Войната на училищата
Публикувано на: 31 Юли 2006 22:25
Всичко започна на 15 септември 2005.В един по-различен свят,в друго измерение училищата водеха битки помежду си с истински оръжия и всякакви видове нападения.Обучението продължаваше 7 години-от 1 до 7 курс в началните училища.След това имаше приемни изпити
За влизане в определена елитна гимназия и служба там и усъвършенстване на уменията по време на истински битки и войни до навършване на 12 курс.Тези,които отпадаха на изпитите биваха изпращани във фабрики да правят мунициите,оръжията,танковете,че дори самолетите.Но най-лютите битки се водеха в американското градче Ню Портлънд,където имаше само няколко училища-
Керъбин(carabine),Кешей Съприйм(cache supreme),Ейсили(Icily),MG-Месърс Гънърс (Massarce Gunners),Еърдроум(Airdrome),Еърборн Гифтид(Airborne Gifted) и Вендъл Лейбор(Vandal Labour)
Където работеха оставачите.
Но нека разкажем историята на 207 екип от 5-ти взвод от Еърборн Гифтид,най-добрите от най-добрите,спецове в удрянето по флангове и поразяващ огън.В този екип от 12 души,тази година за
Първи път на бойното поле,тези осмокурсници са тествани за издръжливост,способност за командване когато са под обстрел и дълбока концентрация и самоконтрол по време на битка.Те са
Най-добрите в целия град.Обикновено 8-мокурсниците са от 5-ти взвод заедно с 301,302,303,304,305,
306 и 307 екип.Деветокурсниците са от 4 взвод,десетокурсниците от 3 взвод,11-от 2 взвод и 12-курсниците са от 1 взвод.Сега ще се поставяме в кожите на двамата бъдещи командири на 207 екип-
Джеймс Кейн и Зандър Дийн.Джеймс Кейн беше завършил 7 години тренировки в началното училище Ейсили,където условията бяха тежки и калиха бъдещия командир.Едва на 14 години,Джеймс щеше да бъде отговорен за живота на хората си.Той взе изпитите по стрелба с всички оръжия от пистолет до базука с 5.50 по шестобалната система.Пробва се на изпита за бързо вдигане на ранга.На тренировъчното поле му възложиха задачата да направи успешен покушителен
Огън и да убие врага чрез удряне по фланга.Хората от екипа му бяха инспектори,които оценяваха
Решенията и уменията му в битка.Разполагаше с четирима.Той застана смело на полето,заповяда покушаващ огън и след като притисна врага,удари успешно с хората си по левия фланг и унищожи враговете си.Естествено,това направи с пейнтбол…Инспекторите откриха уникален талант у това момче и с гордост му връчиха нашивки за Ефрейтор.Джеймс се записа в Еърборн Гифтид.На 15 септември той се качи на величествения хълм,където беше училището му.Беше си облякъл кафява блуза и дънки.А ето и какво си мислеше той по пътя…
Какво ли ме очаква там горе?Защо се записах на възможно най-сложното?Разбира се,аз искам да
Защитя родината си и училището си.Боря се за него,защото там се записват най-големите патриоти.Защо се записах там…Сега какво ще правя,как ще ме посрещнат,с какви хора ще работя?Знам,че се отказвам от цивилният си начин на живот...Сега ще ставам военен.Боже,какво направих...
Стомахът му стана на топка когато се нареди на дълга опашка,чакайки двама офицери да отворят
Желязна порта-вход към двора на училището,където щяха да четат инструкциите.Ефрейторът ни едновременно от любопитство и страх какво има там вътре,надникна през малък процеп на вратата.През мислите му минаха какви ли не ужасяващи случки и истории.Но Кейн си каза:"Братле,множеството игри,които игра за Втората Световна,за войната във Виетнам и още десетки други ти показват само 5-6 на сто от това,което в действителност се случва на бойното поле."Тази мисъл преобърна Кейн не само тялото,но и душата му завъртя.Замаян,Кейн чуваше само шума около себе си от нервниченето на своите по-възрастни колеги.Беше доста тихо,защото почти никой на неговите години не познаваше съучениците си.Глухо чуваше гласа на единия офицер,който все повече се увеличаваше и създаваше натиск от вътрешната страна на слепоочията на нашият човек:
-Личната карта,моля…
Странно чувство
Пропълзя по гръбнака на Джеймс и го парна в мозъка.
Обърна главата си към офицера,който му лъхна на цигара и му каза спокойно,но механизирано като робот:
-Личната карта,моля…
Беше неговия ред да премине през портата.Джеймс трескаво бръкна в джоба на дънките си.През главата му мина странна мисъл.Имаше чувство,че ако не покаже лична карта,онзи офицер ще му пръсне мозъка.След като извади целият си джоб и събра погледите на всички,той я подаде на офицера със зачервено от срам лице.
-Ефрейтор Джеймс Кейн…5 взвод,207 екип.Дали фигурирате в списъка…Да,тук сте...Влизайте,ефрейтор.
