Не говорех за външния вид на телата им, а за явно отвратителната и очевидно нахална идея да пресъздадат Сефирот. Иначе камаелките са секси, да. Особено танцът им...
EDIT: Оф, Боже, забравих да ти кажа най-интересното.
Та на един ей такъв Private server, играхме аз и брат ми преди година. Той - с Grand Khavatari, аз, естествено, с какво мога друго да бъда - Duelist. Та имахме там един клан, разбираш ли, все готини (ама много готини, разбирай професионалисти) пичове и пички. Една вечер бъхтим квото бъхтим там из катакомби разни, и после решихме да избиваме комплекси (на шега де) в Колизеума. Отиваме там, девет души парти, с един PP и един Bishop, че и BD имахме на всичко отгоре... мазало голямо, разбираш. И като си занесохме анимираните задници до тоя пуст Колизеум, ко да видим - едно парти от donators (знаеш, ония копеленца, дето не им се играе, а си плащат за "барнати" герои) стои в центъра на арената и си бие преспокойно всичко, дето влезе в кръга. Да, ама седем "бутнати" герои с S-Grade и оръжия на +16 до +25 не е шега работа. И викаме ний, ся ко'ш праим, работата дебела, тия силни, мале, мамата си трака... схващаш ситуацията. И тъкмо 'га почнахме да си ходим, викам им "Абе дайте по един buff, влизам тия копеленца да им отвличам вниманието, после ш'ги разкатайте". Викат ми "Абе как тая работа бе, да еба, тия силни" и т.н. и т.н. Брата до мене, почваме да уговаряме стратегията. Уговаряме ний, казваме на другите, викаме още четири човека от алианса - работата става напечена, разбираш. Мале-леле, като се buff-нахме всички, че като влизам аз да отвличам вниманието... Почват всички да ме бъхтят, брат, ама няма, BS-а отзаде ме heal-ва, той пък вътре в сградото, да не могат да го нацелят, пък всички donators по мене бият и само аз съм им target-a. И през това време моите хора като идат. Че като ги подпукахме. Че като ги почнахме. Майко, те тия дори и за stats са дали пари, бе брат... Шест минути и нещо се бием, и не можем да надделеем над тия глупаци. Хеле отива седмата минута, че успяхме да убием heal-ъра им, и почнахме да ги сваляме един по един. Че като паднаха, че като им се присмяхме... КЕЕЕЕЕЕФФФФФФФФФФ!!!!!!!!! Онова време едвам не намокрих гащите, едвам не получих инсулт, адреналина ми беше напомпал сърцето като футболна топка. Викам на пичовете "AFK!!!" и избягах към кенефа, че щях да се пръсна, битката едвам беше започнала, като ми се допика... гаф голям, почти не можех да доустискам... Ама ги бихме и ги насрахме. После пък ония идат с още трима donators, че като се обърна ЦЕЛИЯ Колизеум срещу тях, пак ги пречукахме, ония подвиха опашки и избягаха, повече не се върнаха. До пет часа сутринта сме се стояли с брата и пичовете от клана да държим центъра на Колизеума, който влезе и ни нападне, мъртъв беше... Беше жестока нощ, цяла нощ ПвП.
На сутринта пък заспах.
П.С. Сорка, че се разпрострях, ама много исках да ти го разкажа в детайли.
