Форум на PC Mania

Меч от Ада
Пролог
Беше мразовита нощ.Виеше вятър който донасяше ухание на диви цветя.Черният рицар се надигна,като душеше въздуха.Изненада се.Беше вярно.Щяха да минат оттук.Замисли се за миг и нареди
-Слушайте внимателно.Вие застанете зад дърветата,а вие се скрийте в храстите.Който мине оттук искам да бъде убит
Около него имаше петнадесет рейнджъра.Всеки от тях бе облечен с дебел,ярко зелен елек с качулка,върху който висеше черен колчан с бели стрели.В ръцете си държаха черно-бели лъкове.Скриха се там където им бе заповядано.Рицарят приклекна до едно дърво и извади меча си..Оръжието бе тънко за да прережа гърло,но и беше здраво че да пробие тежка броня.
Стрелците не виждаха добре в тъмното и непрекъснато обикаляха като слепи.Един от тях настъпи сухо клонче.Рицарят им изръмжа свирепо.Внезапно всички се укротиха.
Минутите се превърнаха в часове.Рицарят продължаваше да наблюдава и дори не позволяваше на стрелците да помръднат.
-Пригответе се-пошепна им като напрегна тялото си.
Очите на стрелците се разшириха и всеки извади по стрела.Отдалеч се чу дрънкане на броня и се появиха неясни образи.
Три кафеникаво-бели коня носеха ездачите си право към стрелците.Лъскавите им брони сияеха на лунната светлина.
Първия конник бе страж на Империята.Личеше си по носената броня с жълт крилат лъв-знакът на Империята.Той бе слаб но жилав войн участвал в много битки.На гърба му висеше меч а в ръката си носеше сребърен щит с същия знак като този на бронята му.
Вторият ездач изглеждаше по същия начин.На гърба си той носеше колчан със стрели.Върху главата му имаше сребърен шлем обсипан с скъпоценни камъни.Между двамата яздеше чернокос гвардеец.Той имаше същата броня като спътниците му но оръжията му бяха различни.В ръката си държеше дълго копие с сребърен връх.На кръста му имаше торба с нещо в нея което не можеше да бъде разпознато.
Рицарят вече усещаше победата,когато гвардеецът внезапно се сепна.Направи им знак да спрат.Огледа се наоколо и като видя късче от елека на един от стрелците очите му се разшириха.Извика им да се обърнат бързо
-СЕГА-изкрещя черният рицар.Стрелците пуснаха стрелите и те повалиха конете на ездачите.Рицарят промълви някакви думи и изстреля кълбо огън към гвардеецът.Той падна от коня си и се претърколи.Погледна към спътниците си.
Шест от стрелите бяха пробили броните им.Другите бяха покосили конете.
-Хванете го.Той ми трябва-изкрещя рицарят и рейнджърите хукнаха да го гонят.
Докато те се мъчеха да го настигната рицарят се качи по една висока скала от където имаше добра видимост.Той свали лъка от гърба си и приготви стрела.След като видя задаващата се мишена пусна тетивата.За нещастие стрелата улучи един от стрелците.
Гвардеецът се насочи към скалата и като промълви някакви думи отвори проход навътре в скалата.Стрелците се спъваха в камъни и не успяха да го хванат..Докато се чудеха как да я отворят гвардеецът развърза торбата си.Извади от там меч с със златна дръжка обсипана с рубини.По сребърното му острие имаше руни на древен език.Гвардеецът бързо изкопа дупка в земята и сложи мечът.Засипа го и седна върху него.Най-накрая извадиха камъка .Рицарят застана отпред и изстреля ледено кълбо което удари гвардеецът в сърцето и го уби на място.След като претърсиха внимателно не успяха да открият меча излязоха навън.Водачът им свирна и се появи черен жребец.
След като напуснаха гората оттам се чуваше само бухането на бухал

определено не е добро и мисля че бозица му е много

Много повторения, но пък допиши го, нищо не губиш.

edit:Да, забравих да кажа за правописа- ...

Аз аз уж исках да бъде нещо като Ерагон като добавях мой си нещица.Сега завършвам глава 3 все пак го почнах онзи ден

По-добре се откажи.