Той кимна с глава на другия офицер и портата заскърца.Джеймс направи крачка и влезе в двора,където се бяха строили седмокурсниците.На тях им говореше млад военен,който беше лейтенант.Това беше техният командир.Джеймс се огледа наоколо.Определено се чувстваше като селянин в големия град.Усещането,че всички го следят с поглед го вцепеняваше.Той забързано обходи терена с влажен поглед и видя за своя утеха на стълб над група момчета табелка с надпис “Добре дошли,осмокурсници”.
Кейн не се замисли и се забърза към това място.На асфалта пишеше:
301,302…207.Изведнъж нещо прескочи в мислите на Джеймс:
-Та това са номерата на екипите!Аз съм в 207!
И Джеймс абсолютно объркан,сякаш ще влиза в стаята на ужасите,се запъти към обградения от ленти квадратен участък,където имаше десетина души.Асфалтът сякаш се опитваше да му втълпи нещо.Небето беше бурно.Кейн усещаше това странно чувство,същото,каквото изпитваше през последните 7 години на тази дата.Между съучениците си той беше доста по-висок.Като стигна при тях,се чудеше накъде да се обърне и какво да прави,защото всички се връткаха и чешеха и никой не разговаряше с другия,защото очевидно не се познаваха.Джеймс започна да се чувства като някой бос от тридесетте години,когато бръкна в джобовете си и се забрътка ту насам,ту натам.Настъпи тишина.Всички ученици се обърнаха към бюро,сложено на входа на коридор,водещ до вътрешния двор,където генерал щеше да изнесе реч.
На бюрото стоеше директора на училището,който изглежда излъчваше страхопочитание.Той заговори на микрофона с нечуван за Кейн глас:
-Добре дошли,скъпи ученици.Както знаете,вие се намирате в Еърборн Гифтид,най-елитната военна
гимназия в целия град.Тук са най-добрите,защото аз знам,че изпитите са били страшно изтощаващи и сложни.Но вие заслужихте да сте точно тук,точно сега и бъдете горди,че сте войни на страната си и ще защитавате родината си!
Последва бурно ръкопляскане,което постепенно притихна.Кейн и съучениците му се спогледаха като прасета на заколение и не ръкопляскаха.
"Браво,Кейн,сигурно се чувстваш като кретен!"-Присмя се вътрешният глас на Джеймс,а той изръмжа,сякаш гърлото го дразнеше.
-Аз ви пожелавам да пожънете велики успехи!Бийте се в името на тази гимназия,никога не изоставяйте другаря си да умре,независимо в коя дивизия и кой екип е!Вие сте тук,за да се подкрепяте!Нека Господ да ви пази и подкрепя каузата ви!Бранете името на училището си!
Успех!
Директора махна с ръка и две момчета отнесоха бюрото в сградата.Джеймс се стресна,пак някаква глупава мисъл,че ще ги разстрелят мина през главата му.Директорът замлъкна.Бутна лекичко вратата към коридора,която заяде и предизвика подхилквания от страна на най-малките.Стъпките му заехтяха в коридора,когато се изгубиха на влизане в кабинета на директора.Млад лейтенант стана от съседния стол и заповяда викайки:
-Всички седмокурсници-по класните стаи!
Рояк от седмокурсници,се затичаха към високата сива сграда и един по един изчезваха във входа.Кейн се стресна лекичко от шума.Сутринта не беше закусил нищо,а слънцето започна да го жари с лъчите си.Сякаш целият свят беше настроен срещу Кейн.
-Всички осмокурсници-във вътрешния двор за инструкции!Другите ще чакате докато не дам заповед!Ще отнеме 5 минути,имайте търпение!
Джеймс придружи другарите си,застъпва като луд сред нормални хора и навлезе във буйно обраслия в зеленина вътрешен двор,който имаше размерите на десетина класни стаи и излъчваше горделивост и чест.Сбръчкан генерал се появи от друг вход и излезе,марширувайки с офицерска походка на двора.Тогава Кейн се сблъска с реалността на военните.Старият офицер застана по средата на двора и заговори с хем спокоен,хем притеснен глас.Леле,сигурно е изгубил много хора под своето командване.Тази мисъл обезоръжи Кейн.Как ще воюва,ако такива мисли го обезвреждат така лесно?
-Добре дошли,млади войници!Засега запазете мълчание.Вие ще трябва да имате взводен командир.
Представям ви полковник Маркъс Хесей.Той ще бъде командир на 5 взвод.Също така,всеки екип ще
Трябва да бъде командван от командващ сержант,който е на по-горно ниво от сержант.След седмица
Тестване,от всеки екип ще бъде избран човека,който ще бъде този командващ сержант.А сега влезте в салона за тренировки и си облечете униформите!Оръжието е по избор,само че без патрони,защото нямам доверие на такива червеи като вас!А сега размърдайте тези задници!Кого чакате,идиоти?
Немците да дойдат ли?Размърдайте се,пихтии!После се качете в класните стаи,за да запишете имената и ранговете си!След това заприпкайте до камионите на външния двор!Всеки си има номер-този на вашия екип.Тръгвайте!
