Форум на PC Mania

Събуждане в мрака.
Отваряш очи и всичко е съвсем същото, сякаш не си ги отварял. Оглеждаш се, пощипваш се – нищо. Засмиваш се, но не се чува смях. Проплакваш в отчаяние и не се чува плач...

Затваряш очи ( - Това е сън! Само сън.)
Отваряш ги. Нищо.

Затваряш очи (*Надежда).
Отваряш ги (*Разочарование).

*
Затваряш очи (...спомяш си всичко хубаво и лошо. Хората, които си познавал, обичал и мразел. Става ти хубаво, като си спомняш, живота...).
Отваряш очи. Виждаш само нищо. Чуваш единствено нищо. И това нищо, абсолютно, безмилостно и категорично Нищо, те хваща за гърлото, стиска те, смразява кръвта и за миг спира порива за въздух...
(*Страх)
(- Сам... – без звук.)

*
Затваряш очи.
Ужасът те връща назад. Единственото „място”, е в ума ти и той мигновено го открива и те поглъща в него, Споменът.
Шумът на морето, е тъй успокояващ, а зеленината и мирисът на гора, замайват.
Отново си дете. Потъваш в безгрижието на безгрижните дни. Отново въпросите имат лесни отговори и ти се смееш... Радваш се на всеки цвят, вкус и възприятие. Носталгията не те мъчи. Не съжаляваш за нищо. Къпеш се в лъчите на най-приятните спомени. Преизпълнен с живот – ти си живот. Вяра, наивна, нереална, все още неизлъгана вяра в доброто, храни надежди, малки големи, реални, ефимерни...
Надежда, че като отвориш очи няма да...

*
Отваряш очи.
Мракът се сгъстява.
Катранът бълбука, ври, изгаря те.
Не можеш да избягаш. Няма къде да избягаш...
Катранът те поглъща, впива се в кожата ти.
Реакцията ти (дърпаш се, отчаяно, мяташ крайници) е безполезна. Горещината яде кожата ти. Милиони малки, като игли зъби, сякаш се забиват, болката, прорязва мозъка, сърцето ти бие по-бързо (Прескача веднъж), спира за секунда (Рязко, започва да бие бързо), главата ти пулсира в перверзния танц на кръвта, която те отхвърля, по силата на Закона на болката.
Първо се пръсва дясната сънна артерия. Взривява се точно под ухото ти и горещата ти кръв те облива.
Става ти студено. Целият лепнеш от собствената си кръв.
Сърцето ти бавно отшумява.
Животът ти бавно отшумява...
Нещо дърпа гърдите ти, неестествено се мята (вътре) и повлича тялото ти като парцалена кукла. Душата ти се откъсва, поглежда те пренебрежително и отлита, лека, свободна, щастлива.

ЗАТВАРЯШ ОЧИ!!

Твърдо не!

Защо - и да ти кажа, изглежда няма да се поучиш.

greeny,

знаеш...

Ледник написа:Твърдо не!

Защо - и да ти кажа, изглежда няма да се поучиш.

Пффф!...

Ледник написа:Твърдо не!

Защо - и да ти кажа, изглежда няма да се поучиш.

Някой прекалява с music idol

[offtopic]
Единия (greeny) е от Outer Planes, другия (scoopp) е от Neverwinter... Остава аз да кажа, че съм от Sharn и да се чудя как няма проблеми в комуникацията
[/offtopic]

Аз не разбрах къв бе смисъла отваряш затваряш кво става тука и аз не знам

...so shut the lids and dream, so I can see...

Душата ти се откъсва, поглежда те пренебрежително и отлита, лека, свободна, щастлива.

Ти си самата душа, тялото е на душата, а не обратното то е тленно и абсолютно незначимо хората обаче се самоидентифицират с тленното, изглежда защото са твърде плоски и елементарни за да повярват че са безсмъртни но това са големи глупости, have fun

Firzen написа:[offtopic]
Единия (greeny) е от Outer Planes, другия (scoopp) е от Neverwinter... Остава аз да кажа, че съм от Sharn и да се чудя как няма проблеми в комуникацията
[/offtopic]

Не мога да се сдържа и да не отбележа, че замръзвам тук долу в Cania, може би затова не мога да разбера какво всъщност чета...