ПРОСТ ХАОС
Мрак, тъга..поглъщат ме изцяло,
гневът - единствен, опитва да се излее,
пелена бели обвиват моето тяло,
желанието ми с небето да се слее.
Времето, нещо толкова ужасно,
кара разсъдъка си аз да изгубя,
събужда в мен нещо бясно,
неизбежна става пълната полуда.
Реалността.. често се променя,
лъжа и истина неусетно се размиват,
вярата, в съмнение се подменя,
мислите започват да се разбиват.
Маската, ежедневие в нашия живот,
някои са видими, а други - не дотолкова,
безотказно подобрение за предстоящия потоп,
изяждащи цяла, цяла... болката.
Змията лежи настойчиво върху гърдите ми,
не мога да я отместя, моля.. помогнете ми!
.