Всички екипи влязоха с изписани по лицата им обърквация и въпросителни фасони.
"Сънувам ли?","Комедия ли снимам?","Ирония?Съдбата си играе с мен?"-Това бяха първите мисли на Кейн на път към салона.
След като нахлупихме каските и навлякохме униформите с цвят на охра и зелен плат по лактите и колената,ние забелязахме отличителните белези на каските си,които определяха от кой взвод сме.На нашите каски отляво и дясно с бяла боя беше изрисувана глава на орел.Навлякохме и екипировката,която съдържаше каквото човек се сети.Накрая тежахме с 10 килограма повече.Наистина,по филмите изглежда лесна работа,но в действителност не е.Абе сякаш беше на мода да се запишеш като военен по това време.След като избирахме дълго оръжията,аз нарочих едра карабина,която веднага познах-M1 Carabine.Едно време бях стрелял с нея и познавах добре свойствата й и отличната й точност.
Към нея би трябвало да има 15-патронен пълнител,който обаче не ни поверяваха,защото още бяхме червеи.Окачих я на дясното си рамо,а тя натежа.Представих си какво ще е след дълъг ден маршируване.Тръгнахме с тежка стъпка по стълбите към нашата стая.Номера на нея съответстваше с номера на екипа ни.Преди да влезем,едно момче от моя екип ме потупа по рамото и ми каза:
-Ей,ефрейтор,тоя генерал е егати гадния,а?-Направи физиономия,все едно съм му изстискал цял лимон в устата.
-Да,ти го каза,точно така.-Отвърнах му аз шеговито.
-Между другото,казвам се Шеймъс Мирк.-Ние се здрависахме.Имах чувството,че познавам този тип от години.
-Джеймс Кейн,приятно ми е.
-Хубаво е да си ефрейтор,нали?И аз взех изпитите за ранга без проблем.Хем командваш редниците,хем има кой да отговаря за теб.Така си си супер.
-Наистина е идеално да си ефрейтор.-Отвърнах аз и се усмихнах доволно.
След като влязохме в стаята,там ни чакаше млад лейтенант,който отегчен попита първия като че ли прави това от векове:
-Име и ранг?
-Редник Боби Рей,сър.-Каза русоляво момче,което звучеше разстроено.
-Следващия.Име и ранг?
-Редник Майкъл Алън.-Отвърна леко пълничък,доста по-едър за възрастта си набор.
-Редник Самюъл Смит.-Този беше със доста странна прическа.
-Ефрейтор Марвин Хейс.-Изглеждаше шеговито този тип,като някакъв шут.
-Ефрейтор Даниел Джеймсън.-Този изглеждаше като универсалният войник-висок,с доста мускулна маса здравеняк.
-Редник Арнолд Шепърд.-Набит,мургав и мускулест,той имаше рана като на пират на едната си ръка.
-Ефрейтор Зандър Дийн,сър.-Този уплаши и събра очите на всички.Беше близо 1.90 висок,но много слаб и с такова изражение на гангстер,че почти всички стояха далеч от него от страх.
-Ефрейтор Кевин Слейтър.-Къдравокос,висок и мускулест,този изглеждаше като здравеняк.Войник,който не се колебае.
-Редник Крисчън Ингръм.-Физиономията му беше доста опъната,имаше малка глава и жълта кожа.Приличаше на китаец,защото имаше и доста присвити и опънати черни очи.
-Ефрейтор Шеймъс Мирк,сър.-Това е ефрейтора,с който се запознах в коридора.Русоляв и синеок,набит и доста самоуверен,той произнесе името си сякаш патриот произнася името на родината си.
-Редник Саймън Бъркоф.-Момче от село сякаш,защото имаше наистина хипергруби черти и доста изразено окосмяване.По-късно разбрах,че е по-малък от мен и е от провинцията.
-Ефрейтор Джеймс Кейн,сър.-Изрекох името си наистина горделиво,с високо вдигната глава.
Лейтенантът ме погледна странно,издиша с нос и ме записа."Какво ли сгреших?"-Си помислих."Хм,явно така се опитват да сплашат "зайците""-Успокоих се аз набързо.
-Ок,записани сте!А сега излезте при камионите.Движение!
След като заслизахме по мраморните стъпала и заскърцахме по тях,ние излязохме на двора и 207 екип се качихме в камиона си.
Набутахме се мъчно,а вътре беше доста тъмничко.Щях да прихна от смях,защото някой издаде газове.Заприказвахме си с Шймъс:
-Къде си завършил 7 курс,Джеймс?-Попита ме леко притеснен.
-В Ейсили.Ти?
-Също там.Чудно как не съм те виждал.-На лицето му се появи усмивка.
-Аз също не съм те забелязвал.Готов ли си да постреляш малко?Какво оръжие си избра?-Беше ми много интересно,защото не се бях интересувал от новите оръжия и исках да понауча нещо.
