WarCraft: Историята на Рок'Хан
Публикувано на: 04 Май 2007 22:17
Тук ще опиша историята на трола Рок'Хан, който взима дейно участие в бонус кампанията на WarCraft: TFT. Моят разказ донякъде се припокрива с допълнителната кампания на орките в TFT, където Трал и орките попадат на няколко острова, населявани от от тролите.
Рок'Хан не бе обичаен представител на своята раса.За разлика от другите троли, които предпочитаха лекото облекло и простоватото на вид копие с остър връх, Рок'Хан се бе загърнал в сивкаво наметало: на гърба му бе закачен тотем, подобен на тези около Кладенецът на Живота - този тотем бе предназначен да подсили връзката му с магическите сили на Кладенеца.На колана му бяха закачени няколко тубички със странни мазила и отвари, които бе получил по време на различни периоди от обучениеот си като вещер.Дори и остналите вещери го гледха като че ли е някакъв изкуфял трол: те изпитваха съмнения, че Рок'Хан може да стане вещер, заради младостта му, която според тях бе символ за безрасъдноста и глупостта на трола.
Единствения, който му вярваше и му се доверяваше, бе учителят му Сен'Джин.Той бе един от най-мъдрите и най-старите вещери на племето.Той черпеше своята сила от Кладенеца на Живота и макар, че някои смятаха, че започва да да губи разсъдъка си на стари години, Рок'Хан много уважаваше стария трол. Което бе още една от причините останалите да мислят стареца за изкуфял.
В момента Сен'Джин търпеливо изчакваше своя ученик, седейки само на няколко метра от Кладенеца на Живота - източникът на плодорието и развитието на племето. Вещерите от мнго време изучаваха тайните му се опитваха да овладеят мистичните му сили. Но дори и Сен'Джин признаваше, че едва са започнали да разбират мистичния Кладенец.
- Учителю. - каза Рок'Хан. - Извинявай за закъснението, човече.
- Няма нищо, приятелю. - усмихна се Сен'Джин. - Седни до мен и нека започнем днешния урок.
Погледът на Рок'Хан падна върху стенещия трол, легнал до учителя му. Върху ръката му ясно личеше една гноясяла рана, най-вероятно от кинжал.Левия му крак бе разкъсан, а мускулите раздрани.
- Учителю ? - неуверено изрече Рок'Хан.
Сен'Джин се усмихна.
- Днес ще се научиш, как да овладееш мощните бойни магии на тролите вещери. Надявам се, че с помощта на моите учения, ти ще успееш да излекуваш ранения войн от племето ни, за да преминем към следващата част от урока.
Рок'Хан коленичи до ранения трол.
- От какво са раните ? - попита той.
- Сражавал се е срещу мурлоци. - отвърна учителят му. - Били са поне трима. Един от тях е разкъсал крака му, а друг го е ранил в ръката с покълнато острие.
Рок'Хан извади от колана си една от многото си тубички и внимателно намаза ръката на трола.След това се пресегна към Кладенеца и докосна раната. Дланта му се обви в златна светлина.Мърморейки си някакви странни думи, Рок'Хан извади щипка лилав прах и го поръси върху раната. Ранения воин си пое дълбоко дъх погледна ръката си изумен. От раната нямаше и следа. С крака нещата бяха по сложни. Рок'Хан си нашепваше някакво заклинание, като ту вмъкваше нови думи, ту променяше други. Златистото сияние обви крака на ранения воин. Пот се стичаше по тялото на Рок'Хан. Младият вещер скъса наметалото си и уви крака на воина.Ранара не бе напълно излекувана. Щеше да мине време, докато раздробените мускули и разбитите кости се сраснат, пък и със сигурност щеше да остане белег; но тролът щеше да оживее.
- Добра работа, човече. - засмя се Сен'Джин. - А сега е вереме да те посветя в естеството на вуду магиите!
Рок'Хан не бе обичаен представител на своята раса.За разлика от другите троли, които предпочитаха лекото облекло и простоватото на вид копие с остър връх, Рок'Хан се бе загърнал в сивкаво наметало: на гърба му бе закачен тотем, подобен на тези около Кладенецът на Живота - този тотем бе предназначен да подсили връзката му с магическите сили на Кладенеца.На колана му бяха закачени няколко тубички със странни мазила и отвари, които бе получил по време на различни периоди от обучениеот си като вещер.Дори и остналите вещери го гледха като че ли е някакъв изкуфял трол: те изпитваха съмнения, че Рок'Хан може да стане вещер, заради младостта му, която според тях бе символ за безрасъдноста и глупостта на трола.
Единствения, който му вярваше и му се доверяваше, бе учителят му Сен'Джин.Той бе един от най-мъдрите и най-старите вещери на племето.Той черпеше своята сила от Кладенеца на Живота и макар, че някои смятаха, че започва да да губи разсъдъка си на стари години, Рок'Хан много уважаваше стария трол. Което бе още една от причините останалите да мислят стареца за изкуфял.
В момента Сен'Джин търпеливо изчакваше своя ученик, седейки само на няколко метра от Кладенеца на Живота - източникът на плодорието и развитието на племето. Вещерите от мнго време изучаваха тайните му се опитваха да овладеят мистичните му сили. Но дори и Сен'Джин признаваше, че едва са започнали да разбират мистичния Кладенец.
- Учителю. - каза Рок'Хан. - Извинявай за закъснението, човече.
- Няма нищо, приятелю. - усмихна се Сен'Джин. - Седни до мен и нека започнем днешния урок.
Погледът на Рок'Хан падна върху стенещия трол, легнал до учителя му. Върху ръката му ясно личеше една гноясяла рана, най-вероятно от кинжал.Левия му крак бе разкъсан, а мускулите раздрани.
- Учителю ? - неуверено изрече Рок'Хан.
Сен'Джин се усмихна.
- Днес ще се научиш, как да овладееш мощните бойни магии на тролите вещери. Надявам се, че с помощта на моите учения, ти ще успееш да излекуваш ранения войн от племето ни, за да преминем към следващата част от урока.
Рок'Хан коленичи до ранения трол.
- От какво са раните ? - попита той.
- Сражавал се е срещу мурлоци. - отвърна учителят му. - Били са поне трима. Един от тях е разкъсал крака му, а друг го е ранил в ръката с покълнато острие.
Рок'Хан извади от колана си една от многото си тубички и внимателно намаза ръката на трола.След това се пресегна към Кладенеца и докосна раната. Дланта му се обви в златна светлина.Мърморейки си някакви странни думи, Рок'Хан извади щипка лилав прах и го поръси върху раната. Ранения воин си пое дълбоко дъх погледна ръката си изумен. От раната нямаше и следа. С крака нещата бяха по сложни. Рок'Хан си нашепваше някакво заклинание, като ту вмъкваше нови думи, ту променяше други. Златистото сияние обви крака на ранения воин. Пот се стичаше по тялото на Рок'Хан. Младият вещер скъса наметалото си и уви крака на воина.Ранара не бе напълно излекувана. Щеше да мине време, докато раздробените мускули и разбитите кости се сраснат, пък и със сигурност щеше да остане белег; но тролът щеше да оживее.
- Добра работа, човече. - засмя се Сен'Джин. - А сега е вереме да те посветя в естеството на вуду магиите!

