.-Той се колебаеше,защото съветът на дваисетимата велики свещеници в Испания беше твърд и суров,а що ставаше дума за това което щеше да предложи бащата на Кристиан то Адриан губеше надежда.-Мисля че светът отива на зле.Много невярващи се събраха напоследък.Трябва да направим нещо което да спре това,иначе краят който е предписал Апостол Йоан ще се сбъдне!
-Бъди спокоен!Всичко ще се нареди.-Кристиан вярваше,че баща му ще убеди съвета.
Стигаики до църквата забеляха четирима стражи отпред и затворената голяма врата на църквата.Разбраха че няма да влязат вътре без да е завършила срешата.Адриан вдигна глава нагоре за да огледа огромната църква и гледката му хареса,архетектурата на църквата беше повече от прекрасна с две високи кули и много камбани в тях,кулите имаха остри върхове и по един кръст от злато на върха си.
-Ще се наложи да почака ме.-Каза сърдито Кристиан и свали качулката си като показа едно сурово но красиво лице с дълга кестенява коса.Адриан не последва неговия пример да свали качулката си а само се оглеждаше.
Дебатът вътре в църквата,едва сега започваше.Всички се бяха настани удобно с прекрасни столове от дърворезба и много възглавници по тях.Един възрастен свещеник се изправи на крака и каза на висок глас.
-Добре дошли на този извънреден събор!Тук и сега трябва да обсъдим какво ще правим с всички неверници!Ако това продължява така,скоро краят на светът ни е гарантиран!Добре че нашият колега,свещеник Галермо Ломен има една идея ,която се надявам да ни се понрави!-След като свърши той вдигна дясната си ръка към втория човек от негово дясно подканваики го да стане и да говори след което той седна.
Мъжът изгледждаше стар,но лицето му беше изпълнено с мъртвешка усмивка дългата му бяла коса беше рошаво разпръсната по главата и лицето му.
-Здравейте братя мой!Днес аз имам едно предложение,което се надявам вие да приемете!-Каза високо той и огледа лицата на всички.-Имам една идея,имам една мечта!Мечта която ще донесе вяра в хората и ще ликвидира неверниците!-Той спря речта си защото бе прекъснат от бурни аплодисменти,думите се харесаха на всички и по лицата им блеснаха алчни усмивки,защото колкото повече вярващи имаше,толкова по богата щеше да е църквата.-Идеята ми е да основем орден на святи войни!Този орден ще се нарече Инквизиция,орден който ще се бори с ересите по земята,той няма да бъде повлиян от Ватикана,той ще е нашата сила за запазване на твърдата вяра!-Бурни аплодисменти го прекъснаха отново,сега той знаеше че държи всички на масата в ръцете си.-Това ще е независима институция!Ние сами сте подбираме святите войни!-Бурни викове и аплодисменти го прекъснаха за трети път,но на него това не му пречеше той се усмихваше доволно.-Предлагам от днес да почнем да градим основите на новата вяра!С мен ли сте или против мен?!-Въпросът му беше повече от глупав,дори и неуместен но той го зададе за да е сигурен че всичко ще е шест.
Всички вдигнаха ръка в знак на съгласие с което накараха най възрастният да се изправи и да проговори отново.
-Значи решихме всичко.От днес въвеждаме нова самостоятелна власт в страната!Събирайте всички святи войни до една седмица искам всичко да е започнало!Инквизитори ще наричаме святите войни те сами сте вземат решение за съдбата на всеки еретик и свяка ерес.Задачата им ще е да да разследват и същевременно да осъждат случаите на ерес.-След което той си пое дълбоко въждух и изкрещя.-В ИМЕТО НА СВЕТАТА ИНКВИЗИЦИЯ!
Всички в помещението се надигнаха и изкрещяха последните му думи с което съветът беше причключил,вземаики важно решение за съдбата на вярата.
Търпението на Кристиан се ичерпа,след половин час чакане той изкачи няколко стъпала,но когато видя стражата да се приближява с насочени към него алебарди той се отказа да започва разговор с тях,но в този момент портите се отвориха и той видя баща си да излиза от църквата разтреперен.
-Татко!-Извика Кристиан и гледаше към баща си изумен.Той си мислеше,че баща му е бил обиждан заради идеята си и даже че са го изгонили от съвета.-Какво се случи?Какво ти направиха?
-Нищо не са ми направи ли сине мой.-Каза неспокоино бащата-Всичко мина като по вода и мед!Съветът прие моята идея!Имаме една седмица за да съберем първите святи войно,който вече ще се наричат инквизитори.Кой е човекът,който те чака?-Оглеждайки Адриан той не го позна заради плаща и качулката на главата му.
Адриан реши,че е крайно време да смъкне качулката и да покаже лицето си пред Галермо.Лицето което се показа от качулката беше младо и красиво,мъжко лице с дълга черна коса и зелени очи.
-Здравейте господин Галермо.-Покланяйки се поздрави Адриан.
-Здравей Адриан не те познах,заради плаща който носеше.Извини ме заради това.-Галермо обичаше и двамата като свой синове,но само единят беше негов.-Ще ви предложа нещо което ще ви хареса искам да сте мойте първи инквизитори!-Той се усмиха и не изпускаше поглед от очите им.
-За мене ще е гордост тате!-Каза Кристиан и падна на колене.
-За мене също господин Галермо!-Отговори Адриан и също панда на колене.
-Страхотно момчетата ми!От днес на татък пред имената ви вие ще слагате думата инквизитор!-Доволен бе Галермо защото всичко отиваше на добре.-Сега аз заминавам за Албаран след което ще ви пишя до няколко дни.В писмата,който ще получите,ще има отговори на всичките ви въпроси,който ще искате сега да ми зададете.
-Ще чакаме с нетърпение татко!-Каза гордо Кристиан и се изправи на крака,след него се изправи и Адриан.
-До нови срещи деца мой!И нека Бог бъде с вас!-Той пое на дясно от църквата,където го чакаше карета.
Двете момчета мълчаха и се гордееха със себе си и с новите си длъжности.
-А сега драги ми инквизитор Адриан да се отпратим към дома ни и да се отдадем на молитви към превеликият ни Бог.-Предложи Кристиан и пое през центърът.
Адриан го последва мълчеливо,защото беше в екстаз и се чустваше повече от всякога изпълнен с сила за да върши добрини.
Когато стигнаха домът си,който беше една малка къща на два етажа Кристиан си мечтаеше за богатство представясе си се в богат дворец като владетел на доброто и съдия на ереса,той беше запознат с идеята на баща си,за това и му харесваше.Вече се свечеряваше и те решиха да прекарат последният си час от деня в молитви и четене на стария завет,след което да се наспът за да имат сила за нови молитви и четения на стария завет.Следващите пет дена за тях щяха да са изпълнени с четене и молене на всевишния Бог и постене.На шестият ден щеше да пристигне голямото писмо от Галермо.Бяха повече от отдадени на вярата си към Бог за тях животът беше вяра а вярата живот,защото само Бог бе великият,който даваше живот за вяра.
Край на Глава Първа.