-Ами M16,какво друго…
-Това много засича.Аз съм с карабина.Много мощна и точна.Но за предпочитане е онази
кръстоска между карабина и картечница.Как се казваше…-Ех,че не можех да се сетя.Почувствах се като некадърник.-Много яко бие,убиваш от стотици метри,мерника е свръхточен,само дето имаш 20 патрона и пушкалото е хипер тежко.Дали някой тук няма такова?-Огледах се като някоя баба-клюкарка от улицата.
-Аз съм си взел.-Обади се високо момче с избръсната глава.Беше Зандър Дийн-онзи,от когото всички се плашеха-Това е най-доброто оръжие поне за мен.
Между другото казва се BAR-Браунинг Аутометик Райфъл.
-Този тип говореше доста бързо и роботско,но разбирах какво казва.
-Казвам се Зандър Дийн.Приятно ми е.А вие сте?
-Джеймс Кейн.Това е Шеймъс Мирк.-Представих приятеля си на Зандър.Ние се ръкостискахме и продължихме разговора:
-Много ми е приятно да се запознаем.Тук никой не познава другите.Завършил съм Кешей Съприйм.
ВСЪЩНОСТ(тази дума произнесе на висок глас),това представлява училище,което подслонява хора от съпротивата.Те са ни съюзници.Затова се записах тук.Чух,че тук имало шпиони.Ще ми се да ги заритам.-Отвърна леко засрамен от думите си,обхождайки с поглед останалите,които бяха вперили погледи в него.Той извъртя главата си към тавана и стоя така дълго време.Мирк разкъса тишината с пискливия си глас:
-Знаете ли,сега отиваме на стрелбището,страшно ме сърбят ръцете,готов съм да изпразня цял пълнител от тези…-Но следващите думи излязоха от устата му без звук,защото гласа му бе приглушен от мощен взрив.Не осъзнавах какво става и се бях вторачил в Зандър.Всички се хванаха здраво.Камиона спря внезапно и се свлякохме на земята.Чух мощен грачещ глас,който вся ужас в камиона:
-Слизайте бързо,атакуват ни!
Това беше Хесей-нашият командващ.Само след миг около нас избухваха взривове и куршуми хвърчаха навсякъде.Бях ужасен,защото не знаех как да реагирам.Не усещах тялото си,но знаех,че трябва да направя нещо...НЕЩО...Наоколо бе осеяно с трупове.Те ме потресоха и не успях да откъсна лесно поглед от тях.Затърсих тряскаво Шиймъс и Зандър,дишайки на пресекулки.Сякаш мозъчно сътресение ме сполетя,когато видях,че Шиймъс е улучен в областта над сърцето и се гърчи от болка.Кръв се стичаше от него.Аз изтръпнах.Опитах се да гъкна,но бях парализиран.След като снаряд се разби до мен и шрапнели разкъсаха униформата ми,остатъчни трески ме забоцкаха по тялото,аз се оттърсих от изтръпването.Колкото все повече се приближавах,толкова повече усещах,че в действителност спя и сънувам.Това не се случваше...Не...Незнайна сила ме обзе и протегна ръката ми към Шиймъс.Започнах да го влача и стигнах зад камиона,където го облегнах.Потресаващата картина как Зандър загуби съзнание след като взрив гръмна точно пред него и разсърси земята,се заби в главата ми като цепленка.След това нещо разтърси земята до мен,а ушите ми писнаха.Усетих как целият свят се върти,когато всичко ми причерня и се свлякох.
Събудих се с боляща глава.Незнаещ какво става около мен и дали въобще съм жив,над мен се беше надвисил Шеймъс.Той чистеше униформата си.От ярката светлина на сега противното слънце,очите ме заболяха както никога преди.Попита ме:
-Какво стана,заспа ли,ефрейтор?-Той ми подаде ръка,а аз се доверих и се изтласках нагоре.
-Но какво,как?-Недоумение...
-Спокойно,било е тренировка,пейнтбол.Само дето е от най-новите модели и то в ръцете на най-добрите специалисти.Хесей каза,че сме се справили много зле и че само ти си оцелял от целия екип заедно с мен.Зандър Дийн е бил прострелян с пейнтбол в сърцето,което значи,че е умрял.Другите са буквално надупчени с по 5-6 улучени места.Според Хесей,съм щял да оцелея.-Заговори чудновато Шеймъс,сякаш е дете от детската градина и сякаш се хвалеше,че е било послушно и са му дали близалка.Точно така звучеше той сега.
-Здравейте,момчета.Добре се справихте днес!Особено ти,ефрейтор Кейн!Ти не само помисли за своя
живот,а влезе в кожата на командир и спаси свой другар.Ще говоря с генерала да те повишим в сержант,но ще те наблюдавам.Съгласен ли си,ефрейтор Кейн?-На лицето му се изписа невиждана усмивка и ъгълчетата на очите му се надигнаха смеховито.
-Тъй вярно,сър!-Все още виждах звездички,защото ми се виеше свят,но поне бях трезвен достатъчно,за да зацепя колко е две и две.
-Ок,а сега се забавлявайте на стрелбището.-И той ни махна с ръка,когато се изгуби с джипа си из пътя.
