Та стана дума днес за символизма
и даскала говори за смъртта.
Наум дойде ми страшно тъжна мисъл:
Че чипса свърши. От мъка ще умра!
Таз сутрин в барчето отидох
и чипса тъжно гледаше от там.
Реших веднага аз какво да правя:
"Ще си го купя и ще го изям!"
Но после сана нещо тъй ужасно:
щом в стаята качих се веднага,
нахвърлиха ми се и взеха ми го властно.
Не оставиха дори троха.
Тогава натъжих се страшно.
В ума ми се промукна мисълта,
че моята съдба си е ужасна.
А чипса свърши. От мъка ще умра!
...
-Че аз потомка съм!-извика тя.
-На кво бе?-бе логичния въпрос.
-На наш'та мила майчица земя!
-О,да бе! Бързо ти навири нос!
-Как? Моят дядо светъл хан е бил!
-Че как бе! Докажи това!
-И баба от кинжала е спасил!
-Уф, да бе! Това направо е лъжа.
-Защо не вярваш никак във това?
Та аз съм първият поет жена!
-Ми, да. Това ти е проблемът тук:
жените все се мислят за специални,
а всъщност те са истински боклук,
със цел единствено облаги материални.
...
Прелюдия към ракията
Години скитах се в полята празни,
изпълнени със черната магия.
Измъчен от тъга и дни ужасни,
докато не се сдобих с ракия.
Светът бе мрачен и с ужас ме пълни ,
както и със глупост-простотия.
Бях прокълнат от тези мълнии,
докато не се сдобих с ракия.
Дълбоко скрих се в моята бърлога.
Тя къхаше на срах и немотия.
Но тихо се помолих аз на бога
и той ми подари ракия.
Веч знам как радост да намирам,
но не кат вино и мастика пия.
Или пък халбата със бира да надигам,
ами със малка чаша греяна ракия.
Е има и още но тях мисля да ги спестя защото някои са глупави и инфантилни ( не че тези не са) , а други са много в емо стил и просто ме е срам , че съм ги написал но скуката надделява някога.
Също изкам да се извиня на сички фенове на Елисавета Багряна както и на всички жени за втория стих , но просто ми беше дошло до гуша от това произведение и трябваше да изпусна малко пара.
Очаквам с радост критиките, които несъмнено ще получа!
Не смятам, че от пръв прочит мога да направя каквато и да било забележка, което пък е рядко (тук