В Брюксел тече процедура по изключване на България от ЕС, но кой да забележи? Държавата се успокоява, че никой не може да я извади от съюза, ако сама не пожелае. Формално е така, но на практика членството й в ЕС може да бъде сведено до плащането на членски внос.
През януари беше ударът по парите от програма ИСПА (магистралите) за 120 млн. евро, в края на февруари дойде санкцията по програма ФАР (регионалното развитие) за 100 -200 млн. евро, а след 31 март Еврокомисията се заканва да посегне на структурните и кохезионния фонд, от които досега така и не сме взели нито евро.
Освен ИСПА и ФАР има и трети фонд - САПАРД (селско стопанство). И по трите тя бе засечена да върши тежки злоупотреби
Смята се, че управлението на предприсъединителните средства е генерална репетиция за готовността на държавата да контролира парите, полагащи се на пълноправните членове.
Тя обаче се проваля на най-важния си изпит и оттук нататък може въобще да загуби достъп до европейско финансиране, защото доказва, че най-важните й контролни институции работят зле.
Първите нарушения бяха засечени от евроконтрольорите по САПАРД в началото на 2004 г.
Tехника втора ръка се представяла за нова, инвестиционни проекти били незавършени, искано било покриване на стари разходи, свързани фирми си правели фиктивни плащания и др. Официалната реакция от София чак до средата на 2006 г. бе: "Няма такова нещо".
Наложи се намеса и на българската прокуратура, която до началото на тази година отчете, че разследва 79 случая за подобни и други нередности по САПАРД.
Най-важната разлика между САПАРД и другите две програми до 2007 г. бе начинът на контролиране. Докато още не членуваше в ЕС, България бе под прекия контрол на Делегацията (посолството) на ЕК в София, която трябваше предварително да одобрява плащанията и тръжните процедури по ФАР и ИСПА.
Програма САПАРД бе децентрализирана, което означаваше, че одобряването и изпълнението на проектите се наблюдаваше само от българската администрация.
Затова родните хитреци се разпасаха първо там. Цели семейни гнезда се завъртяха под европейския покрив на САПАРД и започнаха да си уреждат финансиране на фирмите. Те си одобряваха проектите, отпускаха си парите, а след това трябваше и да се контролират.
Близо 80% от проектите минаха през 3 консултантски фирми, а 200 души прибраха 1.264 млрд. лева
Миналата година България бе оставена за първи път сама да се контролира, както се полага на пълноправен член, и резултатът лъсна: пълен провал и по ИСПА, и по ФАР
Парите по ИСПА бяха спрени заради засечените подкупи във Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" и заради конфликт на интереси - шефът на фонда Веселин Георгиев бе уличен, че възложил поръчки на братовата си фирма "Биндер" за 120 млн. лв.
Гагаузов и Орешарски са притиснати в ъгъла, защото получиха срок до 31 март да докладват за всички нарушения. Еврокомисията им изброи примерни грехове в 25 точки, но им каза, че освен за тях очаква отчет и за много други, които засега пази в тайна. Това е покана за двамата да се явят на изповед в Брюксел и да си кажат всички грехове. Преди това трябва да уволнят известен брой корумпирани или просто неквалифицирани чиновници и да отидат с готов списък кандидати за техните места. Това се отнася преди всичко за възловите контролни постове, за които ЕК сочи в предупредителното си писмо, че съзнателно са били прочистени, за да бъдат подменени способните хора с некадърници.
при нарушения не само се спира по-нататъшното финансиране (което стана), но и трябва да се върнат на ЕС парите, с които е злоупотребено.
Може да кажете, че плъховете напускат кораба, но така или иначе аз до няколко месеца емигрирам. След години дано е по-нормално положението...