И ние го направихме с доза удовлетворение.След което се върнахме с камионите в ЕГ,с разбити от пътя глави и на по чаша бира заговорихме за приключенията си с другите екипи от училище.Е,все пак живота не е гаден,когато си военен...
За влизане в определена елитна гимназия и служба там и усъвършенстване на уменията по време на истински битки и войни до навършване на 12 курс.Тези,които отпадаха на изпитите биваха изпращани във фабрики да правят мунициите,оръжията,танковете,че дори самолетите.Но най-лютите битки се водеха в американското градче Ню Портлънд,където имаше само няколко училища-
Керъбин(carabine),Кешей Съприйм(cache supreme),Ейсили(Icily),MG-Месърс Гънърс (Massarce Gunners),Еърдроум(Airdrome),Еърборн Гифтид(Airborne Gifted) и Вендъл Лейбор(Vandal Labour)
Където работеха оставачите.
Но нека разкажем историята на 207 екип от 5-ти взвод от Еърборн Гифтид,най-добрите от най-добрите,спецове в удрянето по флангове и поразяващ огън.В този екип от 12 души,тази година за
Първи път на бойното поле,тези осмокурсници са тествани за издръжливост,способност за командване когато са под обстрел и дълбока концентрация и самоконтрол по време на битка.Те са
Най-добрите в целия град.Обикновено 8-мокурсниците са от 5-ти взвод заедно с 301,302,303,304,305,
306 и 307 екип.Деветокурсниците са от 4 взвод,десетокурсниците от 3 взвод,11-от 2 взвод и 12-курсниците са от 1 взвод.Сега ще се поставяме в кожите на двамата бъдещи командири на 207 екип-
Джеймс Кейн и Зандър Дийн.Джеймс Кейн беше завършил 7 години тренировки в началното училище Ейсили,където условията бяха тежки и калиха бъдещия командир.Едва на 14 години,Джеймс щеше да бъде отговорен за живота на хората си.Той взе изпитите по стрелба с всички оръжия от пистолет до базука с 5.50 по шестобалната система.Пробва се на изпита за бързо вдигане на ранга.На тренировъчното поле му възложиха задачата да направи успешен покушителен
Огън и да убие врага чрез удряне по фланга.Хората от екипа му бяха инспектори,които оценяваха
Решенията и уменията му в битка.Разполагаше с четирима.Той застана смело на полето,заповяда покушаващ огън и след като притисна врага,удари успешно с хората си по левия фланг и унищожи враговете си.Естествено,това направи с пейнтбол…Инспекторите откриха уникален талант у това момче и с гордост му връчиха нашивки за Ефрейтор.Джеймс се записа в Еърборн Гифтид.На 15 септември той се качи на величествения хълм,където беше училището му.Беше си облякъл кафява блуза и дънки.А ето и какво си мислеше той по пътя…
Какво ли ме очаква там горе?Защо се записах на възможно най-сложното?Разбира се,аз искам да
Защитя родината си и училището си.Боря се за него,защото там се записват най-големите патриоти.Защо се записах там…Сега какво ще правя,как ще ме посрещнат,с какви хора ще работя?Знам,че се отказвам от цивилният си начин на живот...Сега ще ставам военен.Боже,какво направих...
Стомахът му стана на топка когато се нареди на дълга опашка,чакайки двама офицери да отворят
Желязна порта-вход към двора на училището,където щяха да четат инструкциите.Ефрейторът ни едновременно от любопитство и страх какво има там вътре,надникна през малък процеп на вратата.През мислите му минаха какви ли не ужасяващи случки и истории.Но Кейн си каза:"Братле,множеството игри,които игра за Втората Световна,за войната във Виетнам и още десетки други ти показват само 5-6 на сто от това,което в действителност се случва на бойното поле."Тази мисъл преобърна Кейн не само тялото,но и душата му завъртя.Замаян,Кейн чуваше само шума около себе си от нервниченето на своите по-възрастни колеги.Беше доста тихо,защото почти никой на неговите години не познаваше съучениците си.Глухо чуваше гласа на единия офицер,който все повече се увеличаваше и създаваше натиск от вътрешната страна на слепоочията на нашият човек:
-Личната карта,моля…
Странно чувство
Пропълзя по гръбнака на Джеймс и го парна в мозъка.
Обърна главата си към офицера,който му лъхна на цигара и му каза спокойно,но механизирано като робот:
-Личната карта,моля…
Беше неговия ред да премине през портата.Джеймс трескаво бръкна в джоба на дънките си.През главата му мина странна мисъл.Имаше чувство,че ако не покаже лична карта,онзи офицер ще му пръсне мозъка.След като извади целият си джоб и събра погледите на всички,той я подаде на офицера със зачервено от срам лице.
-Ефрейтор Джеймс Кейн…5 взвод,207 екип.Дали фигурирате в списъка…Да,тук сте...Влизайте,ефрейтор.
Той кимна с глава на другия офицер и портата заскърца.Джеймс направи крачка и влезе в двора,където се бяха строили седмокурсниците.На тях им говореше млад военен,който беше лейтенант.Това беше техният командир.Джеймс се огледа наоколо.Определено се чувстваше като селянин в големия град.Усещането,че всички го следят с поглед го вцепеняваше.Той забързано обходи терена с влажен поглед и видя за своя утеха на стълб над група момчета табелка с надпис “Добре дошли,осмокурсници”.
