Форум на PC Mania

..

Казах ти го преди, казвам го и сега, едва ли може да се определи единна идея на писанията ти. Отвратително странно е. Поздрави, че го пусна, и извинения, че не мога да взема печатните издания, тъй като съм болен и не излизам от дома.


P.S. Все още не си оправил всички грешки. ;р

Колега, от няколкото (внимателни!) прочита, който направих, нахвърлях кратки лични впечатления; обещавам след сесията живот и здраве да се опитам да го разтълкувам. Все пак не отричам, че голяма част от написаното за мен си остана енигма. Не отричам, че и определено ме накара да се замислям над написаното - докато четях и след това, дори сега в интерес на истината.

И да, майсторска изработака. Но това си го знаеш.

Искам да се опитам да напиша музика към, или по-скоро по това творение. Искаш ли ?

П.П. Може би ще се изненадаш, но за мен всяка следващата част беше убийствено точно вързана с предната. Внезапните преходи на чувства, ако се притесняваш за тях, само засилиха атмосферата на... безпространственост. Всичко беше като разходка из нищото и придава усещане за безкрайно падане. Ако ме удари музата някой път, ще ударя една критика, но ще трябва да го прочета пак, а след като знам вече за какво става дума, ще ми бъде една идея по-трудно.

ЕВАЛА.

П.П. О, Създателят е тук! Бях помислил, че всички отдавна спят, така ме отнесе творбата!
Виж, то това само по себе си е чисто вдъхновение да изтипоса човек една ненормална критика в духа на разказа. А колкото до музиката, не се безпокой - за всяка част - отделен трак.

Nocturno написа:Искам да се опитам да напиша музика към, или по-скоро по това творение. Искаш ли ?

Би било покъртително.

Само като направиш самия трак кажи за кой откъс става въпрос.

И... ще се радвам да получа критика от теб, макар че най-вероятно ще изразиш най-добре с музика как си го възприел.


ЕДИТ: Дюк, имам спомен че пишеш добре. Искам някой път да се... надписваме с теб. Винаги съм се чудел какво сериозно произведение може да произведем в комбина с някого. И да не искаш, ще те накарам да съдействаш, щом ми хрумне нещо.

Изтискващо преживяване, отличен разказ. Съвсем наскоро си мислих, че отдавна не си писал пространно, но оправда всякакви очаквания.

И аз тънко ще се измъкна с "истинска критика след още няколко прочита".

Разказът наистина беше доста интересен и оплетен. Понякога изглеждаше тежък, на места доста. Мисля, че донякъде долавям смисъла, вложен в образите и действията, но ще ми трябват още няколко прочита, след което се надявам да добия пълна картина и да дам по-обещаващ коментар. Уважения за труда и отделеното време.

Аз написа:Понякога изглеждаше тежък, на места доста.

Това в смисъл на сериозен и депресиращ ли е (както "Списъкът на Шиндлер" например) или твърде провлачен и затормозяващ? Тоест, плюс или минус е?

Много е хубаво.Браво.Добре си изразил параноично-шизофреничното състояние на героя.Напомня ми малко на филма "Бразилия".
Напоследък се занимавам с машинима и ако нямеря време ще направя трейлър,пък може и цял филм.

Ледник написа:Това в смисъл на сериозен и депресиращ ли е (както "Списъкът на Шиндлер" например) или твърде провлачен и затормозяващ? Тоест, плюс или минус е?

Депресиращ - не, интересен - много. Тежък в смисъл натоварен с голяма дълбочина на мисълта, която трудно се тълкува, но нали в това е тръпката все пак. Щом го осмисля по-добре ще обадя още веднъж, защото писанието е интересно.

Мислех да не го чета цялото, защото нямах време, но разказът така ме грабна, че го прочетох на един дъх.. В светът който си пресъздал има нещо различно, нещо което е извън всякакви клишета и точно това го прави още по инетересен.

П.С. Това е едно от най-добрите неща, който съм чел. БРАВО!:)

Браво, Ледник. Разказът ти много ми хареса, но незнам защо леко ми напомняше за "Ефекта на пеперудата".

Депресиращ - не, интересен - много. Тежък в смисъл натоварен с голяма дълбочина на мисълта, която трудно се тълкува, но нали в това е тръпката все пак.

Напълно подкрепям.

Завладяващо (:

Радвам се, колега. Благодаря на всички, които останахте с умопобъркания ми протагонист до самия край, и се радвам безкрайно, че ви е харесало. Тъй като сега на рецензии и анализи изглежда няма да се радвам, надявам се поне след време някой да изрови тази темичка и да ме направи още по-щастлив. Може и да съм самият аз, ако шизофренията ми се задълбочи.

Поздрави на всички, и нека вярваме, че можем да направим Творческия форум отново онова, което някога беше. И не само него.

Колега поствам мнението си чак сега, защото ми отне известно време да прочета внимателно цялото произведение.

