Контра на контрата
Публикувано на: 10 Ное 2007 23:27
Контра на контрата
Медо стоеше на дървената пейка.Беше оставил кучето да се разходи наоколо.
-Имате ли огънче?-попита някакъв мъж.
-Да,ето.-отговори Медо.
Човекът си запали цигарата и върна запалката.
На другия ден пак по същото време дойде този човек.
-Имаш ли огънче?-попита той.
-Да,ето.-отговори Медо подавайки запалката.
Същата ситуация се повтаряше всеки ден в продължение на 1 седмица.В понеделник до Медо,на пейката стоеше някакъв сак.
-Имаш ли огънче?-попита за пореден път същият мъж
-Имам,имам.-каза Медо и извади горелка от сака до него.-Заповядай.-каза той и използва горелката срещу другият човек.
След няколко секунди видя че цигарата всъщност бе динамит и той е запалил едва подаващият се фитил.В следващият миг бомбата избухна.
Медо се отзова на място,където всичко наоколо беше оцветено в бяло.
-Къде съм?-попита той човека до него
-Ти си загинал,Медо,аз съм този който трябва да ти го съобщи.
-Не,това е невъзможно!
-За твое съжаление,всъщност е!Дойде твоят ред,сега ще съществуваш на това място завинаги!Място на неограничени възможности,може би несъществуващо въобще!
-Защо аз!Твърде рано ми е!-извика Медо
-Ти смяташе всички за глупаци и прецакваше хората.Но всяко действие си има противодействие,всяко същество има контра творение,което е по добро от него.Разбираш ли Медо,ти смяташе всички за глупаци,но се намери човек,който да те направи на глупак!Да те надхитри.
Медо се замисли.
-Значи всичко си има противодействие а?Аз не искам да бъда тук,не е дошъл краят ми.Това е място на неограничени възможности нали така?Аз не искам да съм тук.Щом всичко има контра то аз мога да победя собственото си загиване,мога да се върна,мога да бъда контра на контрата си,дааааа!!!-Викаше медо и всичко се забули в мъгла.
След това се събуди до пейката.До него лежеше човекът,който искаше огънче.
-Май все пак не си ми контрата а?-подсмихна се Медо и си тръгна.
Медо стоеше на дървената пейка.Беше оставил кучето да се разходи наоколо.
-Имате ли огънче?-попита някакъв мъж.
-Да,ето.-отговори Медо.
Човекът си запали цигарата и върна запалката.
На другия ден пак по същото време дойде този човек.
-Имаш ли огънче?-попита той.
-Да,ето.-отговори Медо подавайки запалката.
Същата ситуация се повтаряше всеки ден в продължение на 1 седмица.В понеделник до Медо,на пейката стоеше някакъв сак.
-Имаш ли огънче?-попита за пореден път същият мъж
-Имам,имам.-каза Медо и извади горелка от сака до него.-Заповядай.-каза той и използва горелката срещу другият човек.
След няколко секунди видя че цигарата всъщност бе динамит и той е запалил едва подаващият се фитил.В следващият миг бомбата избухна.
Медо се отзова на място,където всичко наоколо беше оцветено в бяло.
-Къде съм?-попита той човека до него
-Ти си загинал,Медо,аз съм този който трябва да ти го съобщи.
-Не,това е невъзможно!
-За твое съжаление,всъщност е!Дойде твоят ред,сега ще съществуваш на това място завинаги!Място на неограничени възможности,може би несъществуващо въобще!
-Защо аз!Твърде рано ми е!-извика Медо
-Ти смяташе всички за глупаци и прецакваше хората.Но всяко действие си има противодействие,всяко същество има контра творение,което е по добро от него.Разбираш ли Медо,ти смяташе всички за глупаци,но се намери човек,който да те направи на глупак!Да те надхитри.
Медо се замисли.
-Значи всичко си има противодействие а?Аз не искам да бъда тук,не е дошъл краят ми.Това е място на неограничени възможности нали така?Аз не искам да съм тук.Щом всичко има контра то аз мога да победя собственото си загиване,мога да се върна,мога да бъда контра на контрата си,дааааа!!!-Викаше медо и всичко се забули в мъгла.
След това се събуди до пейката.До него лежеше човекът,който искаше огънче.
-Май все пак не си ми контрата а?-подсмихна се Медо и си тръгна.