Кейн не се замисли и се забърза към това място.На асфалта пишеше:
301,302…207.Изведнъж нещо прескочи в мислите на Джеймс:
-Та това са номерата на екипите!Аз съм в 207!
И Джеймс абсолютно объркан,сякаш ще влиза в стаята на ужасите,се запъти към обградения от ленти квадратен участък,където имаше десетина души.Асфалтът сякаш се опитваше да му втълпи нещо.Небето беше бурно.Кейн усещаше това странно чувство,същото,каквото изпитваше през последните 7 години на тази дата.Между съучениците си той беше доста по-висок.Като стигна при тях,се чудеше накъде да се обърне и какво да прави,защото всички се връткаха и чешеха и никой не разговаряше с другия,защото очевидно не се познаваха.Джеймс започна да се чувства като някой бос от тридесетте години,когато бръкна в джобовете си и се забрътка ту насам,ту натам.Настъпи тишина.Всички ученици се обърнаха към бюро,сложено на входа на коридор,водещ до вътрешния двор,където генерал щеше да изнесе реч.
На бюрото стоеше директора на училището,който изглежда излъчваше страхопочитание.Той заговори на микрофона с нечуван за Кейн глас:
-Добре дошли,скъпи ученици.Както знаете,вие се намирате в Еърборн Гифтид,най-елитната военна
гимназия в целия град.Тук са най-добрите,защото аз знам,че изпитите са били страшно изтощаващи и сложни.Но вие заслужихте да сте точно тук,точно сега и бъдете горди,че сте войни на страната си и ще защитавате родината си!
Последва бурно ръкопляскане,което постепенно притихна.Кейн и съучениците му се спогледаха като прасета на заколение и не ръкопляскаха.
"Браво,Кейн,сигурно се чувстваш като кретен!"-Присмя се вътрешният глас на Джеймс,а той изръмжа,сякаш гърлото го дразнеше.
-Аз ви пожелавам да пожънете велики успехи!Бийте се в името на тази гимназия,никога не изоставяйте другаря си да умре,независимо в коя дивизия и кой екип е!Вие сте тук,за да се подкрепяте!Нека Господ да ви пази и подкрепя каузата ви!Бранете името на училището си!
Успех!
Директора махна с ръка и две момчета отнесоха бюрото в сградата.Джеймс се стресна,пак някаква глупава мисъл,че ще ги разстрелят мина през главата му.Директорът замлъкна.Бутна лекичко вратата към коридора,която заяде и предизвика подхилквания от страна на най-малките.Стъпките му заехтяха в коридора,когато се изгубиха на влизане в кабинета на директора.Млад лейтенант стана от съседния стол и заповяда викайки:
-Всички седмокурсници-по класните стаи!
Рояк от седмокурсници,се затичаха към високата сива сграда и един по един изчезваха във входа.Кейн се стресна лекичко от шума.Сутринта не беше закусил нищо,а слънцето започна да го жари с лъчите си.Сякаш целият свят беше настроен срещу Кейн.
-Всички осмокурсници-във вътрешния двор за инструкции!Другите ще чакате докато не дам заповед!Ще отнеме 5 минути,имайте търпение!
Джеймс придружи другарите си,застъпва като луд сред нормални хора и навлезе във буйно обраслия в зеленина вътрешен двор,който имаше размерите на десетина класни стаи и излъчваше горделивост и чест.Сбръчкан генерал се появи от друг вход и излезе,марширувайки с офицерска походка на двора.Тогава Кейн се сблъска с реалността на военните.Старият офицер застана по средата на двора и заговори с хем спокоен,хем притеснен глас.Леле,сигурно е изгубил много хора под своето командване.Тази мисъл обезоръжи Кейн.Как ще воюва,ако такива мисли го обезвреждат така лесно?
-Добре дошли,млади войници!Засега запазете мълчание.Вие ще трябва да имате взводен командир.
Представям ви полковник Маркъс Хесей.Той ще бъде командир на 5 взвод.Също така,всеки екип ще
Трябва да бъде командван от командващ сержант,който е на по-горно ниво от сержант.След седмица
Тестване,от всеки екип ще бъде избран човека,който ще бъде този командващ сержант.А сега влезте в салона за тренировки и си облечете униформите!Оръжието е по избор,само че без патрони,защото нямам доверие на такива червеи като вас!А сега размърдайте тези задници!Кого чакате,идиоти?
Немците да дойдат ли?Размърдайте се,пихтии!После се качете в класните стаи,за да запишете имената и ранговете си!След това заприпкайте до камионите на външния двор!Всеки си има номер-този на вашия екип.Тръгвайте!
Всички екипи влязоха с изписани по лицата им обърквация и въпросителни фасони.
"Сънувам ли?","Комедия ли снимам?","Ирония?Съдбата си играе с мен?"-Това бяха първите мисли на Кейн на път към салона.