И така. Разказът е прекалено сериозен и ти си вложил в него твърде много за да поствам коментари от сорта на "Супер е!"; "Давай в същия дух!"; "Много интересно" и т.н. Това си го знаеш, най-малкото защото като стил и от чисто литературна гледна точка това творение е абсолютно професионално написано, нямам критики относно стилът и начина на изразяване.

Сюжетът беше интересен. Все пак едва ли има човек който би чел само философски разсъждения без сюжет. Кефи ме как на места се гавриш с някои клишета например:

...не знаех името й, а да изпищя „Не!” или нещо подобно – не бях такъв човек.

-Или не е този разказа

Или пък:

А по средата на стаята – без пиедестал, без защита, без сноп тайнствени лъчи от тавана, без каквато и да била индикация, че тук се съхранява ценен артефакт – се намираше Книгата на Луста, просната на пода.

Е стига де поне сноп тайнствена светлина трябваше да има, като в Индиана Двоунс


На места поне за мен беше напълно неразбираемо. Като например тук:

Книгата на Луста

Някога в Навън нямало нищо друго освен животински мисли, които бликали в небитието и набирали сила от собствената си безчовечност. Цъфтяли без човешки или стражнически надзор, удряли се отчаяно в реалността и я изкривявали до небивалости. Това ставало бавно, малко по малко, а на моменти безсмислените им усилия изглеждали изпълнени с униние и нерешителност.

Въпреки че всяка мисъл огъвала Навън само веднъж, след което се превръщала в смарагд, тежък колкото вечността, те не спрели трескавите си опити с хилядолетия. Епохите отминавали, а с тях и мислите се разделяли на касти. Някои предпочитали да надзирават самоубийственото врязване на другите в короната на реалността, защото се чувствали далеч по-възвишени, рационални и ледени от останалите пустинни трептения на съзнанието; толкова се възгордяли, че отказвали да плават в потока на Съзерцаното изкривяване, и вместо това се отдали на словоблудства.

Започнала люта свада, мислите се изпокарали едни с други, противоречали си, борели се, сплитали се в аромати... и тогава били хванати неподготвени, за първи път от хилядолетия. Реалността се разпрала като вълнено елече и вътрешността й зашуртяла извън Навън, и погребала мислите под ледници от плахост, и окови им наденала, и сърцата им строшила.

И така застинали мислите във Вечността – с остриета една срещу друга, монолитни като пирамиди, като волята на сърцето, което никога не може да приеме напълно, че е обикнало друг човек. Били обвити в двусмислие - тяхната стигма и проклятие. И с годините оковите им оставили рани, които никога не зараснали, а кървяли бавно в безкрая, докато ледниците около тях се сливали и деформирали по подобие на похабените мисли, които таяли в сърцата си.

Превърнали се в книга –
Книгата на Луста.
Тази книга е нашето спасение.

Това го казвам в известен смисъл като критика. Ясно че твоят разказ не е точно мейнстриим ориентиран. Това не е комерсиален разказ който да се чете и харесва от широката публика. Въпреки това обаче е добре да е разбираем, а на моменти като този ми се струва, че само ти знаеш какво имаш предвид.

След момента с гората, сюжетът като че ли става по-динамичен и аз лично тогава го четох с най-голям интерес. Изкльюително картинно описание на Лустът и на помещението около него. Още веднъж показва мощта на перото ти.
Краят разбира се (аз не съм и очаквал друго) е двусмислен. Не е ясно дали героят наистина е убил Лустът или всичко е било просто плод на болния му мозък.

И накрая, като човек учил органична химия не мога да се сдържа да не те поправя за една фактологична грешка-Метанът е газ без мирис и цвят, следователно онзи страж дето извежда нашият човек от лабораторията няма как да смърди на Метан

В заключение ще кажа, много добра работа, бих се радвал да пишеш по-често в творческия

Ще редактирам частта с метана, защото те обичам.

Относно разказа на момичето - той е напълно безсмислен, и кълна се, не ми беше леко да изпиша толкова нелепости накуп. Но това беше целта. Разказът й трябваше да е безсмислен. Това е част от идеята.

А за останалото - наистина благодаря, вече съм сигурен че те владея. Виждам че ти е харесало, би ли опитал да дадеш някакво свое тълкуване или интерпретация на творбата, както правим (в твоя случай както си правил) в час по литература?

Поканата не е само към теб, отправям я към всички люде с отворени умове и свободно време.

Ледник написа:Тогава той проговори:
- Момичето ти наистина има добро сърце.
Не го разбирах.

Класика в жанра.
Не изисквай от мен анализ, в момента имам по-важна работа, като например да играя Doom на Ultra Violence и да она... се забавлявам пред екрана.

