Едни стихчета от моя милост (18+)(вулгарен език)
Публикувано на: 10 Апр 2008 13:01
Тея стихотворения ги написах в час по литература, когато нямах какво да правя. Не знам, изведнъж ми дойде музата и реших да ги споделя с вас 
С главни букви съм отбелязал къде трябва да е ударението в думите :mrgreen: Надявам се админа да е снизходителен и да не ги изтрие, или да ми лепне някое предупреждение за тях 
ЛЮБОВ
Цензура без хуй не вирей,
туй го знай 'секи корифей.
И космата и бръснАта да йе,
хуя туй ни гу ибе.
Види ли Цензура завчас,
пръска я по шевовете, с байпас.
Млада, ако е, девствена де,
ша ибе, ибе, ибе, докат' я разоре.
Няма Кама, няма Сутра,
хуй зърне ли Цензура - лупка.
Лупка така, че она да крещи,
а он после да го вадят от нея со клещИ.
Тъз простичка философийЪ
сигурно вази разстрои вЪ.
Ама туй го знай 'секи корифей -
Цензура без хуй не вирей.
ХУЙ
Гъз, Цензура, хуй...
Радост за чикията е туй.
Ала щом види пидираз,
бега тя завчас.
Че дупе лесно се не дава
на забрава и тъдява.
А запек щом ли има -
бегай, мани, тука нема рима.
Хуя щом заеректира,
'сяка Цензура перфорира.
Кат' контрольор
пред национален трикольор.
Туй стихче мноу брутално стана,
карай, ша иба ваш'та мама.
Че она може веч да не е първа младост,
ама здрав хуй зърне ли, рипва от радост.
А ако има Цензура млада за награда -
Е-е-е-е-х, че наслада.
Да я порнеш с меча ти,
чак до сливиците И.
Ода за пръднята
О, ти миризлива...
Защо си тъй сълзлива?
Нима си нещо повече от газ,
наситен със зловонна маз?
О, ти радост за душата,
и сернята.
Тъй си гръмогласна,
че чак и опасна.
Съюзиш ли се с този пустий боб,
може да умре цял народ.
Няма противогаз, няма бягане завчас -
'сичко мре от раз.
И тоз метан, в тоя гъз събран,
гръмне ли веднъж,
превръща всичко в пустош.
Мрът животни, дървеса.
Майки плачат, пищят деца.
Апокалипсис настанA!
Планетата умрЯ!!!
С главни букви съм отбелязал къде трябва да е ударението в думите :mrgreen: Надявам се админа да е снизходителен и да не ги изтрие, или да ми лепне някое предупреждение за тях ЛЮБОВ
Цензура без хуй не вирей,
туй го знай 'секи корифей.
И космата и бръснАта да йе,
хуя туй ни гу ибе.
Види ли Цензура завчас,
пръска я по шевовете, с байпас.
Млада, ако е, девствена де,
ша ибе, ибе, ибе, докат' я разоре.
Няма Кама, няма Сутра,
хуй зърне ли Цензура - лупка.
Лупка така, че она да крещи,
а он после да го вадят от нея со клещИ.
Тъз простичка философийЪ
сигурно вази разстрои вЪ.
Ама туй го знай 'секи корифей -
Цензура без хуй не вирей.
ХУЙ
Гъз, Цензура, хуй...
Радост за чикията е туй.
Ала щом види пидираз,
бега тя завчас.
Че дупе лесно се не дава
на забрава и тъдява.
А запек щом ли има -
бегай, мани, тука нема рима.
Хуя щом заеректира,
'сяка Цензура перфорира.
Кат' контрольор
пред национален трикольор.
Туй стихче мноу брутално стана,
карай, ша иба ваш'та мама.
Че она може веч да не е първа младост,
ама здрав хуй зърне ли, рипва от радост.
А ако има Цензура млада за награда -
Е-е-е-е-х, че наслада.
Да я порнеш с меча ти,
чак до сливиците И.
Ода за пръднята
О, ти миризлива...
Защо си тъй сълзлива?
Нима си нещо повече от газ,
наситен със зловонна маз?
О, ти радост за душата,
и сернята.
Тъй си гръмогласна,
че чак и опасна.
Съюзиш ли се с този пустий боб,
може да умре цял народ.
Няма противогаз, няма бягане завчас -
'сичко мре от раз.
И тоз метан, в тоя гъз събран,
гръмне ли веднъж,
превръща всичко в пустош.
Мрът животни, дървеса.
Майки плачат, пищят деца.
Апокалипсис настанA!
Планетата умрЯ!!!
)