След като нахлупихме каските и навлякохме униформите с цвят на охра и зелен плат по лактите и колената,ние забелязахме отличителните белези на каските си,които определяха от кой взвод сме.На нашите каски отляво и дясно с бяла боя беше изрисувана глава на орел.Навлякохме и екипировката,която съдържаше каквото човек се сети.Накрая тежахме с 10 килограма повече.Наистина,по филмите изглежда лесна работа,но в действителност не е.Абе сякаш беше на мода да се запишеш като военен по това време.След като избирахме дълго оръжията,аз нарочих едра карабина,която веднага познах-M1 Carabine.Едно време бях стрелял с нея и познавах добре свойствата й и отличната й точност.
Към нея би трябвало да има 15-патронен пълнител,който обаче не ни поверяваха,защото още бяхме червеи.Окачих я на дясното си рамо,а тя натежа.Представих си какво ще е след дълъг ден маршируване.Тръгнахме с тежка стъпка по стълбите към нашата стая.Номера на нея съответстваше с номера на екипа ни.Преди да влезем,едно момче от моя екип ме потупа по рамото и ми каза:
-Ей,ефрейтор,тоя генерал е егати гадния,а?-Направи физиономия,все едно съм му изстискал цял лимон в устата.
-Да,ти го каза,точно така.-Отвърнах му аз шеговито.
-Между другото,казвам се Шеймъс Мирк.-Ние се здрависахме.Имах чувството,че познавам този тип от години.
-Джеймс Кейн,приятно ми е.
-Хубаво е да си ефрейтор,нали?И аз взех изпитите за ранга без проблем.Хем командваш редниците,хем има кой да отговаря за теб.Така си си супер.
-Наистина е идеално да си ефрейтор.-Отвърнах аз и се усмихнах доволно.
След като влязохме в стаята,там ни чакаше млад лейтенант,който отегчен попита първия като че ли прави това от векове:
-Име и ранг?
-Редник Боби Рей,сър.-Каза русоляво момче,което звучеше разстроено.
-Следващия.Име и ранг?
-Редник Майкъл Алън.-Отвърна леко пълничък,доста по-едър за възрастта си набор.
-Редник Самюъл Смит.-Този беше със доста странна прическа.
-Ефрейтор Марвин Хейс.-Изглеждаше шеговито този тип,като някакъв шут.
-Ефрейтор Даниел Джеймсън.-Този изглеждаше като универсалният войник-висок,с доста мускулна маса здравеняк.
-Редник Арнолд Шепърд.-Набит,мургав и мускулест,той имаше рана като на пират на едната си ръка.
-Ефрейтор Зандър Дийн,сър.-Този уплаши и събра очите на всички.Беше близо 1.90 висок,но много слаб и с такова изражение на гангстер,че почти всички стояха далеч от него от страх.
-Ефрейтор Кевин Слейтър.-Къдравокос,висок и мускулест,този изглеждаше като здравеняк.Войник,който не се колебае.
-Редник Крисчън Ингръм.-Физиономията му беше доста опъната,имаше малка глава и жълта кожа.Приличаше на китаец,защото имаше и доста присвити и опънати черни очи.
-Ефрейтор Шеймъс Мирк,сър.-Това е ефрейтора,с който се запознах в коридора.Русоляв и синеок,набит и доста самоуверен,той произнесе името си сякаш патриот произнася името на родината си.
-Редник Саймън Бъркоф.-Момче от село сякаш,защото имаше наистина хипергруби черти и доста изразено окосмяване.По-късно разбрах,че е по-малък от мен и е от провинцията.
-Ефрейтор Джеймс Кейн,сър.-Изрекох името си наистина горделиво,с високо вдигната глава.
Лейтенантът ме погледна странно,издиша с нос и ме записа."Какво ли сгреших?"-Си помислих."Хм,явно така се опитват да сплашат "зайците""-Успокоих се аз набързо.
-Ок,записани сте!А сега излезте при камионите.Движение!
След като заслизахме по мраморните стъпала и заскърцахме по тях,ние излязохме на двора и 207 екип се качихме в камиона си.
Набутахме се мъчно,а вътре беше доста тъмничко.Щях да прихна от смях,защото някой издаде газове.Заприказвахме си с Шймъс:
-Къде си завършил 7 курс,Джеймс?-Попита ме леко притеснен.
-В Ейсили.Ти?
-Също там.Чудно как не съм те виждал.-На лицето му се появи усмивка.
-Аз също не съм те забелязвал.Готов ли си да постреляш малко?Какво оръжие си избра?-Беше ми много интересно,защото не се бях интересувал от новите оръжия и исках да понауча нещо.
-Ами M16,какво друго…
-Това много засича.Аз съм с карабина.Много мощна и точна.Но за предпочитане е онази
кръстоска между карабина и картечница.Как се казваше…-Ех,че не можех да се сетя.Почувствах се като некадърник.-Много яко бие,убиваш от стотици метри,мерника е свръхточен,само дето имаш 20 патрона и пушкалото е хипер тежко.Дали някой тук няма такова?-Огледах се като някоя баба-клюкарка от улицата.