Ох, почвам.
Първото нещо, което ми се наби след като го бях прочел са множеството препратки към други произведения на изкуството.(Пример: Образа на Луста е 90% копиран от Highlander IV, цялата обстановка в "дома" е като извадане от 1984, сцената с безцелното ходене ми напомни на "Среднощен Експрес", сцената с гората пак наподобява тази на 1984). Това едно на ръка, но множеството фактологически грешки не можах да преглътна. Дори не са толкова фактологически отколкото недоизяснени. Пишеш, че лирическият ни герой се помни от няколко месеца и няма никакво друго познание, но беше наясно с неща като асансьор, цветове на дрехи, кое е лошо и кое добро. Неща, които ако следваме логиката на разказа няма как да знае, можем да приемем факта, че поради развитият си разум успява някак си да ги обясни. Момента с математиката е малко спорен. Решавал е задача по математика, наличието на математика предполага наличие на някаква форма на образование(защо, оди обяснявай), а образованието трябва да използва неща от "навън". Отделно "Обичам я!", ама чай малко, и той като другите е със спомени на няколко месеца, тогава откъде накъде знае сложни синтенции като "Обичам я" ? Нататък, целият този номер това да мине за нещо "голямо", нещо световно не ми хареса. Ако я погледнем от друг ъгъл, съвсем спокойно можем да предположим, че това са размислите на шизофреник в психодиспансер. Тогава всичко придобива съвсем ясни измерения и целият разказ отива по-дяволите.
За момента е това, ако има нещо ще се намерим

Омега, сори че отговарям чак сега, ама ми разгониха мамата с тия акаунти и активиращи имейли.

Сега, на въпроса.

Човеко, мисля че не си хванал напълно идеята ми, щом търсиш тук логически обвързан сюжет.

Сюжет има при Вазов - там самата поема има нужда от история, базирана на логични причинно-следствени връзки, за да направи поетът това, което иска да направи от произведението си.

Чел си обаче "Нощ" на Яворов, ако не другаде, то поне в училище.
http://dekadent.hit.bg/Poetry/qvorov.htm
Кажи ми, тук имаме ли разказване на история?
Или по-скоро имаме серия импресии, като в кошмарно бълнуване, целящи дори не чрез картини, а чрез ключови думи да предадат посланието, или по-точно, серията от послания.

Това съм се опитал да направя и аз, човеко.

Това е моят експресионизъм.

Сега ще скочиш: Да, ама ти плюеше по експресионизма лани, защо сега го ползваш?

И ще си прав да питаш, колега. Но разбери - за това, което исках да покажа аз, ми беше нужен именно този стил, именно този начин на представяне на историята като серия мъчителни кошмари. Тук строгата последователност в стила на Дан Браун, да речем, нямаше изобщо да ми свърши работа. Нито пък шеговито-ироничното повествование, което ползвах в "Смешно Отделение". Дали героят е луд? Дали всичко това е сън? Дали действието се развива в някаква извратена паралелна реалност, където случващите се в разказа неща са напълно нормални, както е нормално например змейове да крадат ябълки от злато? Това за мен не са важни въпроси - поне не в този разказ! Затова оставям толкова много неизвестни - за да има място за читателската интерпретация, която така и няма да получа.

Вярвам, че това ясно съм го подчертал на други места из разказа. Цялото писание буквално бъка от разминавания, понякога и през ред. Те са умишлени. Давам пример:

В на дланта на Уфер имаше малка звезда – изцяло червена, лъскава на оскъдната светлина от монитора, без никаква украса или знаци по нея. Шестте й лъча изглеждаха някак... заострени, при това прекомерно. Металът по ръбовете беше изтънял като карфица.
(...)
Взех в ръката си малкият златист орден. Огледах внимателно инкрустираните между четирите му лъча кръстосани мечове и се зачудих:
(...)


И макар гореизписаното да обяснява въпроса с паметта на нашия юнак, няма как да не вметна нещо интересно по този случай. Самата идея за героят без памет, затворен в подобен зандан, я взех от друг свой разказ, който засега наричам само "Трилогия". Това трябваше да не е дори разказ, а повест, или ако даде Муза - дори първият ми роман. Изписах половин тетрадка бележки, идеи и проектосюжети по него, и сега го чакам да "узрее". ТОЙ вече ще се радва на по-традиционно повествование и мотивирани причинно-следствени връзки в случващото се пред очите на читателя. Експресионизмът, както ти казах по-горе, беше един инструмент, който ползвах в този случай и само в него. Ако не ти харесва, то въпросната "Трилогия" най-вероятно ще ти се услади повече.



Послепис: Highlander IV и Среднощен Експрес, уви, не съм ги гледал. Фен съм на "1984" и мога да се съглася, че тя доста е повлияла на атмосферата на разказа ми. Не виждам обаче какво общо има сцената в гората с романа на Оруел, освен ако не визираш усамотението в природата като единствен шанс на героите да избягат от кошмарния свят, в който живеят, и да бъдат отново човешки същества, отново свободни. Все едно. Когато някой ден видиш "Трилогия"-та ми, влиянията от Оруел и повече автори може чак да ти приседнат.




Поздрави и благодаря за коментара!

Eй това е яко