-Аз съм си взел.-Обади се високо момче с избръсната глава.Беше Зандър Дийн-онзи,от когото всички се плашеха-Това е най-доброто оръжие поне за мен.
Между другото казва се BAR-Браунинг Аутометик Райфъл.
-Този тип говореше доста бързо и роботско,но разбирах какво казва.
-Казвам се Зандър Дийн.Приятно ми е.А вие сте?
-Джеймс Кейн.Това е Шеймъс Мирк.-Представих приятеля си на Зандър.Ние се ръкостискахме и продължихме разговора:
-Много ми е приятно да се запознаем.Тук никой не познава другите.Завършил съм Кешей Съприйм.
ВСЪЩНОСТ(тази дума произнесе на висок глас),това представлява училище,което подслонява хора от съпротивата.Те са ни съюзници.Затова се записах тук.Чух,че тук имало шпиони.Ще ми се да ги заритам.-Отвърна леко засрамен от думите си,обхождайки с поглед останалите,които бяха вперили погледи в него.Той извъртя главата си към тавана и стоя така дълго време.Мирк разкъса тишината с пискливия си глас:
-Знаете ли,сега отиваме на стрелбището,страшно ме сърбят ръцете,готов съм да изпразня цял пълнител от тези…-Но следващите думи излязоха от устата му без звук,защото гласа му бе приглушен от мощен взрив.Не осъзнавах какво става и се бях вторачил в Зандър.Всички се хванаха здраво.Камиона спря внезапно и се свлякохме на земята.Чух мощен грачещ глас,който вся ужас в камиона:
-Слизайте бързо,атакуват ни!
Това беше Хесей-нашият командващ.Само след миг около нас избухваха взривове и куршуми хвърчаха навсякъде.Бях ужасен,защото не знаех как да реагирам.Не усещах тялото си,но знаех,че трябва да направя нещо...НЕЩО...Наоколо бе осеяно с трупове.Те ме потресоха и не успях да откъсна лесно поглед от тях.Затърсих тряскаво Шиймъс и Зандър,дишайки на пресекулки.Сякаш мозъчно сътресение ме сполетя,когато видях,че Шиймъс е улучен в областта над сърцето и се гърчи от болка.Кръв се стичаше от него.Аз изтръпнах.Опитах се да гъкна,но бях парализиран.След като снаряд се разби до мен и шрапнели разкъсаха униформата ми,остатъчни трески ме забоцкаха по тялото,аз се оттърсих от изтръпването.Колкото все повече се приближавах,толкова повече усещах,че в действителност спя и сънувам.Това не се случваше...Не...Незнайна сила ме обзе и протегна ръката ми към Шиймъс.Започнах да го влача и стигнах зад камиона,където го облегнах.Потресаващата картина как Зандър загуби съзнание след като взрив гръмна точно пред него и разсърси земята,се заби в главата ми като цепленка.След това нещо разтърси земята до мен,а ушите ми писнаха.Усетих как целият свят се върти,когато всичко ми причерня и се свлякох.
Събудих се с боляща глава.Незнаещ какво става около мен и дали въобще съм жив,над мен се беше надвисил Шеймъс.Той чистеше униформата си.От ярката светлина на сега противното слънце,очите ме заболяха както никога преди.Попита ме:
-Какво стана,заспа ли,ефрейтор?-Той ми подаде ръка,а аз се доверих и се изтласках нагоре.
-Но какво,как?-Недоумение...
-Спокойно,било е тренировка,пейнтбол.Само дето е от най-новите модели и то в ръцете на най-добрите специалисти.Хесей каза,че сме се справили много зле и че само ти си оцелял от целия екип заедно с мен.Зандър Дийн е бил прострелян с пейнтбол в сърцето,което значи,че е умрял.Другите са буквално надупчени с по 5-6 улучени места.Според Хесей,съм щял да оцелея.-Заговори чудновато Шеймъс,сякаш е дете от детската градина и сякаш се хвалеше,че е било послушно и са му дали близалка.Точно така звучеше той сега.
-Здравейте,момчета.Добре се справихте днес!Особено ти,ефрейтор Кейн!Ти не само помисли за своя
живот,а влезе в кожата на командир и спаси свой другар.Ще говоря с генерала да те повишим в сержант,но ще те наблюдавам.Съгласен ли си,ефрейтор Кейн?-На лицето му се изписа невиждана усмивка и ъгълчетата на очите му се надигнаха смеховито.
-Тъй вярно,сър!-Все още виждах звездички,защото ми се виеше свят,но поне бях трезвен достатъчно,за да зацепя колко е две и две.
-Ок,а сега се забавлявайте на стрелбището.-И той ни махна с ръка,когато се изгуби с джипа си из пътя.
И ние го направихме с доза удовлетворение.След което се върнахме с камионите в ЕГ,с разбити от пътя глави и на по чаша бира заговорихме за приключенията си с другите екипи от училище.Е,все пак живота не е гаден,когато си военен...
Ебахти дебила, и тръгнал да пише.